Решение № 12717 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15390/2014 г.

Решение № 12717 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15390/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Митко Тодоров Спасов, подадена чрез пълномощника му адв. Станчев, срещу Решение № 164/11.11.2014 г., постановено по адм. дело № 150/2014 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. В жалбата се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени оспорената пред съда заповед на кмета на Община Кюстендил. Претендира разноски по делото. Ответната страна - Кметът на община Кюстендил, чрез пълномощника си по делото взема писмено становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Митко Тодоров Спасов срещу Заповед № РД-00-623 от 26.05.2014 г. на кмета на община Кюстендил, с която на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ е разпоредено изземването от него на общинско жилище, находящо се в гр. Кюстендил, тъй като го задържа без правно основание. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и относимия материален закон. При преценката на доказателствата по делото съдът е стигнал до правния извод, че са налице кумулативно изискуемите се предпоставки на нормата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, а именно - касае се за общински имот, който се заема от жалбоподателя без основание, тъй като наемното му правоотношение е прекратено. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. С разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС законодателят е предвидил бърз и ефикасен начин за защита на общинската недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие от кмета на общината е необходимо наличието на законовите предпоставки - наличие на недвижим имот; този имот да е общинска собственост; осъществяване на владение или държане от трето лице без законово основание. Предмет на изземване с оспорената пред съд заповед на кмета на Община Кюстендил е недвижим имот, описан като общинско жилище - апартамент в гр. Кюстендил. Собствеността на Община Кюстендил върху този имот не е доказана по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗОбС, общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост, който е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона. Акт за общинска собственост, удостоверяващ правото на собственост на Община Кюстендил върху имота, който се изземва с оспорената пред съда заповед на кмета на общината, не е представен, наличието на такъв не е и посочено в заповедта. Следователно не е установено наличието на първата законова предпоставка, обуславяща нареденото изземване. Наличието на сключен договор за наем между Община Кюстендил и Митко Тодоров не налага друг извод, тъй като този договор не удостоверява изискуемото се от закона право на собственост на общината. Не е доказана по делото и сочената в заповедта липса на правно основание за държане на имота, основана на влязла в сила на заповед на кмета на Община Кюстендил, за прекратяване наемното правоотношение на жалбоподателя за същото жилище. Тази заповед не е оспорена пред съд от касационния жалбоподател, като твърденията му, както пред първата инстанция, така и в касационната жалба, са, че тя не му е връчена, при което не е и влязла в сила. Като доказателство по делото е приет заверен препис от заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, на който липсва отбелязване за датата на влизането й в сила, като последното административният орган основава на констативен протокол за съобщаването й по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК. Съобщаване на административния акт по този ред се извършва тогава, когато адресът на лицето не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи приложимостта на съобщаване на административния акт по този ред, такива за невъзможност за съобщаване по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК. Необоснован е изводът в обжалваното решение, че тази заповед е надлежно връчена, влязла е в сила, поради което и имотът да се държи без основание. С оглед гореизложеното обжалваното решение се явява неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени, като незаконосъобразна, заповед № РД-00-623 от 26.05.2014 г. на кмета на Община Кюстендил. С оглед изхода на делото следва на касационния жалбоподател да се присъдят сторените по делото разноски пред двете инстанции в размер на 315 лева, от които 15 лева внесени държавни такси и 300 лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 0000008524 от 27.11.2015 г. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение