Решение № 14124 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4009/2016 г.

Решение № 14124 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4009/2016 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/ чрез процесуалния му представител юрисконсулт Л. Ж. против решение № 4 от 17.02.2016 г. по адм. дело № 538/2015 г. на Административен съд - Р. С него е отменено уведомително писмо изх. № 02-180-6500/4641 от 15.10.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 в частта за удържаната сума от 5817.18 в таблица № 2 и са присъдени разноски по делото. Правят се доводи за противоречие на решението с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответната страна - И. Р. Т., чрез процесуалния му представител адв. Ф. М. изразява становище за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Мотивира се, че в уведомителното писмо са посочени фактическите и правните основания за извършеното прихващане. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба от И. Р. Т. против уведомително писмо изх. № 02-180-6500/4641 от 15.10.2015 г. на заместник-изпълнителния директор на държавен фонд "Земеделие" единствено в частта му, в която е посочена за удържана сума от 5817.18 лева. Възражението е, че липсват мотиви към акта, поради което за страната не е ясно конкретното основание за удържаната сума. Посочено е, че в уведомителното писмо бланкетно е записано, че тя отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, за което Т. не е бил уведомен. От приложената в цялост административна преписка, съдът е установил, че жалбоподателят е кандидатствал за субсидиране по няколко мерки. Подал е и приложение към заявлението по мярка 214 "АЕП" по направление "Биологично растениевъдство" - кампания 2014 г. за сума от 5831.43 лева. С уведомителното писмо е извършена редукция в размер на 14.25 лева и е оторизирана сума от 5817.18 лева. В тази част административният акт не е обжалван и съответно е влязъл в сила. В уведомителното писмо - Таблица № 2 е отбелязано, че на 18.12.2014 г. е прихваната сумата 5817.18 лева и са изплатени 0.00 лева. Бланкетно е изписано, че прихванатата сума отразява приспаднати суми от наложени санкции от предходни периоди, или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. Във връзка с конкретния спор, административният орган е приложил договор № 18/112/02795 от 12.1.0.2009 г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери", сключен между ДФЗ и И. Т., заповед № 03-170-РД/25 от 5.02.2013 г. на директора на ОД на ДФЗ, с която е отказано изплащането на финансовата помощ по договора и влязло в сила определение на Административен съд - Р., с което е оставена без разглеждане жалбата на Т. против заповедта на директора на ОД на ДФЗ, поради липса на административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. От страна на жалбоподателя са представени решения на районен и окръжен съд-Р., с които е отхвърлен като неоснователен предявения от ДФЗ иск срещу Т. за възстановяване на сумите по договор № 18/112/02795 от 12.10.2009 г. Срещу решението на Окръжен съд - Р. е подадена касационна жалба от ДФЗ до Върховния касационен съд, като няма данни за приключило производство с влязъл в сила акт. При тези данни по делото съдът е приел, че административният акт не съдържа мотиви в оспорената част, тъй като не е конкретизирано в резултат на кое от изброените основания, се извършва удържането и въз основа на какъв предходен акт, който да е влязъл в сила. На второ място с оглед процесуална икономия е разгледал спора и по същество, като е анализирал разпоредбата на чл. 5б от Регламент № 885/2006 г. на Европейската комисия и е установил, че прихващането е незаконосъобразно, тъй като вземането не е установено с влязъл в сила индивидуален административен акт, както по основание, така и по размер. Това му е дало основание да счете, че липсват и материалноправните предпоставки за издаване на оспорената част на акта, водещи до нейната незаконосъобразност и да го отмени. Така постановеното решение е правилно. Правилни са изводите на съда за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липса на мотиви за удържане на сумата. Видно от съдържанието на акта, липсва каквато и да е конкретика, позволяваща на жалбоподателя към момента на съобщаване на акта да се запознае с позицията на органа относно установените предпоставки, наложили прихващането на дължимите суми. В Таблица 2 от акта в колона "Прихваната сума" действително е посочена сумата от 5817.18 лева, но нито под таблицата, нито в акта като цяло е посочено въз основа на коя правна норма е извършено прихващането и какво е нейното фактическо основание. В хода на делото е установено, че по силата на предходен акт /заповед № 03-170-РД/25 от 5.02.2013 г. на директора на ОД на ДФЗ/ е прекратен договор № 18/112/02795 от 12.10.2009 г. и Т. дължи връщане на полученото плащане по него, но никъде в уведомителното писмо не е направено позоваване или препращане към този предходен акт, за да може съдът да приеме, че е налице фактическо основание, оправдаващо вида и размер на прихващането, посочено в Таблица 2. Също така липсва посочена правна норма, която органът е приложил в изпълнение на своите правомощия да намали дължимите суми за изплащане за кампания 2014 г. чрез прихващане. Поради това, изводът на административния съд за неспазване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК при издаването на процесното писмо се явява обоснован. В обжалваното пред административния съд уведомително писмо е посочено, че прихванатата сума от 5817.18 лева отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки. Едва в съдебно заседание на 26.01.2016 г. процесуалният представител на ДФЗ заявява, че Т. е наясно с обстоятелството, че сключеният между него и фонда договор е прекратен и прекратяването е влязло в сила, от което следвало, че е налице ликвидно и изискуемо вземане, което може да се прихване с насрещно вземане. Според чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 /отм., в сила от 1.01.2015 г./ държавите-членки уреждат всички неуредени задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция, натоварена с възстановяването на дължимите суми към същия бенефициер. Нормата на отменения чл. 5б от Регламент № 885/2006 г. е възпроизведена в чл. 58 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета. В разпоредбата е посочено, че държавите-членки приемат всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби и вземат всички необходими мерки с оглед осигуряването на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза и по-специално възстановяват неправомерните плащания с лихви и завеждат съдебни дела за целта, според случая. Или, за да бъде извършено прихващане е необходимо освен наличието на бъдещо плащане, което предстои да бъде извършено от разплащателната агенция към същия бенефициер, но и да има неуредени задължения на бенефициера, които при това да са установени в съответствие с националното законодателство. В случая за прихванатата сума от 5817.18 лева не може да се приеме, че представлява неуредено задължение на И. Т., установено в съответствие с националното законодателство. За да бъде изпълнено това изискване на приложимото европейско законодателство е необходимо сумата да е изискуема, в противен случай няма неуредено задължение. Необходимо е и сумата да е установена по основание и размер. В случая безспорно тези условия не са били налице. Към момента на издаване на уведомителното писмо задължението не е било изискуемо - не е имало влязъл в сила административен или съдебен акт, въз основа на който носителят на вземането би могъл юридически обосновано да може да иска от насрещната страна - длъжник, изпълнение на задължението й. Висящият съдебен спор означава, че вземането не е било установено и по основание и размер. По тези съображения касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора на касационния жалбоподател не се дължат разноски. Ответникът по касация не е претендирал такива, поради което не следва да бъдат присъждани. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение