Решение № 8438 от 12.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7974/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от И. Н. Р. лично и чрез адв. К. Астакова в качеството й на служебно назначен процесуален представител, срещу Решение 106/11.07.2023 г. на Административен съд (АС) - Ямбол, постановено по адм. дело 314/2022 г. по описа на съда, с което е отхвърлена исковата молба на И. Н. Р. за вреди от правораздавателна дейност против Върховен административен съд на Република България, с искане ответната страна да бъде осъдена да заплати обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно с лихва за забава в размер на 1000 лева за периода от 11.10.2021г. до датата на подаване на исковата молба в съда, от незаконосъобразно Определение 10271/11.10.2021 г. по адм. дело 9778/2021 г. на Върховния административен съд на Република България, с което е потвърдено Определение 1072/25.05.2021 г. по адм. дело 1022/2021 г. на Административен съд - Бургас, както и законната лихва върху исковата претенция от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и И. Н. Р. е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че съдът неправилно е приел, че не е налице приложимост на правото на Европейския съюз. Твърди, че не са уважени доказателствените му искания. Иска решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се уважи предявеният иск. Претендира разноски. Ответникът по касация - Върховен административен съд на Република България, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Счита решението за правилно и иска оставянето му в сила. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Представя списък на разноските. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, решаващият съд е установил следното от фактическа страна: Със заявление от 22.01.2021 г., подадено по ел. поща до началниците на девет места за изтърпяване на наказание лишаване от свобода , в това число и до началника на затвора в [населено място] В. Р. (майка на Р.) като пълномощник на ищеца, е поискала достъп до обществена информация на основание чл. 4 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), като е посочила нейния предмет - предоставяне на информация за стоките и продуктите, които се предлагат в съответната лавка на всеки от посочените затвори. По жалба на Р. от 05.05.2021г. срещу мълчалив отказ на началниците на затворите, посочени в молбата за достъп до обществена информация, е образувано адм. д. 418/2021г. по описана Административен съд-Бургас, а с определение 902/29.04.2021г. така образуваното производство е разделено, като по жалбата на Р. срещу мълчаливия отказ на началника на затвора [населено място] е образувано адм. д. 1022/2021г. По искането за освобождаване от държавна такса за производството, направено с жалбата, и по искането за предоставяне на правна помощ във вид на процесуално представителство, направено с допълнително малба, АС-Бургас се произнася с определение 1072/25.05.2021г., като освобождава оспорващия от внасяне на дължимата държавна такса, но отхвърля молбата за предоставяне на правна помощ по съображения за наличие на хипотезата на чл. 24, т. 1 от Закона за правната помощ (ЗПП). Това определение е оспорено от Р. пред Върховния административен съд, който с определение 10271 от 11.10.2021г., постановено по адм. д. 9778/2021г. от тричленен състав на пето отделение оставя в сила определение 1072/25.05.2021г. по адм. д. 1022/2021г. на АС-Бургас в частта, в която искането на И. Р. за предоставяне на правна помощ във вид на процесуално представителство е оставено без уважение. Въз основа на така установените факти съдът е приел, че искът е допустим, но неоснователен. Първоинстанционният съд е посочил, че тежестта на доказване се носи от ищеца, както по отношение основанията за претендираните вреди, така и по отношение на техния размер. Посочил е, че на ищеца е бил осигурен достъп до правосъдие, осигурено е било равенство на страните в процеса, включително и освобождаване на ищеца от заплащане на държавни такси, както по адм. дело 1022/2021 г. по описа на АС-Бургас, така и по адм. дело 9778/2021 г. по описа на Върховния административен съд. Делата са разгледани и решени в разумен срок, като съдебните актове са постановени в рамките на сроковете от обявяване на делата за решаване и са мотивирани в достатъчна степен, за да узнаят страните аргументите на съда, обусловили крайните изводи на съда за това дали законът е бил правилно приложен. След анализ на предпоставките за основателност на иска по чл. 2в, ал. 1. т. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), АС-Ямбол е приел, че е налице първата предпоставка за присъждане на обезщетение, доколкото ищецът сочи като нарушени правни норми на Съюза, които му предоставят права като гражданин на общността. По отношение на втората предпоставка - достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, съдът подробно е обсъдил сочените в исковата молба нарушения на чл. 3, чл. 6, чл. 10, чл. 13 и чл. 14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), Директива 2005/29/ЕО от 11.05.2005 г., Регламент /ЕС/ 1169/2011 на ЕП и на Съвета от 25.10.2011 г., както и нарушения на чл. 38, чл. 41, т. 1, чл. 42 и чл. 47 от Харта на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), като е достигнал до извод, че в конкретния случай не е налице приложимост на правото на Европейския съюз, което води до неоснователност на претенцията, предвид изискването за кумулативното наличие на всеки от елементите по чл. 2в, ал. 1. т. 1 ЗОДОВ. На следващо място АС-Ямбол е посочил, че не следва да бъде обсъждано наличието на третата предпоставка за ангажиране на отговорност по чл. 2в ЗОДОВ пряка причинно-следствена връзка между нарушение на правото на ЕС и претърпяна от ищеца вреда. Решението е правилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които е изяснил релевантните за спора фактически обстоятелства и след прецизен и задълбочен анализ на приложимата национална материалноправна уредба, тази на ЕС и относимата към предмета на делото практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) е достигнал до законосъобразни правни изводи, които са логични и последователно основани на правилна преценка и анализ на събрания по делото доказателствен материал, към които изводи настоящият състав препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Съдебното производство по настоящото дело е било спряно с протоколно определение от 15.05.2024 г. до приключване на дело С-369/23 на Съда на Европейския съюз, образувано по отправено преюдициално запитване с определение по адм. дело 5346/2022 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС). С Решение на Съда /четвърти състав/ от 19 декември 2024 година по дело С-369/23 е прието, че член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и чл. 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, съгласно която дадена юрисдикция разглежда като последна инстанция в рамките на касационното обжалване дело относно отговорността на държавата вследствие на твърдяно нарушение на правото на Съюза поради постановено от тази юрисдикция решение, по което дело посочената юрисдикция има качеството на ответник, при условие че тази национална правна уредба и мерките, приети от разглеждането на това дело, позволяват да се отстрани всяко основателно съмнение у правните субекти в независимостта и безпристрастността на съответната юрисдикция. С Определение от 09.01.2025 г. настоящото касационно дело е възобновено и насрочено в открито съдебно заседание. Правилно съдът е приел, че правното основание на предявения иск е чл. 2в, ал. 1, т.1 ЗОДОВ, който регламентира реда за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Европейския съюз. Съгласно практиката на СЕС по силата на предвидения в чл. 4, § 3 от ДЕС принцип на лоялното сътрудничество държавите членки са длъжни да отстранят незаконосъобразните последици от всяко нарушение на правото на Съюза и че принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти вследствие на нарушения на правото на Съюза, за което носи отговорност държавата, е присъщ на системата на Договорите, на които се основава Съюзът. За ангажиране отговорността на ответника по чл. 2в, ал. 1, т.1 ЗОДОВ, на доказване подлежат следните предпоставки - 1. нарушената правна норма на правото на ЕС да предоставя права на частноправните субекти; 2. нарушението да е достатъчно съществено; 3. да е налице пряка причинно-следствена връзка между нарушението и да са настъпили вреди. На доказване подлежат и всички твърдени факти и обстоятелства, които ги обосновават за осъществени, както и връзките между тях. Тежестта на доказване се носи от ищеца, както по отношение на основанията за претендираните неимуществени вреди, така и по отношение на техния размер. При липсата на което и да е от посочените три условия не следва да бъде ангажирана отговорността на ответника. Преценката за това, дали допуснатото нарушение е достатъчно съществено, както и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между него и претърпените от частноправните субекти вреди, е на националните юрисдикции съгласно дадените от СЕС насоки /решение на СЕС по дело С-446/04/. Нарушението на правото на Съюза е достатъчно съществено, когато то е извършено при явно несъобразяване с практиката на Съда в съответната област. В случая ищецът обосновава своята претенция с нарушение на правото на ЕС по прилагане на нормите на чл. 6, чл. 10 и чл. 14 от ЕКЗПЧОС, Регламент /ЕС/ 1169/2011 на ЕП и на Съвета от 25.10.2011 г., както и нарушения на чл. 38, чл. 41, т. 1, чл. 42 и чл. 47 от ХОПЕС. Правилен е изводът на съда, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорност на ответната страна за нарушение на правото на Европейския съюз, поради неприложимост на правото на Съюза, което води до неоснователност на претенцията. При липсата на връзка с правото на ЕС, не е налице основание за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2в, ал. 1, т. 1, вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за съществено нарушение на правото на ЕС. С оглед установената липса на съществено нарушение на правото на ЕС, а именно недоказване нарушение на съюзни норми, правилно първоинстанционният съд не е обсъдил и съображенията, с които се квалифицират релевираните нарушения като достатъчно съществени , за наличието на причинно-следствена връзка между тях и твърдените вреди, както и относно техния размер. Противно на твърденията на касатора не се установяват допуснати от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Процесът е проведен при спазване правилата на исковото производство, и правилно разпределена доказателствена тежест в процеса. АС-Ямбол е постановил решение след събиране на допустимите и относими към предмета на спора доказателства, като ги е анализирал и обсъдил обстойно. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдебното решение е необосновано. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал и са формирани след тяхната правилна преценка. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация Върховен административен съд на Република България за присъждане на разноски се явява основателна и следва да се уважи на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. С оглед фактическата и правна сложност на делото юрисконсултското възнаграждение се определя в минималния размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение