Решение № 267 от 29.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 459/2010 г.

Решение № 267 от 29.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 459/2010 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 307 ГПК. Постъпила е молба вх. № 1017 от 13.01.2010 г. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК на влязлото в сила решение № 1122 от 17.10.2007 г. по гр. дело № 1308/2006 г. на Върховния касационен съд, III гражданско отделение, с което е отменено решението на Пловдивския окръжен съд от 29.05.2006 г. по гр. дело № 2137/2005 г., спорът е решен по същество като са отхвърлени искове: по чл. 108 ЗС за предаване владението на недвижим имот, представляващ производствен терен от 3835 кв. м., имот № 30205 по картата на землището на с. Б. п., м. "Н. ", П. област и по чл. 59 ЗЗД за сумата 15 863,88 лева, претендирани като обезщетение на имота без основание за времето от 21.08.1998 г. до 31.12.1999 г. Молителите Я. А. Д., Г. А. Д., Ж. Г. Ж., А. А. Ж., Г. А. Ж., И. Й. Д. и Г. Й. Д., всички от гр. П., искат отмяната му понеже са налице нови доказателства, възникнали след постановяване на касационното решение, които прилагат. Постъпила е писмена защита от молителите, в която се възпроизвежда молбата за отмяна. Молителят Я. А. Д. поддържа молбата за отмяна на посочените основания и по съображенията, изложени в писмената защита. От ответника по молбата за отмяна "И. ком." АД със седалище и адрес на управление гр. С., чрез адвокат Л. Б. К. от С. адвокатска колегия е постъпил отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК със становище за неоснователност. Претендира за направените разноски за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа молбата за отмяна и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Решението на Върховния касационен съд, чиято отмяна се иска, установява правоотношенията между страните към края на устните състезания пред въззивната инстанция на 9.05.2006 г., тъй като пред касационната инстанция не е даван ход по същество. Представените като ново писмено доказателство: решение № 86210 от 19.08.2009 г. на ОСЗ - община "Р.", П. област; скица от 29.05.2008 г.; 2 скици от 4.11.2009 г.; заповед № 470 от 12.05.2008 г. на кмета и удостоверение № 551 от 29.05.2008 г. на техническата служба на същата община за процесния имот, са възникнали след касационното решение и ако те променят правоотношенията между страните, тази промяна е основание за предявяване на нов иск, а не за отменяване на касационното решение, което установява отношенията към края на устните състезания. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязлото в сила решение се допуска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните. Тези три законни предпоставки трябва да са налице кумулативно. Необходимо е новите обстоятелства и новите писмени доказателства да са съществували преди постановяването на решението. Посочената разпоредба изисква още непълнотата на фактическия и доказателствен материал да не се дължи на небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от страната. Ако страната е могла да се снабди и представи в хода на процеса съответното писмено доказателство, но не го е направила, тя не може да иска отмяна на посоченото основание. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК се отнася за случая, когато решението е било обусловено от задължителната за съда сила на съдебно решение по преюдициален въпрос или от задължителната сила на административен акт. Отмяната на тези актове, и то с обратна сила събаря основата, на която е изградено решението. При този изход на спора на ответника не се присъждат разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК тъй като не е спазено изискването на чл. 80 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение