Решение № 6642 от 12.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14520/2010 г.

Решение № 6642 от 12.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14520/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството е по реда на чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по жалба на Каван Тахер Тауфик, гражданин на Ирак, против Решение № 471/03.11.2010 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с което по отношение на чужденеца е постановен отказ от предоставянето на хуманитарен статут. В жалбата се излагат подробни съображения, че административният орган при постановяването на своето решение е приложил неправилно чл. 9 от ЗУБ, както и че е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Ответната страна - председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител, депозира писмено становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ и по съществото си е неоснователна. Настоящото съдебно производство е образувано по жалбата на Каван Тауфик против решение № 471/03.11.2010 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците, с което е отказан хуманитарен статут на чужденеца. Административното решение е постановено след като с влязло в сила решение № 11758 от 12.10.2010 г. по адм. дело № 1919/2010 г. на Върховния административен съд - Трето отделение е отменено Решение № 17/11.01.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, в частта относно отказът да бъде предоставен хуманитарен статут на Каван Тахер Тауфик. С решението е изпратена административната преписката на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България за ново произнасяне в срока по чл. 90, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците, съобразно указанията на съда, дадени в мотивите на решението. Със същото решение е отхвърлена жалбата на Каван Тахер Тауфик в частта относно отказа за предоставяне на статут на бежанец, като неоснователна. От данните по делото се установява, че Каван Тауфик е депозирал пред ДАБ втора поред молба с вх. № 1220/10.11.2009 г. при РПЦ - София, с която е отправил искане за предоставяне на закрила от Република България по реда на ЗУБ. В първата си молба чужденецът е изложил съображения, че се страхува от "кръвно отмъщение" от страна на кюрдския род "зибарите" спрямо него, в качеството му на чл. на рода "мизирите", по повод възникнала вражда между двата рода. По тази молба административният орган е постановил изричен отказа за предоставяне на закрила в двете му форми - бежански и хуманитарен статут. Административното решение е обжалвано от Каван Тауфик, като жалбата му е отхвърлена с решение на тричленен състав на ВАС по адм. дело № 8468/2008 г., потвърдено с решение на Петчленен състав на ВАС по адм. дело № 1517/2009 г. Съдът е приел, че се касае за обективни лични взаимоотношения между жалбоподателя и трети лица. Приел е, че даже и да се приеме, че е налице тежка и лична заплаха от посегателство спрямо молителя, то той търпи това посегателство в условия преди всичко на семеен конфликт. Като основание за подаване на втората молба е съобщение от негови близки, че е направен опит за убийството на баща му. В хода на административното производство е установено, че кандидатът е иракски гражданин, роден на 04.10.1989 г. в гр. Дахук, Ирак, кюрд по народност, вероизповедание: мюсюлманин-сунит, неженен. След изясняване на бежанската история на молителя, интервюиращият орган е изготвил становище до Председателя на ДАБ (рег. № УП3096/19.12.2009 г.), в което мотивирал предложение да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на Каван Тахер Тауфик, тъй като от проведените интервюта не са установени "нови причини" освен изложените в предишното производство - адм. д. № 8468/2008 г. на ВАС. При така установените факти, настоящата инстанция счита, че спрямо молителят не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила - хуманитарен статут и постановения отказ на Председателя на ДАБ в този смисъл е законосъобразен. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Както беше посочено по-горе, причина за напускане на Ирак за жалбоподателя са съображения относно обективни лични взаимоотношения между него и трети лица. Неоснователно е възражението, че административният орган не зачита действието на решението на тричленния състав на ВАС и дадените с него указания. Председателят на ДАБ е извършил задълбочено проучване на ситуацията в Ирак. Справките на ДАБ при МС, приложени по делото са официални писмени свидетелстващи документи, които се ползват с материална доказателствена сила за фактите, които удостоверяват. Същите дават информация относно обществено-политическата обстановка в страната по произход и конкретно кюрдската автономна област, откъдето произхожда жалбоподателят. Обсъдени са племената в Ирак като определена организационна единица каква роля имат в обществено-политическия живот на страната, изследван е въпроса за "кръвното отмъщение" - обичай, задължаващ рода на убит мъж да потърси възмездие за убийството чрез смъртта на убиеца или на някой чл. на рода му и дали действително има такива опасения за жалбоподателя. Отказът е постановен при спазване разпоредбата на чл. 35 АПК за изясняване на фактите от значение за случая и установяването им с всички допустими от закона начини и средства. Правилно е прието, че страхът от преследване от страна на рода "зибарите" е необоснован. Правилно административният орган е приел, че племенният семеен конфликт следва да се приеме като преследване от недържавен субект, което изключва приложението на чл. 9, ал. 2 от ЗУБ. Самият жалбоподател при това не е преследван и заплашен от преследване в Ирак от страна на властта или от трети частни лица. Административният орган правилно е приел, че не отговаря на условията за хуманитарен статут. С оглед на горното, Върховният административен съд - трето отделение намира, че обжалваното решение е законосъобразно и подадената срещу него жалба следва да се остави без уважение. Предвид изложеното, Върховният административен съд - III отделение,