Решение № 6244 от 5.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9225/2010 г.

Решение № 6244 от 5.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9225/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Стефан Кирев Димов от гр. Хасково против решение № 263 от 25.05. 2010 г., постановено по адм. д. № 184/2010 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 3336 от 11.11. 2009 г. на ВНД директора на ОД на МВР - Хасково за прилагане на принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната" на основание чл. 75, т. 6 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и произнасяне по съществото на спора с отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Ответникът директорът на Областна дирекция на МВР - Хасково не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на решението и съобрази доводите на страните, намира касационната жалба по изложените в нея съображения за основателна по същество. Пред първоинстанционния съд е установено, че Стефан Кирев Димов има непогасени задължения като физическо лице в размер над 5 000 лв. към "Еко Традекс Груп" АД - Хасково, установени по съдебен ред. Административният орган е сезиран с искане за налагане на принудителната административна мярка от частен съдебен изпълнител и е уведомил жалбоподателя за започналото административно производство. От данните по делото е видно, че паричното задължение в размер над 5 000 лв. не е погасено; не е представено и надлежно обезпечение. В тази насока касационната инстанция споделя констатациите и изводите на първоинстанционния съд. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка е приел, че са налице предпоставките за налагане на принудителната мярка по чл. 75, т. 6 от ЗБЛД - съдебно изискуемо задължение над 5 000 лв. към българско юридическо лице, като личното имуществото на длъжника не покрива задължението и той не е представил надлежно обезпечение. Съдът е обосновал извод за законосъобразност на оспорената заповед. В производството е безспорно, предвид и разпоредбата на чл. 404, т. 1, пр. второ от ГПК, че задължението, като установено по съдебен ред, подлежи на принудително изпълнение. Не се спори, че за това задължение е образувано изпълнително дело, както и че административният орган е бил сезиран от частен съдебен изпълнител за молбата на взискателя за налагане на принудителната административна мярка. Правилни са изводите на съда, че личното имущество на касатора не покрива задължението и не е представено надлежно обезпечение. В хода на административното производство органът е уведомил касатора за започналото производство и не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението обаче е неправилно поради нарушение на материалния закон. Съдът е извършил неточна преценка на оспорения административен акт с оглед правото на Европейския съюз. Същото е неделима част от правния ред, приложим в страната и с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК следва да се прецени законосъобразността на наложената мярка с оглед правния статус на адресата като гражданин на Европейския съюз. По силата на българското си гражданство Стефан Димов е и гражданин на Европейския съюз - чл. 20, § 1 от ДФЕС. Като гражданин на Европейския съюз той има право свободно да се движи и да пребивава на територията на държавите-членки при спазване на ограниченията и условията, предвидени в Договорите, и на мерките, приети за тяхното осъществяване. Това свое право той черпи пряко от разпоредбата на чл. 21, § 1 от ДФЕС. Относимият производен общностен акт, регламентиращ една от основните свободи на вътрешния пазар - свободното движение на хора, е Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29. 04. 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки. Директивата се прилага по отношение на всички граждани на Съюза, които се движат или пребивават в държава-членка, различна от тази, на която са граждани, както и за членовете на техните семейства. Единственото ограничение, което директивата допуска на свободата на движение е визирано в чл. 27, § 1 и е от съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве. Изрично е забранено позоваването на такива съображения за икономически цели. Директивата позволява по-благоприятно третиране на лицата в рамките на националните правни системи - чл. 37, но не визира мерки, отегчаващи правния статус на лицата. Срокът за транспониране на директивата е бил 30. 04. 2006 г. т. е. към датата на издаване на оспорваната заповед РБългария е била длъжна да въведе онази съвкупност от мерки, която гарантира постигането на целения от директивата резултат. Редакцията на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД не кореспондира с допустимите от общностния акт ограничения. Тя осигурява защита на финансов интерес на юридическо лице - кредитор по парично вземане, поради което не може да попадне в изчерпателно изброените в Директивата основания за ограничаване на свободата на движение. Частният финансов интерес не покрива съдържанието на понятието обществен ред или обществена сигурност. Правните средства за защита срещу неплащане на парично задължение към физическо лице се уреждат от гражданското право и поради равнопоставеността на субектите по правоотношението това нарушение на гражданския закон не е въздигнато в административно нарушение. С оглед на това не може да се приеме, че принудителната административна мярка е продиктувана от съображения за защита на обществения ред, още по-малко на обществената сигурност. Следователно тази норма противоречи на норма на общностното право. С оглед на това и в съответствие с принципа на примата на правото на Европейския съюз съдът е длъжен да остави неприложена националната правна норма. Съобразявайки приоритетно общностното право, касационната инстанция намира административният акт за незаконосъобразен. Решението е неправилно и следва да бъде отменено. По делото няма спор за факти, същото е изяснено от фактическа страна. По същество оспорената от Стефан Кирев Димов заповед № 3336 от 11.11. 2009 г. на ВНД директора на ОД на МВР - Хасково за прилагане на принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната" на основание чл. 75, т. 6 от ЗБЛД подлежи на отмяна. За пълнота следва да се посочи, че с решение № 2 от 31.03.2011 г., постановено по конституционно дело № 2/2011 г. е установена противоконституционност на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД. Съгласно чл. 14, ал. 3 от ЗКС решенията се обнародват в "Държавен вестник" в 15-дневен срок от приемането им и влизат в сила 3 дни след обнародването им. Решенията на съда са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани - чл. 14, ал. 6 от ЗКС. посоченото решение на Конституционния съд е публикувано в ДВ, бр. 32/2011 г. и е влязло в сила на 23. 04. 2011 г. Воден от горното, Върховният административен съд