Решение № 2466 от 11.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8145/2024 г.

ВАСПърво отделение11.03.2025 г.докладчик Весела Павлова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 7899/07.06.2024 г. по адм. дело 1775/2023 г. по описа на Административен съд - София град.

ОСЪЖДА И. Г. Б. [ЕГН] да заплати на Агенция Митници разноски по делото в размер на 100 лева за настоящото касационно производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА Членове: /п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА/п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Г. Б., подадена чрез пълномощника му адв. С. Стоичков, против решение 7899/07.06.2024 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. дело 1775/2023 г., с което е отхвърлена жалбата му против решение с рег. 32-444932/20.12.2022 г. към митническа декларация (МД) MRN 20BG004300002178R8 от 28.08.2020 г., издадено от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Русе при Агенция Митници. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението по посочените в чл. 209, т. 3 АПК касационни основания. По подробно изложени доводи, касаторът посочва, че съдът неправилно е интерпретирал доказателствата по делото, както и е тълкувал неправилно съответните законови норми, което е довело до формиране на неправилен извод за липса на основания за прогласяване на нищожност на процесния акт. Касаторът иска да се отмени решението на АССГ заедно с отмяна на митническото решение и да му се присъдят разноски. Ответникът директорът на ТД Митница Русе, чрез процесуален представител гл. юрк. Я. Якимов в представена писмена защита оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе по касационната жалба, съобрази следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на И. Г. Б., съдържаща искане за обявяване на нищожността на решение 32-444932/20.12.2022 г. издадено от директора на ТД Митница Русе при Агенция Митници, с което на основание чл. 84, ал. 1 от ЗМ във вр. с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 е определена нова митническа стойност на стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с MRN 20BG004300002178R8 от 28.08.2020 г. - пътнически автомобил, употребяван, катастрофирал и с повреден двигател; марка: Порше, модел Cayman с шаси: WP0AB2A85HS285213, внос от САЩ, и на вносителя са определени задължения за довнасяне на мито и ДДС в общ размер на 8 909,22 лева. Административният съд се е концентрирал върху предмета на спора дали са налице основания за прогласяване на нищожност на процесния акт, като е развил съображения, че актът е издаден от материално и териториално компетентен орган и материализираното в акта волеизявления на съответния орган е достатъчно ясно и разбираемо, за да породи целените правни последици. Постановено е, че процесният акт е издаден в предвидената писмена форма съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, като липсват данни за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които биха могли да обосноват нищожност на акта. Претенцията на жалбоподателя за прогласяване нищожността на акта поради нарушение на принципите на правна сигурност, част от който е и принципът на предвидимост, по подробно изложени мотиви са отхвърлени от съда като неоснователни и несъстоятелни. Според съда актът се явява издаден при надлежно нормативно овластяване и в съответствие с целта на закона, поради което е приел за напълно лишени от основание и твърденията за произвол на административния орган. По отношение на съответствието на процесния акт с материалния закон, съдът е посочил материалноправните предпоставки за определяне на митническата стойност на стоките по чл. 70 - 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 и процедурата, предвидена в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и с оглед ангажираните по делото доказателства е обосновал извод, че от страна на митническите органи законосъобразно е определена нова митническа стойност на процесната стока, въз основа на която са начислени суми за досъбиране на мито и ДДС и лихви за забава. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен акт препраща към мотивите на първоинстанционния акт, предмет на касационна проверка, съгласно чл. 221, ал. 2 АПК. Неоснователно е релевираното от касатора оплакване, че обжалваното решение е неправилно постановено при неправилна преценка на събраните доказателства, което сочи на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е разгледал спора относно искането за обявяване на нищожност на процесното решение, като се е мотивирал подробно кои са основанията за нищожност на един административен акт и съответно, дали са налице такива в процесния случай. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че съдебният акт противоречи на материалния закон и е необоснован. Като критерии за нищожност на един административен акт в правната доктрина и в съдебната практика се посочват липсата на компетентност на органа, издал акта, неспазване на установената форма на акта и особено тежки нарушения на материалния закон, административнопроизводствените правила и целта на закона, които като правни последици са нетърпими от правовия ред. Практиката приема, че нищожен поради материална незаконосъобразност е този административен акт, който изцяло е лишен от законова опора, т. е. не е издаден на основание правна норма, основан е на друг нищожен административен акт или съдържа предписание, което е престъпление или не е възможно да бъде изпълнено. В процесния случай не се установява нито едно от основанията за прогласяване на нищожност на акта. На първо място, следва да се отбележи, че съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Тя трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена (виж т. 52 от Решение на СЕС от 28 февруари 2008 по дело C-263/06, Carboni e derivati Srl и т. 31 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело C-291/15 EURO 2004 Hungary Kft по тълкуването на чл. 181а от отменения Регламент (ЕИО) 2454/93, съответстващ на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447 според таблицата на съответствието в приложение 90 към Делегиран регламент(ЕС) 2015/2446). Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни (т. 36 от цитираното решение на СЕС по делото EURO 2004 Hungary Kft). Информацията, предоставена по линия на международното сътрудничество с Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, служба Митници и гранична охрана на САЩ, е за декларирана в износната МД цена на автомобила, която значително надвишава цената, декларирана при вноса на същия. Информацията е предоставена въз основа на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, утвърдена с РМС 754/15.11.2002 г., обн., ДВ, бр. 45/27.05.2004 г., в сила от 1.04.2004 г. Според чл. 5, § 1 от спогодбата при поискване митническите администрации си предоставят информация относно транспортирането и експедирането на стоките, от която са видни стойността, произходът, местоназначението и местоположението на тези стоки, а според чл. 9, § 2 получената по силата на тази спогодба информация може да се използва при съдебни, административни или наказателни производства. Цената, декларирана в декларацията за експорт, не може да бъде възприета безрезервно като действително платена или подлежаща на плащане цена, но изложеното обосновава съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В тази връзка правилно съдът е съобразил и обстоятелството, че декларираната митническа стойност на автомобила е определена въз основа на изготвен оценителски доклад по искане на митническите органи. В случая не е налице обстоятелство, съставляващо толкова тежко несъответствие на административния акт с приложимите материалноправни разпоредби, което да води до нищожност, като изложените от касатора възражения в тази връзка единствено биха представлявали основание за отмяна на акта като незаконосъобразен съгласно чл. 146, т. 4 АПК. Както се установява от данните по преписката, въпреки надлежно извършеното връчване на решението, лицето е пропуснало да го оспори в преклузивния срок, поради което в резултат на процесуалното му бездействие той е влязъл в сила. След като актът е издаден от компетентен административен орган и в необходимата писмена форма, както и че съдържащото волеизявление е достатъчно ясно, за да породи целените с акта правни последици, то не е налице основание за обявяване нищожност на акта. Дали волеизявлението е направено при спазване на административнопроизводствените правила, на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона са въпроси, които не са свързани с преценката за нищожност на акта и каквито основания биха били разглеждани от съда само в случай, че адресатът на акта бе оспорил същия в преклузивния срок по АПК. С оглед на изложеното по-горе, не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Агенция Митници, в качеството на юридическо лице, в състава на което влиза административният орган, издател на акта, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение