Решение № 348 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5651/2007 г.

Решение № 348 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5651/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а от ГПК (отм.), вр. с § 2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. и Д. С. срещу въззивното решение на Старозагорски окръжен съд /ОС/ по гр. д. № 357/2007 г. В жалбата се правят оплаквания за недопустимост и неправилност на решението и се искат обезсилването или, евентуално, отмяната му. Ответниците по жалба С. и С. Л., И. и М. А. и Н. И. я оспорват като неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и разглеждането й е допустимо. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното решение е уважен искът на С. Л. и С. Л. срещу останалите страни по делото с пр. осн. чл. 32, ал. 2 от ЗС - разпределено е ползването на притежаваното от страните в обикновена съсобственост при различни квоти незастроено дворно място към триетажната сграда, последната в режим на етажна собственост. Прието е, че незастроеното дворно място е изключено от този режим и искът за разпределяне ползването му е допустим. Разпределението е извършено по вар. I-ви от заключението на вещото лице, при съобразяване участието на страните в съсобствеността, достъпът към и обслужването на сградата, в която притежават по етаж и завареното фактическо положение на извършени от страните в дв. място подобрения. Изводите на въззивния съд за допустимостта и основателността на иска за разпределяне на ползването съобразно посочения вариант са законосъобразни и обосновани: Незастроеното дворно място се притежава в обикновена съсобственост от сем. Л., сем. С. и семейство А. и И., при различни квоти - по 1/6 ид.ч.за първите две и 2/3 ид.ч. - за последното. Искът за разпределяне на ползването е допустим, както законосъобразно е приел и въззивният съд: ищците към завеждането му са били лишени от ползване на мястото; формиращите мнозинството по см. на чл. 32, ал. 1 от ЗС при управлението на общата вещ сем. А. и И. не оспорват извършеното разпределение, а го възприемат и поддържат в избрания от съда вариант. Този вариант - I-ви по скицата към допълнителното заключение на в.л. пред РС, е съобразен с участието на страните в съсобствеността - разпределените им за ползване площ и лице на дворното място откъм ул."Г" са определени съответно с квотите в съсобствеността; правилно е прието, че соченото от касаторите помещение към първия етаж / твърденията им за пристрояването му са неустановени - няма данни за началната площ на етажа и за характера на констатираното от в.л. преустройство/ е част от сградата и не се включва в подлежащото на разпределение дв. място. Отчетено е и фактическото положение на извършените от касаторите подобрения в дв. място, като в предоставената им за ползване част / на скицата в синьо/ се намира построеният и ползван от тях масивен гараж. Преместваемият навес южно от гаража наистина попада в разпределената на ищците Л част, но той няма характер на постройка, респ. подобрение. Затова ОС обосновано е предпочел да разпредели ползването, отчитайки не само площта, но и лицето на парцела, за удобния и безпрепятствен достъп откъм улицата на всички участници в съсобствеността, пред това да предостави и навеса за ползване от касаторите, според вариант II-ри от допълнителното заключение, за възприемане на който се настоява в жалбата. Жалбата е неоснователна - въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.