Решение № 4290 от 1.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7742/2008 г.

Решение № 4290 от 1.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7742/2008 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - гр. Пловдив и Ивайло Борисов Хаджитодоров, от гр. Пловдив против решение № 337 от 3.04.2008 г. по адм. дело № 1387/2007 г. на Административен съд - Пловдив. Административният орган навежда доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ивайло Борисов Хаджитодоров развива в своята касационна жалба съображения, че административният съд не се е произнесъл върху цялото оспорване и моли да се допусне допълване на първоинстанционното съдебно решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на директора на ДСП - Пловдив, а касационната жалба на Ивайло Хаджитодоров счита за молба по чл. 176 АПК. Касационната жалба на директора на ДСП - Пловдив е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е заповед № ВД-Т-193 от 1.02.2007 г. на директора на ДСП - Пловдив, с която е отказано отпускане на месечни добавки за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 1 и т. 7 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ). За да уважи оспорването, съдът е приел, че индивидуалният административен акт е издаден в нарушение на изискванията по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. По делото е установено, че Ивайло Борисов Хаджитодоров от гр. Пловдив е лице с трайни увреждания и намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек, за което органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност 85%. Със социална оценка от 29.06.2005 г. са му признати права по чл. 42, ал. 2, т. 1 и т. 7 от ЗИХУ. Обстоятелството, че притежава карта за градски транспорт е мотивирало административния орган да постанови отказ за отпускане на добавка за транспортни услуги, потвърден със заповед № РДСП-2-434/3.08.2007 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив. Законосъобразни са изводите на административния съд, че органът по социално подпомагане е основал отказа си на база безкритично възприемане на изявлението на жалбоподателя за придобита карта за градски транспорт. Не са изследвани фактите досежно това дали същата е издадена на преференциални основания или е закупена. Не е ясно защо, ако Хаджитодоров е закупил въпросната карта, при наличие на социална оценка с положително становище за добавка за транспортни услуги, административният орган е приел, че е налице хипотезата на чл. 25, ал. 2 от ППЗИХУ. От друга страна, законовата хипотеза касае транспортни разходи, а не само ползване на карта за градски транспорт и ако закупуването на такава е станало при условия, определени с решение на общински съвет е налице липса на припокриване на визираните права, която не изключва ползването на месечна добавка за социална интеграция за транспортни услуги. Изводите на първоинстанционния съд за игнориране правото на лицето на месечна интеграционна добавка за транспортни услуги, без да е установена по категоричен начин хипотезата на чл. 25, ал. 2 от ППЗИХУ са законосъобразни и обосновани. Правилно административният съд е приел, че органът по социално подпомагане се е произнесъл в нарушение на административнопроизводствените правила, прилагайки неточно разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК, задължаващи го да издаде акта след пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като събере служебно и необходимите доказателства за това. Решението на Административен съд - Пловдив съд е правилно и в частта му, с която е отменена процесната заповед досежно постановения отказ за отпускане на месечна добавка за диетично хранене и лекарствени продукти. Хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно вида на увреждането, степента на намалена работоспособност или намалена възможност за социална адаптация. Тази добавка е диференцирана и представлява съвкупност (сбор) от парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи, които в случая са за диетично хранене и лекарствени продукти. Съгласно чл. 42ж от ЗИХУ лицата с трайни увреждания със 71 и над 71 на сто намалена работоспособност имат право на месечна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 7 при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика. В изпълнение на предоставената им делегация е приета Наредба № 35 от 29.12.2006 г., в чийто чл. 5 са изброени условията, даващи право на месечна добавка за социална интеграция, между които е притежаването на "рецептурна книжка на хронично болния". Правото на месечна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 7 ЗИХУ е материално, а не процесуално право и поради това обстоятелствата, при които се поражда са дадени в закона. Само законодателят е овластен от правовия ред да внесе промяна в основанията, касаещи неговото възникване. В чл. 5, т. 2 от Наредба № 35 липсата на рецептурна книжка на хронично болния е обявена за юридически факт от категорията на правоизключващите и недопустимо е стеснен кръгът на лицата с право на такава добавка. Дори да се приеме, че обстоятелството по чл. 5, т. 2 от наредбата е допълнително условие за отпускане на месечната добавка, то това условие противоречи на правилата, установени със ЗИХУ, поради което е налице противоречие между закон и подзаконов нормативен акт и на основание чл. 5, ал. 1 от АПК, респ. чл. 15, ал. 3 ЗНА следва да бъде приложен законът като по - висок по степен нормативен акт. Наред с гореизложеното по делото е установено, че Хаджитодоров има издадена рецептурна книжка на хронично болния, още през 2000 г. . По изложените съображения решение № 337 от 3.04.2008 г. по адм. дело № 1387/2007 г. на Административен съд - Пловдив е правилно и следва да бъде потвърдено. Касационната жалба на Ивайло Хаджитодоров е със съдържание на искане за допълване на първоинстанционното решение. Твърденията са за непроизнасяне на административния съд върху цялото оспорване относно защита срещу неоснователни действия и бездействия. Компетентен да се произнесе по тази молба по чл. 176 от АПК е Пловдивският административен съд, който следва да прецени нейната допустимост и основателност. По изложените съображения разглеждането и от настоящата инстанция е недопустимо. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение