Решение № 586 от 16.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3555/2013 г.

Решение № 586 от 16.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3555/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Радостина Славчева Тончева, от гр. Силистра, против решение № 17 от 08.02.2013 г., постановено по адм. дело № 16/2013 г. по описа на Административен съд гр. Силистра. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - полицейски орган при РУП Силистра не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Силистра е отхвърлил жалбата на Радостина Славчева Тончева против заповед № 36/05.02.2013 г., издадена от полицейски при РУП - Силистра, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) жалбоподателката е задържана за срок от 24 часа. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправната норма на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма като същата съдържа задължителните реквизити по чл. 63, ал. 2 от ППЗМВР. В нея са изложени фактически и правни основания за издаването й, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователни са доводите на касатора, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, тъй като в същата не е посочено конкретното правно основание по чл. 63, ал. 1 от ЗМВР за постановяването й. В административният акт изрично е отбелязано, че лицето се задържа за нанасяне на побой, което несъмнено сочи за наличие на хипотезата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Законосъобразен е и изводът, че спрямо жалбоподателката е осъществен фактическият състав на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за издаване на заповедта. Съгласно чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагането на тази принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. По несъмнен начин по делото е установено, че спрямо касаторката са били налице материалноправните основания на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за налагане на принудителната административна мярка - "задържане за 24 часа", а именно данни за извършено престъпление по чл. 131, ал. 12 от НК. Наличието на такива данни е дало основание на полицейския служител да издаде заповедта. В случая заповедта е издадена с цел да се разкрият всички участници в престъплението. Ето защо доводите в касационната жалба, че спрямо Тончева не е осъществен фактическият състав на цитирата правна норма, са неоснователни. Неоснователни са и доводите, че към момента на задържането не е имало данни за извършено престъпление от Тончева, а такива са били налице няколко часа след това. Изявлението на издателя на акта, че обясненията, уличаващи касаторката в участие в престъплението са дадени на 05.02.2013 г. към 16 ч. не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Видно от същите е, че след подаване на сигнала за извършено престъпление са събрани допълнителни сведения относно твърдението на пострадалия за свидетели на инцидента и за участието на Тончева в същия, което се потвърждава и от показанията на разпитания по делото свидетел. Обжалваното решение е обосновано. Направените от съда изводи за законосъобразност на оспорения административен акт и конкретно за съответствието му с материалния закон са в съответствие със събраните по делото доказателства - депозирани сигнали от пострадалия и разпита на свидетеля, очевидец на инцидента. При постановяване на решението първоинстанционния съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, а конкретни такива не се сочат и от касатора. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на постановеното от Административен съд гр. Силистра решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховния административен съд, пето отделение,