Решение № 129 от 10.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 87/2009 г.

Решение № 129 от 10.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 87/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения К. Р. М. за проверка по реда на възобновяването на наказателното дело навлязлото в сила въззивно решение № 1* от 1.08.2008 г. постановено по ВНОХ дело № 209/2008 г. на Врачанския окръжен съд. В искането и в съдебно заседание от осъдения и служебно назначения му защитник се поддържа, че непроверяваното по касационен ред въззивно решение е постановено при наличието на основание за отмяна по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, като се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му с осъждането му за престъпление, което не е извършил. По същество се иска производството да бъде възобновено и делото върнато за ново разглеждане от въззивната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на въззивното решение на Врачанския окръжен съд, за да се произнесе констатира следното: С присъда от 14.04.2008 г. постановена по НОХ дело № 28/2003 г. Врачанският районен съд е признал подсъдимия К. Р. М. за виновен в това, че за времето 27.02 - 6.04.2001 г. в гр. В., в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Д. К. Директор на ОД на ДФ "Земеделие" Враца, че ще засее 2575 дка с царевица, с което причинил вреда на ДФ "Земеделие" в размер на 24720 лв, като причинената вреда е в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 211 вр. чл. 209, ал. 1, чл. 29, б. "а" и чл. 54 НК го е осъдил на пет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. С въззивно решение № 1* от 1.08.2008 г. постановено по ВНОХ дело № 209/2008 г. Врачанският окръжен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Въззивното решение не подлежи на обжалване и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна в срока по чл. 421, ал. 3 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, но разгледано по същество е неоснователно. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на основание за възобновяване по чл. 348, ал. 1т. 1 НПК се мотивира с нарушения при формиране вътрешното убеждение на съда по фактите. В този смисъл е изложеното съображение, че делото е пълно с процесуални нарушения, като са нарушени правилата за разкриване на обективната истина, не са направени анализ и оценка на доказателствата, поради което не е констатирано, че част от доказателствата, въз основа на които са приети за установени фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване са негодни, а останалите противоречиви и недостатъчни за осъждането му. С изготвеното по този начин искане по същество се релевира неизпълнение задълженията на съда по чл. 13, чл. 14, чл. 107 и чл. 314 НПК. Такива нарушения, довели до ограничаване на процесуалните му права с осъждането му по обвинение, което не е доказано, по делото не са допуснати. В пределите на своята компетентност, и като е осигурил равни условия за състезателност на страните в процеса, Врачанския районен съд е събрал относимите и допустими доказателствени източници. Въззивната проверка за правилността на обжалваната от подсъдимия невлязла в сила осъдителна присъда е извършена при спазване на процесуалните правила въз основа на събраните в първата инстанция доказателства, за които е преценено, че са достатъчни за изясняване на съставомерните признаци на предявеното обвинение. След като ги е обсъдил подробно и задълбочено поотделно и в логическата им връзка и не е констатирал нарушения на правилата на формалната логика при оценката им, въззивният състав не е имал основание да направи различна преценка за достоверността им и други правни изводи за съставомерността на деянието. В мотивите на решението, изготвени по реда на чл. 339, ал. 2 НПК е посочил въз основа на кои доказателствени материали приема, че са осъществени обективните и субективни признаци от състава на престъплението, за което подсъдимият е осъден. По този начин е отговорил на наведените доводи за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, както и на искането за оправдаване. Обективната истина се установява със средствата и по начините указани в прецесуалния закон. По делото нито един от доказателствените източници не е пренебрегнат, а съдържащите се в тях фактически данни не са извратени. Подробно са анализирани обясненията му, дадени в съдебно заседание, които са източник на преки доказателства. В тях е признал, че не се е занимавал със земеделие, но сключил договора, с който взел под аренда земята, а след като били изготвени необходимите документи за отпускане на целевата субсидия, изразяваща се в разходите по третиране на заявените площи с торове, ги представил пред Държавен фонд "Земеделие", където декларирал, че ще отглежда царевица, че във връзка с отпускане на субсидията сам многократно посещавал областната дирекция и се интересувал кога ще получи парите. За съобщените от него факти, свързани с предмета на доказване, а именно създаването на убеждение в длъжностните лица от фонд "Земеделие" че действително ще се занимава с декларираната селскостопанска дейност и мотивирането им да му отпуснат целевата субсидия в размер на инкриминираната сума, са налице и достатъчно други безпротиворечиви и годни доказателствени източници. В този смисъл са показанията на св. Р, Д. К., Г. Г., С. М. и изслушаните експертизи, които са оценени съобразно действителното им съдържание. Свидетелите дават достатъчно сведения по отношение основните факти за авторството и начина на извършване на деянието. Свидетелят К. е категоричен по какъв начин е мотивиран да приеме, че подсъдимия, когото не е познавал до този момент, сериозно ще се занимава със земеделие, довело до одобряването на субсидията. При приетите от кредитираните доказателства фактически констатации, че подсъдимият възбудил и поддържал заблуждение в ръководството на ДФ "Земеделие", че като производител на селскостопанска продукция през 2001 г. ще отглежда царевица, за което му бил одобрен кредит за изкуствена тор и с платежно нареждане същата била заплатена на търговеца, лицензиран за търговия с изкуствени торове, а торта извозена, но не вложена на полето, защото обработката на площите изобщо не започнала, материалният закон е приложен точно с осъждането му по обвинението. Налице са всички обективни и субективни признаци от състава на престъплението измама. Обективно е извършил действия, които са насочени към възбуждане и поддържане на невярна представа в ръководството на ДФ "Земеделие" и това ги мотивирало да извършат имущественото разпореждане. Без значение за съставомерността на деянието е факта, че други лица са участвали при изготвянето на представените документи и част от тях не отговаряли на действителното фактическо положение. Не е бил лишен от годност да съзнава какви документи представя и за каква цел ще бъда използвани. Изпълнителното деяние е довършено когато инкриминираната сума е напуснала патримониума на лицата, разпореждащи се с нея. Дори да се приеме, че някои от свидетелите, участвали при изготвянето на документите за кандидатстване за субсидията по късно са си разделили отпуснатата сума, в какъвто смисъл е твърдението му в жалбата до ВКС от 21.11.2008 г., това не води до други изводи за съставомерност на деянието. След като участието му в изпълнителното деяние е доказано по категоричен начин, неоснователно се поддържа, че обективната истина не е установена и правото му на защита би било осъществено в пълен обем само посредством връщането на делото за допълнително разследване. Съображението в искането, че деянието е извършено от организирана група, като различни лица са участвали в отделни етапи по мотивиране на длъжностните лица да извършат разпоредителното действие във връзка с отпуснатата целева субсидия, което налагало чрез допълнително разследване установяване дейността на всеки един от тях, противоречи на основните начала на наказателния процес. Наказателната отговорност е лична и всеки отговаря за действията, които обективно е извършил и които се намират във връзка с настъпилия съставомерен резултат. Разследващият орган има оперативна самостоятелност да прецени срещу кое лица да предяви обвинение и в рамките на това обвинение следва да бъде организирана защитата. От друга страна е недопустимо по искане на осъдения, посредством възобновяване на наказателното дело, да се утежнява наказателното му положение. Във всички случаи деяние, извършено от организирана група, разкрива по-висока степен на обществена опасност. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлото в сила решение на Врачанския окръжен съд не са допуснати поддържаните от осъдения нарушения и искането му за възобновяване на делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл