Решение № 13967 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13020/2015 г.

Решение № 13967 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13020/2015 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на М. Г. А., чрез процесуален представител, против решение № 314 от 20.10.2015 г., постановено по адм. дело № 253/2015 г. по описа на Административен съд - П.. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение първоинстанционният административен съд е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № 295/15.05.2015 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". С последната, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 108, ал. 1 от ЗДСл и утвърдено ново длъжностно разписание на ИА "АА", в сила от 15.05.2015 г., е прекратено служебното правоотношение на М. Г. А. за длъжност "инспектор" с ранг V младши в Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - П., считано от датата на връчване на заповедта (19.05.2015 г.). Прието е от АС - П., че административният орган е доказал реалното съкращаване на длъжността на служителя. В касационната жалба е посочено, че процесното решение е неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да бъде уважена жалбата на А., с присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - изпълнителният директор на ИА "АА" не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе по касационната жалба, възприе установената от АС - П. фактическа обстановка. С приемането на ПМС № 106 от 29.04.2015 г. (ДВ, бр. 33/2015 г.) е променен Устройственият правилник на агенцията относно персоналната й численост. На това основание със заповед № РД-02-15/12.05.2015 г., в сила от 15.05.2015 г., изпълнителният директор на ИА "АА" е определил структурата й, в т. ч. и на регионалните дирекции (преименувани областни отдели) с обща численост на персонала 523 щатни бройки (предишна 581 служители|), като в П. са предвидени 11 щатни бройки, от които за длъжността "инспектор" 4 щатни бройки. За сравнение, преди изменението на длъжностното разписание в тази регионалната дирекция общата численост е била 14 бройки, като за длъжността "инспектор" бройките са били 7. Видно е, че броят на служителите, заемащи длъжността, включително и А., е намален с 3 щатни бройки. Останалите длъжности са специалисти по трудово правоотношение. Видно е от представените поименни длъжностни разписания, че както преди 15.05.2015 г., така и след тази дата бройките в регионалната структура са реално заети, т. е. липсват вакантни позиции. При така установеното от фактическа страна, касационната жалба се явява неоснователна. Обстоятелствата сочат по несъмнен начин за извършено съкращаване на длъжности в ИА "АА", в т. ч. и в регионалната й структура в П., което е резултат от намаляването на бройките като цяло с 58. Това е довело и до намаляване на бройките за отделни длъжности, в т. ч. "инспектор", които в П. са редуцирани от 7 на 4. В тази връзка обстоятелството, че функциите, изпълнявани от А. на заеманата от него длъжност, продължават да съществуват в агенцията и в областния отдел, не означава, че липсва съкращаване на длъжността му. ВАС многократно се е произнасял, че запазването на функциите на една съществуваща длъжност в административното звено, при намаляване на броя служители, които я изпълняват, също покрива критериите на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за "съкращаване на длъжността". При тези данни правилно съдът е приел, че е налице съкращаване на заеманата от жалбоподателя длъжност. Въпрос на свободна преценка на органа по назначаването е определяне на наименованието и съответната система от функции, задачи и задължения на всяка една длъжност в нормативно установените административни звена и допълнително обособените с щатното разписание отдели и сектори на тези звена. В рамките на предоставената му оперативна самостоятелност органът по назначаването разполага с възможността да извършва структурни промени, водещи до закриване на едни длъжности и разкриване на други, като тези действия не подлежат на съдебен контрол. Свободна преценка е възможна и по въпроса коя от няколкото длъжности да бъде премахната (като система от функции, задачи и задължения) при реално съкращаване на длъжности, свързано с намаляване на бройки от щатното разписание или тяхна трансформация в рамките на общата численост, нормативно установена от съответния Устройствен правилник. Задължение за извършване на подбор между служителите, заемащи една и съща длъжност при намаляване на броя им, агажиран с нейното изпълнение, ЗДСл не въвежда за разлика от КТ. В заключение, изпълняваната от жалбоподателя длъжност е престанала да съществува, както като нормативно определена позиция, така и като система от функции, задачи и задължения, т. е. доказани са предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. На тази база обосновано е заключението на съда, че е налице реално съкращаване на заеманата от служителя длъжност, поради което правото на органа да прекрати служебното му правоотношение е упражнено незаконосъобразно. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че АС - П. е постановил решението си в съответствие с материалния закон, като обосновано е приел, че издадената заповед за прекратяване на служебното правоотношение на А. е законосъобразна. Поради тази причина обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение