Решение № 2339 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14388/2008 г.

Решение № 2339 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14388/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на Министерството на околната среда и водите срещу решение № 10216/8.10.08 г. по адм. д. № 6463/08 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на V-то отделение, с молба за обезсилването му като недопустимо с алтернативно искане за отмяната му като неправилно. Ответникът "ВЕС-2006" ООД в писмен отговор на представляващите дружеството управители Емил Стоянов Русев и Димчо Илиев Димитров поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение като лишено от визираните в нея пороци да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав, намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по същество по следните съображения: С оспореното с касационната жалба решение тричленен състав на Върховния административен съд, в производство по Глава десета АПК, е отменил мълчалив отказ на Министъра на околната среда и водите да се произнесе по необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда с вх. № ОВОСУ-2387/18.02.08 г., подадено от "ВЕС 2006" ООД със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. "Радомир" № 3. За да постанови този правен резултат, тричленният състав е приел, че министърът на околната среда и водите е задължен субект по чл. 93, ал. 2 вр. с чл. 10, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), оторизиран да се произнесе с административен акт по искането за преценка необходимостта от извършването на ОВОС, предвид което непроизнасянето му в срок формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Този мълчалив отказ е преценен като незаконосъобразен, тъй като принципно разпоредбата на чл. 93, ал. 5 ЗООС задължава компетентния орган да се произнесе в едномесечен срок от внасяне на искането с мотивирано решение. Решението е правилно, постановено е при липсата на релевираните с касационната жалба оплаквания за наличие на касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Редът и условията за извършване на ОВОС са уредени в глава шеста ЗООС и в Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за въздействието върху околната среда -ДВ бр. 3/06 г. Съгласно чл. 6 от Наредбата производството започва по писмено искане до компетентния орган, към което се прилага информацията, изискуема по ал. 1, като при установени непълноти, пропуски и неточност в искането или в представената документация за компетентния орган съгласно ал. 2 е налице задължение да изиска от възложителя в определен срок отстраняване на допуснатите неточности и/или предоставяне на допълнителна информация с правомощия да прекрати процедурата по преписката в условията на ал. 3 - в случай, че неточностите не бъдат отстранени и/или не бъде представена изисканата допълнителна информация. При редовност на искането, респ. при изпълнение дадените по реда на ал. 2 указания, компетентният орган е длъжен на основание чл. 93, ал. 5 от ЗООС и чл. 8, ал. 1, т. 1 - 7 от Наредбата в срок до един месец от внасянето да се произнася с решение с нормативно установените реквизити. В случая процедурата е започнала с уведомление вх. № ОВОСУ-2387/18.02.08 г., което има характер на писмено искане, с приложени към него писмени данни от дружеството -жалбоподател. Компетентният административен орган не е извършил действията по чл. 6, ал. 2 от Наредбата и не е изискал допълнителна информация, с оглед на което доводът в касационната жалба за липса на доказателства относно качеството "възложител" на кандидатстващия по смисъла на § 1, т. 20 от ДР на ЗООС е неоснователен. Тъй като приложимата нормативна уредба изисква от административния орган след извършване на съответните процесуални действия да се произнесе с изричен акт по внесеното инвестиционно предложение, неоснователен се явява и доводът за липсата на подлежащ на оспорване по реда на Глава десета АПК индивидуален административен акт. Представеното с касационната жалба писмо, с което зам. министърът на околната среда и водите е дал конкретни указания на "ВЕС 2006" ООД е правно ирелевантно, тъй като е с дата 10.10.08 г., т. е указанията за представяне доказателства, установяващи активна легитимация на дружеството по смисъла на § 1, т. 20 ДР на ЗООС, са дадени след обявяване на първоинстанционното решение. С оглед изложеното, касационните оплаквания се явяват неоснователни изцяло. Следва решението като допустимо и правилно да бъде оставено в сила. Независимо от този резултат претенцията на ответника "ВЕС 2006" ООД за присъждане на деловодни разноски, заявена в писмения отговор е неоснователна тъй като по делото липсват данни такива разноски да са реално извършени в касационното производство, до приключването на устните състезания в което не е представен и списък на разноските по чл. 80 ГПК вр. с чл. 228 и чл. 144 АПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,