Решение № 1258 от 6.2.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стоун бред ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.Варна, срещу Решение 458 от 11.04.2022 г. по адм. д. 38 по описа за 2022 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу задължително предписание, дадено на основание чл.120 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, обективирано в Констативен протокол 014769 от 07.12.2021г., изготвен от главен експерт към Регионална инспекция по околната среда и водите Варна. Изложените съображения за необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Регионална инспекция по околната среда и водите Варна, е оспорил касационната жалба в писмен отговор с развити доводи за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима. С обжалваното решение Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на Стоун бред ЕООД срещу задължително предписание, дадено на основание чл.120 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, обективирано в Констативен протокол 014769 от 07.12.2021г., изготвен от главен експерт към Регионална инспекция по околната среда и водите Варна, с която на жалбоподателя са дадени следните предписания: в РИОСВ Варна да се представят месечни справки-декларации по Приложение 15 от Наредба за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за периода от 01.10.2020г. до 30.11.2021г.; да се представи договор с организации по оползотворяване на отпадъците от опаковки; да се представят следните счетоводни документи за периода от 01.01.2020г. до 30.11.2021г.: фактури за закупени опаковки /копия/, дневници за покупки по ДДС, платежни нареждания за платена продуктова такса и/или платежни нареждания за платени възнаграждения на организация по оползотворяване, справка за вида и теглото на използваните в дейността опаковки с положен подпис и печат на управителя. За да постанови решението си, първоинстанционният административен съд е обосновал извод за издаване на оспорения акт от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила по чл. 114 ЗУО и в съответствие с приложимия материален закон. Изводите на съда произтичат от подробния анализ на събраните по делото доказателства, при който е установено, че в хода на извършената проверка дружеството не е представило изискуемите документи, като въз основа на процесното предписание дружеството е задължен да представи тези документи в указания срок. Касационният състав на Върховен административен съд, шесто отделение не споделя този правен извод на първоинстанционния съд. Административен съд- Варна се е произнесъл по недопустима жалба поради липса на годен за оспорване административен акт /чл. 159, т. 1 от АПК/. С оглед на това и решението му е недопустимо. Оспорваното предписание е от категорията актове по чл. 21, ал. 5 от АПК и с него не се формира нито положителен, нито отрицателен краен акт, който да е годен предмет за обжалване. С акта не се създават права и/или задължения за граждани и организации, нито се засягат техни законни интереси. Касае се за предписание, свързано с представянето на определение документи от дружеството в определен срок, представляващо част от производството по извършена проверка, която не е приключила с краен акт. На съдебен контрол би подлежал евентуалния краен акт, с който приключва производството, ако изобщо се стигне до издаването на такъв, и ако той не е благоприятен за дружеството. Неоснователно се поддържа от юридическото лице- жалбоподател, че със задължителното предписание за представянето на определени документи се засягат пряко негови права и интереси. Не е нарушено правото на защита на дружеството, тъй като за него е налице възможност да обжалва крайният акт, с които би приключило започналото производство. Задължително предписание, дадено на основание чл.120 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, обективирано в Констативен протокол 014769 от 07.12.2021г., изготвен от главен експерт към Регионална инспекция по околната среда и водите Варна, не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и подадената жалба е процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Като се е произнесъл по недопустима жалба, Варненският административен съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а подадената жалба да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,