Решение № 11837 от 4.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4895/2024 г.

ВАСПърво отделение04.11.2024 г.докладчик Мадлен Петрова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 1630/13.03.2024 г. на тричленен състав на Административен съд - София град, постановено по адм. дело 12206/2023 г., в частта, в която е отменена разпоредбата на т.1.1.3 от Приложение 31 към чл. 81, т. 20 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община и вместо него постановява:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА разпоредбата на т.1.1.3 от Приложение 31 към чл. 81, т. 20 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на П. Т. З. от гр. Димитровград, сумата 1 200 лева съдебни разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА Членове: /п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА/п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 185 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет, чрез юрк. Д. Милева против решение 1630/13.03.2024 г. на тричленен състав на Административен съд - София град, постановено по адм. дело 12206/2023 г., с което е отменена разпоредбата на т.1.1.3 от Приложение 31 към чл. 81, т. 20 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община. В жалбата са изложени доводи за недопустимост на решението, поради липса на правен интерес у оспорващия по смисъла на чл. 186, ал.1 АПК. Касаторът счита, че жалбоподателят не е доказал как и по какъв начин, кои негови права или законни интереси са пряко засегнати от оспорената разпоредба, респективно какви задължения поражда за него тази разпоредба. Алтернативно се поддържат и доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. В тази връзка са изложени съображения, че при упражняване на правомощията си да приема бюджета на Столична община, Столичен общински съвет е компетентен да определи и цената на входния билет за Регионален исторически музей - София, който е юридическо лице на бюджетна издръжка на общината. Административният орган счита, че при липса на конкретни изисквания в чл. 187, ал. 2 ЗКН, с разпоредбата на т.1.1.3 от Приложение 31 към глава Трета от НОАМТЦУПСО, е извършил предвиденото в тази норма съгласуване при определяне цената на входния билет, въз основа на което е издадена и приложената по делото заповед на директора на регионалния исторически музей - София. Искането е за обезсилване на решението като постановено по недопустима жалба и прекратяване на делото на основание чл. 159, т. 4 АПК или за неговата отмяна като неправилно. Претендира разноски. Ответникът - П. Т. З., чрез адвокат Б. Бойчев изразява становище за недопустимост и неоснователно на касационната жалба, по съображения, изложени в представени по делото писмен отговор и писмени бележки. По доводите за липса на правен интерес от оспорването представя съдебната практика на Върховния административен съд по аналогични спорове. В отговора на касационната жалба поддържа, че при констатираното противоречие с чл. 187, ал.2 ЗКН, първоинстанционният съд е следвало да обяви оспорената разпоредба за нищожна, поради липса на компетентност на Столичен общински съвет, а не да я отменя като незаконосъобразна. Претендира разноски. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, съдът приема следното: Предмет на оспорване пред тричленния състав на Административен съд - София град е била разпоредбата на т.1.1.3 от Приложение 31 към чл. 81, т. 20 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (НОАМТЦУПСО). С тази разпоредба са определени цени на билети за вход за посещение на Музей за историята на София и на Археологическото ниво на Базилика Света София за индивидуални посещения за лица над 18 години - 6 лева. С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е отменил оспорената разпоредба от подзаконовия нормативен акт. За да постанови този резултат съдът е приел, че разпоредбата е приета с решение 370/18.07.2013 г. на Столичен общински съвет за приемане на Наредба за изменение и допълнение на НОАМТЦУПСО, от компетентен орган по чл.141, ал. 4 от Конституцията на РБ и чл. 9 ЗМДТ, при спазване на изискванията на чл.26 и чл. 28 ЗНА, но в пряко противоречие с чл. 187, ал. 2 от Закона за културното наследство (ЗКН), която предвижда, че цените на входните билети в държавните и общински музеи се определят от техния директор съгласувано с финансиращия музея орган. Противоречието