Решение № 11675 от 31.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3613/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. С. П. чрез процесуален представител, срещу решение 186 от 29.01.2024 г., постановено по административно дело 317/2023 г. от Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена жалбата на П. срещу акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), за периода 2014-2020 г. на ДФ Земеделие Разплащателна агенция. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон се иска отмяната му, като незаконосъобразно и ненадлежно връчен. Иска присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - заместник - изпълнителният директор на ДФЗ, в писмен отговор, чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира направените по делото разноски. В случай на евентуалност прави възражение за прекомерност на поисканите от касационния жалбоподател разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. По делото е установено, че Г. П. е подпомагано лице по поет биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020, с направление Биологично пчеларство , с УРН 552085, за което 2019 година е последна пета година от ангажимента. П. е оспорила пред АС акт с изх. 01 - 6500/ 289 от 21.01.2022 г . за прекратяване на биологичния ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), за периода 2014-2020 г. за кампания 2019 г. , издаден от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. и в съответствие с чл. 63, т. 1 във връзка с чл. 77, т. 4, б. в от Регламент 1306/2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, при правилно прилагането на материалноправните норми и целта на закона. Решението е правилно. Обоснован е изводът на АС, че при постановяване на акта са спазени изискванията за форма, обективирани в чл. 59, ал. 2 от АПК. Актът е мотивиран предвид ТР 16/1975 г. на ВС. Фактическите основания се съдържат в приложеното към преписката писмо изх. 02-080-6500/1489 от 16.08 2019 г. (л. 24) от издателя на оспорения акт - от заместник - изпълнителния директор ДФЗ, с което П. е уведомена, че кампания 2019 се явява пета година от ангажимента по направление Биологично пчеларство и трябва да представи копие от сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни , животински или пчелни продукти с правилата за биологично производство най-късно до 30 октомври на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаване на първото одобрено заявление по подпомагане по съответното направление. Административният орган е обосновал в оспорения акт прекратяването на ангажимента по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 - 2020 с неизпълнение на задължението на кандидата да представи документ, удостоверяващ произведената биологична продукция. Непосочването в оспорения акт на финансовите последици от прекратяване на ангажимента не представлява липса на реквизит, доколкото няма забрана за същите да бъде издаден отделен административен акт, още повече, че П. е предупредена за тях с писмото от 16.08.2019 г. Правилно АС е извел извод, че са спазени административнопроизводствените правила при издаването на административния акт. Връчването на оспорения акт не е част от процедурата по издаването му, поради което правилно съдът не е коментирал наведените доводи относно връчването. Същите биха имали значение единствено при изчисляване на срока за обжалване, но доколкото жалбата против оспорения акт е подадена в срок, няма основания за обсъждане на тези оплаквания. Настоящият съдебен състав споделя извода на АС-Добрич, че оспореният административен акт не противоречи на материалноправните разпоредби. Земеделският стопанин е длъжен да спазва всички изисквания, произтичащи от подпомагането по направление Биологично пчеларство от мярка 11 Биологично земеделие , за периода на поетия биологичен ангажимент. Едно от изискванията, които бенефициерът е длъжен да изпълнява през целия петгодишен период на поетия ангажимент, е изискването земеделският стопанин да представи документ, удостоверяващ съответствието на произведената продукция с правилата на биологичното производство, което изискване не е спазено. Представеният от П. пред административния орган сертификат BG-62225/Е19 (л.25), издаден на 19.12.2018 г. със срок до 18.12.2019 г., удостоверява, че продукцията на П. е в преходен период и не може да бъде обявена за биологична в съответствие с разпоредбите на Регламенти на ЕО 834/2007 и 889/2008 и действащите изменения за производство и търговия на продукта мед . Представеният от касаторката сертификат е с изрично отбелязване, че продуктът не може да бъде обявен за биологичен, поради което е обоснован изводът за наличието на хипотезата на чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прекратяване на ангажимента. Цитираната норма е императивна, задължава административния орган да прекрати ангажимента при неспазване изискването за представяне на сертификата за производство на биологична продукция по чл.33, ал.1 от същата Наредба, поради което административният орган е действал при обвързана компетентност. Тази разпоредба кореспондира и с цитираните норми с чл. 63, т. 1 във връзка с чл. 77, т. 4, б. в от Регламент 1306/2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ДФЗ следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева за производството пред ВАС на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касационния жалбоподател. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение