Решение № 510 от 11.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5665/2007 г.

Решение № 510 от 11.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5665/2007 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). М. А. Щ. от гр. Б. е подала к. жалба срещу решение от 12.07.2007 г. по гр.д. № 372/2007 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 505 от 23.03.2007 г. по гр.д. № 393/2007 г. на Бургаския районен съд. С него е отхвърлен иск на касаторката с правно основание чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/. В жалбата се поддържат оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон - касационно основание за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Конкретните доводи са във връзка с тълкуването на израза "важни причини", от наличието на които зависи да се допусне промяна на фамилното име на касаторката от М. А. Щ. на М. А. И. Ответниците община С. и община Б. не са заявили становища. Контролиращата страна В. к. п. също не ангажира становище. Жалбата е постъпила в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид касационните основания и данните по делото, приема за установено следното: За да отхвърли молбата на касаторката за промяна на фамилното й име от Щ. на И. въззивният съд е приел, че макар във всички документи - лична карта, задграничен паспорт, свидетелство за провоуправление и др., включително в представено пред тази инстанция свидетелство за брак с немски гражданин, ищцата да е записана с фамилно име И., което е брачното й име от предходен брак, не са налице важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР, които да правят искането основателно. Фактът, че ищцата не е сменила документите си за самоличност и е продължила да носи брачното си име от първия брак, дори и със съгласието на бившия й съпруг В/изразил изрично съгласие за това пред въззивната инстанция/, не й създават права и не обосновават възможност за промяна на името по този ред. Решението е неправилно, а касационната жалба основателна. По делото е установено, че в продължение на много години след развода си с В. И. през1986 г. ищцата е продължила да носи брачното си име И. Вярно е, че в брачния процес този въпрос не е бил предмет на обсъждане, но в настоящото производство бившият съпруг е изразил съгласие ищцата да запази и носи неговото фамилно име - И. Това обстоятелство е важно за жената, защото в момента всичките й лични документи от България и Германия, където е сключила втори брак с немски гражданин и където се е установила да живее и работи, са с това фамилно име и подмяната им би създала значителни неудобства, както и би отнела много време, усилия и средства. За процесуална икономия и поради липса на законна пречка за уважаване на искането касационният състав намира, че делото трябва да се пререши, като се допусне промяна на фамилното име от Щ. на И. По изложените съображения и в съответствие с правомощията си по чл. 218ж, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд - състав на III г. о.