Решение № 5749 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13743/2014 г.

Решение № 5749 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13743/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет гр. Елхово, подадена чрез председателя Николай Тончев Колев срещу решение № 77 от 24.09.2014 г., постановено по адм. дело № 113/2014 г. на Административен съд - гр. Ямбол, с което е отменена разпоредбата на чл. 15А от Наредба № 7 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Елхово, приета с решение № 583/50/16 от 28.03.2011 г. и изменена с решение № 336/29/3 от 19.12.2013 г. на Общински съвет - Елхово. Жалбоподателят навежда доводи за необоснованост на съдебното решение и постановяването му при нарушение на материалния закон. Иска се същото да бъде отменено, а спорът решен по същество. Ответната страна - прокурор при Районна прокуратура/РП/ - Елхово, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение относно неоснователността на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, седмо отделение в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежно легитимирана страна и е процесуално допустима, разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решението Административен съд - Ямбол по подаден протест на прокурор при РП-Елхово е отменил разпоредбата на чл. 15А от Наредба № 7 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Елхово, приета с решение № 583/50/16 от 28.03.2011 г. и изменена с решение № 336/29/3 от 19.12.2013 г. на Общински съвет - Елхово. За да постанови своя акт Административен съд Ямбол е приел, че че оспорената разпоредба е приета при липса на мотиви и в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от Закона за местните данъци и такси. Така постановеното решение е правилно. Разпоредбата на чл. 15А от Наредба № 7 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Елхово, приета с решение № 583/50/16 от 28.03.2011 г. и изменена с решение № 336/29/3 от 19.12.2013 г. на Общински съвет - Елхово гласи следното: "Размерът на такса битови отпадъци се определя както следва: за жилищни имоти на физически и юридически лица (предприятия) размерът на таксата е промил върху основата, определена с чл. 20 и чл. 21 ЗМДТ; за нежилищни имоти на юридически лица (предприятия) и физически лица размерът на таксата е промил върху основата, определена с чл. 20 и чл. 21 ЗМДТ; за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала сметосъбиране и сметоизвозване, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" Правилни са и изводите на съда за допуснато нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 15А от Наредбата е приета в противоречие с нормата на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от Закона за местните данъци и такси. От съдържанието на разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, се налага изводът, че законодателят е предвидил поредност при прилагане на допустимите способи за определяне на размера на таксата за битови отпадъци. Същите не се прилагат алтернативно, а при условията на евентуалност и то, в посочената в закона последователност. Съгласно ал. 1 размерът на ТБО се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, а според ал. 2, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. От съдържанието на цитираните текстове на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ е видно, че законодателят е установил задължителна за спазване поредност при прилагането на двата способа за определяне на размера на таксата битови отпадъци. Правилно решаващият съд е посочил, че на Общинския съвет не е предоставена възможност за преценка кой от двата способа за определяне на размера на таксата да приложи при регламентиране на реда за определянето й с наредбата, тъй като е длъжен по силата на законовата норма да се съобрази с определената поредност. В случая органът не е изложил мотиви относно липсата на възможност да се определи количеството на битови отпадъци, генерирани от задължените лица, т. е че е налице невъзможност за определяне на таксата според количеството битови отпадъци. С оглед гореизложеното постановеното от първоинстационния съд решение е правилно - не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд,