Решение № 5982 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1643/2009 г.

Решение № 5982 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1643/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК и е образувано по касационна жалба на Ненчо Маринов Смиленов от гр. Благоевград, срещу решение № 1163 от 2.12.2008 г., постановено по адм. д. № 820 по описа за 2008 г. на Административен съд-Благоевград. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на касатора в настоящото производство срещу заповед № 1243 от 27.09.2007 г. на кмета на община Благоевград. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като се навеждат доводи за допуснати нарушения съставляващи и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се уважи подадената жалба и се отмени заповедта на кмета. Ответната страна не е взела становище. Заинтересованите страни Георги Димитров Стоянов, Йордан Кръстев Тушев и Петър Димитров Стоянов, чрез пълномощника си адвокат Стойчева, оспорват жалбата. Намират я за неоснователна, като по изложените съображения в писмените бележки молят, решението на съда да бъде оставено в сила. Претендират за присъждане на направените по делото разноски. Останалите заинтересовани страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира я за неоснователна, тъй като от данните по делото е установено, че обжалваната заповед на кмета е издадена в съответствие с влезлия в сила план на новообразуваните имоти, поради което предлага решението на съда да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: Административният съд-Благоевград е бил сезиран с жалба срещу заповед № 1243 от 28.09.2007 г. на кмета на община Благоевград. С нея при описаните фактически и правни основания е възстановено правото на собственост на наследниците на Туше Христов Стоянов върху новообразуван имот № 3480 в масив 322, находящ се в местността "Река Бистрица", землището на Благоевград, с площ от 3 787 кв. м, представляващ нива, IV категория при описаните в заповедта граници и съседи. Заповедта е издадена след влизане в сила на заповед № ОА-153 от 19.06.2006 г. на областния управител. По делото не се е спорило по процесуалната допустимост на жалбата, активната и пасивна легитимация на страните и компетентността на органа, издал заповедта. Спорът е бил по законосъобразността на заповедта и спазване на изискването на чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ от кмета при издаването й. От събраните доказателства съдът е установил, че Ненчо Смиленов е наследник на Севдалина Смиленова, негова съпруга, която е закупила с договор за покупко-продажба от 13.07.1998 г. свинарник, който е построен в имота, собствеността върху който е възстановена с обжалваната заповед. Тази стопанска сграда, предмет на договора за покупко-продажба не фигурира в заповедта на кмета, издадена с правно основание в чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ. По този факт не се е спорило между страните. Съдът е проверил частта от заповедта на областния управител, издадена с правно основание в § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за тази местност и относно имот № 3480 в масив 322 и е констатирал, че тя е влязла в законна сила, като необжалвана. Проверил е и основателността на искането за издаването на заповедта от кмета на общината - сезиран с молба от наследник на Туше Стоянов и приложеното решение № 1453 от 3.06.1999 г. на бившата Поземлена комисия- Благоевград, с което е признато правото на собственост на наследниците на Туше Стоянов върху ливада от 5 дка, IV категория, попадаща в терен по § 4 и е направил извод, според хипотезата на чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, че обжалваната заповед е законосъобразна. По тези съображения е приел, че жалбата е неоснователна и я е отхвърлил. Постановеното решение е правилно. По делото няма данни, от които да се направи извод, че съществуващата стопанска сграда е нанесена в плана на новообразуваните имоти и в скицата, издадена ведно с обжалваната заповед. За възстановяване на правото на собственост върху земя, която попада в терен по § 4 , кметът проверява дали е влязъл в сила плана по чл. 28, ал. 4 и дали е представен документ за заплатена сума по влязла в сила оценка на земята или сградата. Тъй като със заповедта е възстановено правото на собственост на наследниците на бивш собственик, не е било необходимо да се събират доказателства за заплащането на цената на земята. Съществувалата стопанска сграда не е нанесена и за нейното съществуване кметът не е знаел, поради което не е било необходимо и представянето на документ за заплащане цената на сградата, още повече, че такава оценка не е правена, защото не е и поискана. Извършената проверка от кмета и констатациите му съвпадат с доказателствата по делото. Със заповедта имотът е индивидуализиран и възстановен на собствениците по земеделската реституция, които са се легитимирали за такива с представените писмени доказателства. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдът е постановил решението си при допуснато нарушение на съществени процесуални правила. То е аргументирано с твърденията, че стопанската сграда не е отразена в заповедта на кмета, а след като имотът е застроен, собствениците трябва да бъдат обезщетени по реда на чл. 10б ЗСПЗЗ. Твърдението е невярно. След като сградата не е била нанесена вероятно в помощния план и приетия план от комисията по чл. 28б, ал. 2 ППЗСПЗЗ, за Ненчо Смиленов е съществувала възможността да го обжалва по реда на чл. 28б, ал. 4 ППЗСПЗЗ в едномесечен срок от обнародването му в ДВ, което той не е сторил. Последният не е обжалвал и заповедта на областния управител по § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което плана на новообразуваните имоти е влязъл в законна сила относно имота, предмет на заповедта на кмета. При тези факти касаторът неоснователно се опитва да представи собственото си бездействие като допуснато от съда нарушение на съществени процесуални правила. Решението не е и необосновано. Напротив. Съдът е събрал и обсъдил всички релевантни за спора доказателства, които е съпоставил с чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ и е извел правилни изводи. Неоснователно е и последното твърдение за допуснато нарушение на материалния закон. Стопанската сграда не е нанесена в плана на новообразуваните имоти и не може кметът на общината да стори това със заповедта си по чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Това не може да стане и в производството по оспорването на заповедта. По делото няма данни да е започнала и процедура по § 4к, ал. 8 и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ. По изложените съображения решението на съда като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане за присъждане на направените по делото разноски пред касационната инстанция е основателно и ще следва да се уважи. От договор за правна защита и съдействие серия "АВ", № 60103 от 28.04.2009 г. се установява, че заинтересованите страни са заплатили 500 лв. На основание чл. 143, ал. 3 АПК касаторът ще следва да бъде осъден да им ги заплати. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение