Решение № 4967 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2532/2018 г.

Решение № 4967 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2532/2018 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2141 от 04.12.2017 г., постановено по адм. д. № 2832/2017 г., Административен съд - П., първо отделение, 4-ти състав, е отхвърлил жалбата на "Х."-ЕООД-гр. В., представлявано от управителя Е. А. Е., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 290930 - F340174 от 05.10.2017 г. на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - гр. П. - запечатване на търговски обект - ресторант "Х. - Л.", находящ се в гр. П., ул. "М." ..№..., стопанисван от "Х."-ЕООД, ЕИК *********, и забрана за достъп до него за срок от 7дни, като е осъдил жалбоподателя да заплати на ТД на НАП - гр. П. 100 лв. юрисконсулско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Х."-ЕООД, ЕИК *********, гр. В., представлявано от управителя Е. А. Е.. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд -П. е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд -П. и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорената заповед. Като алтернативно се поддържа искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция"Контрол" при ТД на НАП - гр. П. не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за не основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд - гр. -П. е отхвърлил жалбата на "Х."-ЕООД-гр. В., представлявано от управителя Е. А. Е., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 290930 - F340174 от 05.10.2017 г. на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - гр. П. - запечатване на търговски обект - ресторант "Х. - Л.", находящ се в гр. П., ул. "М." ..№..., стопанисван от "Х."-ЕООД, ЕИК *********, и забрана за достъп до него за срок от 7дни. Съдът е описал много подробно установената фактическа обстановка при извършената проверка от страна на органите по приходите в посочения търговски обект, приключила със съставяне на акт за установяване на административно нарушение и издаване на процесната заповед. Решаващият съд е приел, че последната е законосъобразна, като мотивите му в тази насока могат да бъдат систематизирани до следното: 1. Очертана е на първо място правната рамка на случаите на налагане на принудителни административни мерки от вида на процесната. Цитираната е разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, която въвежда задължение за всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на касова бележка, съответно разпоредби от Наредба № Н - 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Правната рамка на проблематиката е завършена с цитиране на нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а"-ЗДДС, която допуска принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции в случаите на неспазване на реда или начина за издаване на съответния документ за продажба. 2. С оглед на доказателствата по делото следва да бъде прието, че в случая е налице хипотеза по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "А" ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект. Този извод е мотивиран с обстоятелството, че е налице неиздаване на касови бележки за всички покупки, които са заплатени чрез транзакции с карта, като жалбоподателят не е представил доказателства в подкрепа на твърдението си, че е издал фискални бонове, за доказването на което той носи доказателствената тежест. 3. При налагането на процесната принудителна административна мярка приходният орган е спазил целта на закона - да се предотвратят или преустановят административните нарушения, съответно да се предотвратят и преустановят вредните последици от тях чрез коригиране на поведението на задължените лица и мотивирането им да спазват нормативно установеното поведение. 4. Съдът се е обосновал защо приема, че административният орган е изпълнил задължението и е изложил съображения за конкретния срок, за който се запечатва обекта и обстоятелствата, които са го мотивирали да определи този срок. В тази насока е отбелязано, че е съобразено тежестта на извършеното нарушение и последиците от него - невъзможност да се установи реалния оборот на дружеството, големината на търговския обект и местонахождението му, значителния брой посетители, защитата на обществения интерес за предотвратяване на възможността за извършване на нови нарушения. Посочено е още, че срокът на наложената мярка е съобразен и с целената превенция - преустановяване на подобни незаконосъобразни практики и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. 5. Първоинстанционният съд е отбелязал обстоятелството, че принудителната административна мярка "запечатване на обект" е основание за прилагане и на втората принудителна административна мярка по чл. 187, ал. 1 ЗДДС - забрана за достъп до обекта. Изложените са аргументи, че разпоредбата на чл. 187 ЗДДС е императивна, че в случая органът действа при условията на обвързана компетентност, като няма право на преценка относно необходимостта от прилагането на тази мярка, тъй като преценката е извършена от законодателя - след като се прилага ПАМ по чл. 186 ЗДДС, следва да се приложи и такава по чл. 187 от същия закон. 6. Прието е, че при издаването на оспорената заповед са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, като същата има предвидената от закона форма и реквизити, респективно мотивите й са достатъчни до степен, даваща възможност за извършване на проверка от страна на съда за законосъобразност на заповедта на всички основания по чл. 146 АПК. 7. Първоинстанционният съд е приел, че в случая е спазен и принципът за съразмерност съгласно чл. 6, ал. 2 АПК, изискващ административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава акта. 8. Предвид възражението на жалбоподателят на отделен ред са изложени мотиви защо съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган. На основание изложеното е направен краен извод за законосъобразност на издадената заповед за налагане на ПАМ и неоснователност на жалбата. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на "Х."-ЕООД се поддържат оплаквания за неправилност на решението на административния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснати нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Същите ще бъдат разгледани по реда на тяхното излагане. Първата група оплакванията на касатора са относно изводите на първоинстанционния съд, че издадената заповед е в съответствие с целта на закона /т. 1 от жалбата/ . Посочва се, че съдът е пропуснал да съобрази, че късното налагане на принудителната административна мярка води до противоречие с целта на закона, в които смисъл е и установената съдебна практика. Навеждат се доводи, че заповедта е издадена на 05.10.2017 г., връчена е на 10.10.2017 г., а проверката е извършена на 23.08.2017 г. Направеното оплакване е неоснователно. Видно от данните по делото, първоначалната проверка в търговския обект е била извършена на 23.08.2017 г., но поради спецификата на работа и отчитане на търговските продажби е била изискана допълнителна информация, която е представена от дружеството на 04.09.2017 г., а актът за установяване на административно нарушение е съставен на 25.09.2017 г. При тази фактическа обстановка не може да бъде прието, че издаването на заповедта за налагане на ПАМ е станало твърде късно след установяване на нарушението и в този смисъл е нарушена целта на закона като необходимост от своевременно преустановяване на нарушението. Цитиранато решение на ВАС по адм. д. № 13580/2016 г. касае съвсем различна фактическа обстановка, поради което е неприложимо в случая. По тази точка са развити и оплаквания относно това, че на 23.08.2017 г., когато е извършена проверката, няма установени случаи на неиздадени фискални касови бонове или неотчетени приходи от страна на "Х."-ЕООД, поради което не е било налице правното основание за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Направеното оплакване е неоснователно. Видно от данните по делото, при извършената проверка на 23.08.2017 г. в търговския обект е установено, че не всички продажби, заплатени чрез POS терминал, се отчитат по предвидения за това ред чрез издаване на фискални касови бележки от въведените и регистрирани фискални устройства. Чрез изискване на допълнителна информация /т. н. КЛЕН/, предоставяна на 04.09.2017 г. са установени конкретните случаи на неотчитане по дати и суми, подробно посочени в заповедта. Казано по друг начин, в хода на проверка е установено неспазване на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, което покрива хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. В закона не се съдържа изискване нарушението да е извършено в момента на проверката, каквито на практика са повечето случаи. Предвид спецификата на работа в търговския обект и начина на отчитане на продажбите в случая на проверяващите е била необходима допълнителна информация, която е събрана. В тази насока първоинстанционният съд правилно е приел, че след като жалбоподателят твърди, че не е допуснал нарушения на реда за отчитане на продажбите и е издал фискални бонове, негова е била тежестта да докаже този положителен факт от обективната действителност. След като той не е ангажирал доказателства в тази насока, в това число и пред настоящата инстанция, е логично да се презумира, че такива бележки не са били издадени за конкретно посочените в заповедта продажби, от което следва, че решаващият съд правилно е обосновал извод за наличие на хипотеза, обосновава прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС. По тази причина е неоснователно и оплакването на касатора, че необосновано на фактите по делото първоинстанционният съд е приел, че са доказани фактическите основания за издаване на заповедта. Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора, че административният съд неправилно е приел, че заповедта съдържа мотиви относно продължителността на срока, за който следва да бъде наложена мярката. Относно това дали в деня на проверката има допуснати нарушения, каквато е основната защитна теза на жалбоподателя, мотиви бяха изложени по-горе, поради което същите не следва да бъдат преповтаряни. Определеният срок на мярка от седем дни, е по-близо до минималния, отколкото до максималния размер на срока и не може да бъде възприета тезата на касатора, че е определен произволно, съответно, че е нарушен приципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. Какви щети ще претърпи фиска от затварянето на търговския обект е обстоятелство, което касае самия фиск, поради което касаторът няма как да се позовава на него. Законодателят е този, който създавайки нормата на чл. 186 ЗДДС, е преценил, че ефектът от прилагането на принудителната административна мярка в посочените в нормата случаи ще е по-голям от вредите от прилагането му. В тази насока следва да бъде отчитана и превантивната и възпитателната роля на принудителната административна мярка. В случая не толкова е важно за какви суми не са били издадени касови бонови, а обстоятелството, че търговската верига от типа на дружеството касатор допуска нарушения на нормативната уредба по отчитане на продажбите, поради което следва да понесе негативните последици от прилагането на ПАМ. Най накрая не може да бъде споделено и оплакването в касационната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че административният съд е нарушил нормата на чл. 171, ал. 4 АПК и не е указал на жалбоподателя за кои твърдения и факти не сочи доказателства. Конкретното в жалбата до първоинстанционният съд жалбоподателят е навеждал конкретни доводи за това, че за всяка една от поръчките, заплатени с кредитна или дебитна карта, е била издаден съответен касов бон, поради което е следвало да му бъде указано, че следва да представи доказателства по подкрепа на твърденията си. Видно от данните по делото, административният орган е направил констатации за неиздаване на касови бонове от дружеството за поръчки, заплащани с банкови карти, на база на съпоставка между информация от т. н. КЛЕН /контролно лента на електронен носител/ и информация от банката, обслужваща сметката на "Х." - ЕООД, по която са постъпвали плащанията. Въпросните КЛЕН действително не са приложени като доказателство по делото. В определението си по хода от разпоредително заседание от 11.10.2017 г. /л. 14 от първоинстанционното дело/ административният съд е посочил, че дружеството жалбоподател носи доказателствената тежест да установи твърденията си за незаконосъобразност на оспорената заповед, както и че административният орган носи доказателствената тежест да установи фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания при издаването на оспорения административен акт. Спазването на изискванията за издаване на съответен документ за продажба /чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС/ е положителен факт от обективната действителност. Обратното - неспазването на това изискване е отрицателен факт, или едно умозаключение, което е изградено на база на анализ на определени обективни факти и обстоятелства при спазването на правилата на формалната логика. В случая изводът за неспазване на установените правила за документиране на продажбите е направен от административния орган на база на анализ на доказателства, представени от самото ревизирано лице. Въпросния КЛЕН наистина не е представен по делото. Но доколкото той е издаден от "Х."-ЕООД, то не може да бъде прието, че допуснатото нарушение по комплектуване на преписката е особено съществено. След като жалблоподателят твърди, че за въпросните продажби е издал касови бонове, той е могъл да представи същия КЛЕН пред първоинстанционния съд, съответно да го представи като доказателство при условията на чл. 219, ал. 1 АПК пред настоящата инстанция, имайки предвид мотивите на административния съд в тази насока. Непредставянето му пред съда води до логичен извод, че въпросните продажби действително не са били документирани. Решаващият съд е изложил мотиви защо при издаването на заповедта е спазена целта на закона. По горе в настоящето решение са изложени мотиви относно това защо не е налице нарушение на целта на закона предвид разликата във времето между протоколът за проверка от 23.08.2017 г. и издаването на заповедта за налагане на ПАМ на 05.10.2017 г., поради което оплакванията в т. 5 от касационната жалба за неправилност на решението се явяват неоснователни. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ Административен съд - гр. П. е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба на "Х."-ЕООД и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,