с нормативен акт от по-висока степен, според съда, води до незаконосъобразност на разпоредбата от подзаконовия нормативен акт, тъй като в случая Столичен общински съвет не може да определя с наредба цената на билетите, а това следва да става единствено от директора на музея, след съответното съгласуване от Столична община. Решението е валидно и допустимо, като постановено от законен състав по чл. 191 АПК и по допустима жалба. Не е налице касационно основание за обезсилването му и прекратяване на делото на основание чл. 209, т. 2 АПК. Неоснователни са доводите в касационната жалба за недопустимост на оспорването на разпоредбата от подзаконовия нормативен акт, поради липса на правен интерес у жалбоподателя. Правилно и в съответствие с представените по делото писмени доказателства за посещение на Музей за история на София и заплащане на билет за вход за лица над 18 години, съдът е преценил, че оспорващият е доказал правния си интерес от оспорването по смисъла на чл. 186, ал.1 АПК. В този смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд относно правния интерес за оспорване на идентични разпоредби от подзаконови нормативни актове на общинските съвети - по адм дело 2107/2024 г, адм. дело 4951/2024 г., адм. дело 5173/2024 г., адм. дело 5472/2024 г. и адм. дело 8821/2024 г. Решението е частично неправилно, но по съображения, различни от изложените в касационната жалба. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената разпоредба от подзаконовия нормативен акт е приета от компетентен орган - общинският съвет в рамките на правомощията му за определяне на местни такси по чл.141, ал. 4 от Конституцията на РБ и изричната законова делегация за това, предвидена в чл. 9 ЗМДТ. Разпоредбата на т.1.1.3 от Приложение 31 към чл. 81, т. 20 е приета с решение на общинския съвет от 13.07.2013 г., при действието на чл. 187, ал. 2 ЗКН (ДВ бр. 19/13.03.2009 г., в сила от 10.04.2009 г.). Тази норма предвижда, че цените на входните билети в държавните и общинските музеи се определят от техния директор съгласувано с финансиращия музея орган. По този начин специалният закон изключва от компетентността на общинския съвет правомощията за определяне на цените за вход на музеи, финансирани от бюджета на общината. В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е констатирал този порок, като е посочил изрично, че Столичен общински съвет не може да определя с наредба цените на входните билети за музеи, но неправилно е определил неговата тежест. Липсата на компетентност на общинския съвет води до нищожност на оспорената разпоредба, а не до незаконосъобразност, поради противоречието й с норма от по-висока степен, както е прието в обжалваното съдебно решение. В това отношение са основателни доводите на ответника по касация. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че общинският съвет е компетентен да определя цените на входни билети за музеи, които са на бюджетна издръжка на общината, като част от правомощията му по приемане бюджета общината, предвидени в чл. 21, ал. 1, т. 6 ЗМСМА. Специалният закон изключва това правомощие от компетентността на общинския съвет изобщо. Неоснователни са и и доводите на касатора, че разпоредбата на т.1.1.3 от Приложение 31 на чл. 81, т. 20 от НОАМТЦУПСО представлява предвиденото в чл. 187, ал. 2 ЗКН съгласуване от общинския съвет, като финансиращ музея орган. Този довод е в противоречие с характера и действието на оспорената разпоредба. Разпоредбите от подзаконовите нормативни актове съдържат общи правила за поведение, имат действие по отношение на неопределен и неограничен кръг лица и многократно правно действие. Съгласуването е волеизявление с различно съдържание и правно действие. С оглед на изложеното решението в частта, в която е отменена оспорената разпоредба следва да отмени и вместо него да се постанови друго, с което разпоредбата да се обяви за нищожна. Решението в частта за разноските, присъдени в полза на оспорващия, е правилно по своя резултат и следва да се остави в сила в тази част. При този изход на спора и предвид липсата на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, на ответника по касация следва да се присъдят и сторените в настоящото производство разноски за адвокатска защита в размер на 1 200 лева по договор за правна защита и съдействие от 25.04.2024 г. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,