Решение № 11126 от 26.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3096/2015 г.

Решение № 11126 от 26.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3096/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Александра Димитрова Чолакова, от гр. София, чрез адвокат Францова от САК против решение № 203/13.01.2015 г. по адм. дело № 10446/2014 г. на Административен съд София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 1, чл. 7, ал. 1 и § 1, т. 1 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва се, че спрямо жалбоподателката е упражнена пряка дискриминация с оглед на имуществено състояние и непряка дискриминация с оглед на образование по смисъла на чл. 4 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр). Непрекият дискриминационен критерии "образование" е предпоставил приложеният пряко дискриминационен критерии "имуществено състояние". Жалбоподателката посочва, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че оспорената пред него заповед не ограничава права и не създава привилегии, по признак "имуществено състояние", поради което е недискриминационна. Различните имуществени възможности на лицата, които получават семейни помощи на основание чл. 4 и чл. 7 от ЗСПД са обусловени от различното им имуществено състояние - "доход". Причината за конкретното имуществено положение може да е свързана с различни икономически, социални, лични и др. фактори, в това число образование. В този смисъл различното положение на лицата спрямо които се прилага едно и също правило е основано на защитения признак "имуществено състояние" и непряка дискриминация по признак "образование". Диференцираният подход на определяне на семейните помощи, дефиниран по реда на чл. 4 и чл. 7 ЗСПД дава преимущество на група лица с по-ограничени имуществени възможности и поставя в неравностойно положение група лица с по-добри имуществени възможности. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Възраждане, гр. София чрез юрисконсулт Лазарова изразява становище за неоснователност на същата. Посочва, че не е налице твърдяната дискриминация, а възприетият доходен тест при разхода на бюджетни средства във връзка с подпомагането на семейства с деца е съобразен с възможностите на държавата на този етап и е в съответствие с разписаните норми от Закона за семейните помощи за деца. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като постановено при точно прилагане на материалния закон и вярно изясняване на всички факти по спора. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че първоинстанционното решение е постановено в съответствие с материалния закон - чл. 4 - чл. 7 ЗСПД и чл. 27, § 3 от Конвенцията за правата на детето (Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн. ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г.), както и след съобразяване на задължителното (по арг. от чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд) тълкуване от Конституционния съд на Република България на относимите материалноправни норми от вътрешното ни право, възприето с решение 3/27.06.2013 г. по к. д. № 7/2013 г., решение № 14 от 10.11.1992 г. по к. д. № 14/1992 г., решение № 6/27.04.2010 г. по к. д. № 16/2009 г. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 203/13.01.2015 г. по адм. дело № 10446/2014 г. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Александра Димитрова Чолакова, от гр. София срещу заповед № В 1221/14.08.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Възраждане. По делото е установено, че Александра Димитрова Чолакова е подала молба - декларация вх. № В-1221 от 28.07.2014 г. по описа на Дирекция "Социално подпомагане" - Възраждане за получаване на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст. Декларирала е семейно положение (омъжена) и доходи на семейството за последните 12 месеца, както следва: юли 2013 г. - 4 619,00 лева; август 2013 г. - 4 080,99 лева; септември 2013 г. - 3 422,00 лева; октомври 2013 г. - 3 422,00 лева; ноември 2013 г. - 12 515,40 лева; декември 2013 г. - 8 615,56 лева; януари 2014 г. - 7 248,99 лева; февруари 2014 г. - 9 587,40 лева; март 2014 г. 6 355,59 лева; април 2014 г. 6 898,68 лева; май 2014 г. - 6 590,68 лева; юни 2014 г. - 8 724,82 лева. Общ доход за периода 82 081,11 лева, средномесечен - 6 840,09 лева. Семейството се състои от жалбоподателката, нейният съпруг Роман Йорданов Чолаков и роденото от брака им дете Бранимир Романов Чолаков. Жалбоподателката Чолакова е получила дължимите обезщетения за временна неработоспособност и майчинство в общ размер на 5 621,52 лева. Административната преписка е окомплектована с изискуемите по чл. 17, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца (ППЗСПД) документи. Изготвен е социален доклад и след като са проверени и обсъдени обстоятелствата от значение за претендираното право е издадена заповед № В 1221/14.08.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Възраждане, с която е отказано отпускане на месечна помощ за отглеждане на дете до завършване на средно образование по реда на чл. 7, ал. 1 ЗСПД. За да постанови този резултат административният орган е приел, че доходите на семейството на жалбоподателката през последните 12 месеца значително надвишават сумата от 350,00 лева съгласно чл. 61, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г., поради което не са налице предпоставките за отпускане на семейна помощ. Възприети по този начин и от административния съд, фактите по спора са вярно изяснени и настоящата инстанция не намира за наличен, макар и бланкетно претендирания с касационната жалба, порок необоснованост на съдебното решение. Съгласно чл. 10, ал. 4 ЗСПД семейните помощи за деца отпускат със заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него лице. Оспорената пред административния съд заповед е издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Възраждане, който е местно и материално компетентния административен орган. Видно от фактите по делото обосновано административният съд е приел, че заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗСПД (актуална редакция към момента на издаване на оспорения индивидуален административен акт) месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции на семействата, чийто доход на чл. от семейството е по-нисък или равен на дохода по чл. 4 ЗСПД; при условие, че детето не е настанено за отглеждане на пълна държавна издръжка в специализирана институция за деца; редовно посещава подготвителните групи в детските градини или подготвителните групи в училищата за задължителна предучилищна подготовка на децата, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, редовно посещава училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; живее постоянно в страната. Визираната разпоредба съдържа норма, която не предвижда безусловно подпомагане на семействата и урежда конкретните материалноправни основания за възникване на субективното материално право. Тя е в съответствие с нормата по чл. 1 ЗСПД, който посочва, че ЗСПД урежда условията формите и реда за придобиване правото на семейни помощи. Налице е подпомагане от страна на държавата, което не е безусловно и не е свързано единствено с раждането и отглеждането на дете. Освен имущественият статус на семейството, законодателят е въвел критерии за уседналост, за посещаване на учебни занятия и получаване на образование, за отглеждане на детето в рамките на семейството му и други. По смисъла на ЗСПД "семейството" включва съпрузите, ненавършилите пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст (родени, припознати, осиновени, доведени, заварени, с изключение на сключилите брак). Разпоредбата на § 1, т. 1, б. "б" и "в" от ДР на ЗСПД доуточнява, че "семейство" по смисъла на този закон включва още съвместно живеещи родители без сключен граждански брак, които съжителстват на един настоящ адрес, техните ненавършили пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст (родени и припознати, с изключение на сключилите брак), както и родителят и неговите/нейните ненавършили пълнолетие деца, а също и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст (родени, припознати, осиновени, с изключение на сключилите брак). С чл. 4 ЗСПД правото на месечна семейна помощ за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст имат семействата със средномесечен доход на чл. от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода, определен за целта в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година. Развитите от касатора доводи за упражнена пряка дискриминация с оглед на имуществено състояние и непряка дискриминация с оглед на образование по смисъла на чл. 4 от Закона за защита от дискриминация са неоснователни. Доходите на семейството на жалбоподателката значително надвишават определения с чл. 61, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. минимален доход в качеството му на едно от изброените кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки за възникване правото на подпомагане по реда на ЗСПД. По замисъла си семейните помощи за деца са особен вид помощи, който се различава от социалните помощи в системата на социалното осигуряване и социалното подпомагане (Решение № 2/2006 г. по к. д. № 9/2005 г. на Конституционния съд на Република България). Семейните помощи за деца по ЗСПД се финансират със средства от държавния бюджет (чл. 5 ЗСПД) и са елемент от социалната политика на държавата по насърчаване и закрила на семейството, майчинството и децата и подпомагането на родителите при осъществяване на тяхното право и задължение да отглеждат и възпитават децата си (чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България). В съответствие с конституционната уредба ЗСПД урежда материята, като застава на позицията, че в центъра на държавната политика на подпомагане отглеждането и възпитанието на децата е семейството в качеството му на естествена среда, в която тези процеси протичат, без да се свежда въпросът само до възможностите на родителите или да се гарантира еднаква грижа за децата в тази среда. (Решение № 3/2013 г. по к. д. № 7/2013 г. на Конституционния съд на Република България). Съгласно чл. 27, § 3 от Конвенцията за правата на детето (Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн. ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г.) държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия и в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомогнат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ и програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. Съгласно чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Този текст е възпроизведен и в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр), на която се позовава жалбоподателката. В същата разпоредба са дефинирани и формите на дискриминация. Посочено е, че пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. В чл. 7 от ЗЗДискр са изброени основанията, при които различното третиране не представлява дискриминация. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 14 ЗЗДискр не представлява дискриминация специалните мерки в полза на лица или групи лица в неравностойно положение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр с цел изравняване на възможностите им, доколкото и докато тези мерки са необходими. В своята константна практика Конституционният съд на Република България посочва, че принципната възможност да бъдат установени привилегии в полза на една или друга уязвима група на компенсаторни блага с оглед на неизгодното социално положение, в което съответните лица са изпаднали не обуславя нарушение на конституционния принцип за равенство пред закона. (В този смисъл виж решение 3/27.06.2013 г. по к. д. № 7/2013 г., решение № 14 от 10.11.1992 г. по к. д. № 14/1992 г., решение № 6/27.04.2010 г. по к. д. № 16/2009 г.). Диференциацията по ЗСПД се основава на множество кумулативно изискуеми критерии, на които отговарят всички от една група субекти и тази диференциация в по-голяма степен отчита и въвежда в закона точното и справедливо приложение на равенството. Прилагането на диференциран, на основата на имущественото състояние на родителите подход, е в съответствие с изискването държавата да подпомага отговорните за детето лица в случай на нужда. (чл. 27, § 3 Конвенция за правата на детето) Размерът на дохода, определен със Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. обективно диференцира еднородната група и е съобразен с възможностите на държавата да предостави подпомагане, което изключва по-неблагоприятно третиране при сравними сходни обстоятелства, тъй като органът действа в условията на обвързана компетентност. Правилно административният съд е приел, че по висящия пред него правен спор не е налице неблагоприятно третиране при сравними сходни обстоятелства, за да се приеме наличието на пряка дискриминация. Въведеният по чл. 4 ЗСПД подоходен критерий е израз на специфичната форма на социално подпомагане по този закон в изпълнение на възложените с чл. 47 от Конституцията на Република България задължения и не е в противоречие с нормите на ЗЗДискр. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение