Решение № 1972 от 16.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3091/2016 г.

Решение № 1972 от 16.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3091/2016 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Л. Л.", гр. П., подадена чрез адв. Н. Апостолов АК-П., против решение № 6/25.01.2016 г. постановено по адм. дело № 334/15 г. по описа на Административен съд - В. Т., с което е отхвърлено оспорването на РА № Р-11-1401268-091-01/23.12.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП-В. Търново, в частта, потвърдена с решение № 166/14.04.2015 г. на ДД "ОДОП" - В. Търново за непризнати кредитни известия за данъчни периоди м. 07 и м. 08.2011 г. с ДДС- 22 735 лв., за допълнително начислен ДДС за данъчен период м. 03.2013 г. в размер на 17 685, 05 лв., в резултат на което е установен ДДС за внасяне в размер на 40 632, 14 лв и лихви - 10 378, 42 лв. Излага доводи за неправилност и необоснованост на решението по подробни съображения за незаконосъобразност на РА в обжалваната част. Претендира разноски. Представя доказателства, във връзка с издадено удостоверение по адм. д. № 334/2015 г. на Административен съд - В. Т. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Т. в представен писмен отговор по касационната жалба, изготвен от ст. юрк. Я. Георгиева оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно по изложени подробни съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2 054 лв. В съдебно заседание не се е явил представител на ответната дирекция. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Правилно са анализирани приложимите правни разпоредби чл. 78, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 115 ЗДДС и чл. 55 ЗДДС по отношение непризнатите кредитни известия и допълнително начисления ДДС за осъществена сделка със зърнокомбайн. Съдът правилно се е позовал на приета по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, която потвърждава изводите в РА. Процесните кредитни известия не са признати с мотиви от безспорно установени обстоятелства, включително и с мотиви от постановено решение на Върховния административен съд по адм. д. № 12784/2013 г. и потвърденото решение на АС-П. по адм. д. № 3400/12, делата приобщени към доказателствата по делото на АС-В. Т. Същите са с предмет оспорване на Ревизионен акт № 161201025/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П. с адресат насрещната страна по фактурите, по които са издадени кредитните известия от жалбоподателя, а именно - ЕТ "Д. К.". Касае се за описани фактури, издадени от ЕТ "Л. Л." на получател на ЕТ "Д. К.", с предмет - доставка на царевичен и грахов силаж. В частта по отказания данъчен кредит на това ревизирано лице, във влезлия в сила РА, издаден на ЕТ "Д. К.", са изложени съображения за липса на доказателства за реалното осъществяване на доставките. Видно от датите, на които към процесните фактури са издадени процесните кредитни известия от страна на ЕТ "Л. Л." е безспорно, че са след започнала ревизия на ЕТ "Д. К.", при която е извършена насрещна проверка и са взети обяснения от доставчика - настоящия касатор, във връзка с оспорените доставки. Като издадени в хода на висящо ревизионно производство на насрещната страна по фактурите, в период от близо една година след издаване на фактурите, т. е. след 5-дневния законов срок, и въз основа на едностранно оформени документи, свързани с промяна в данъчната основа и при влязъл в сила РА за съответния период, издаден на насрещната страна с установени безспорни данни за липса на реални доставки по процесните фактури, както и липса на отразяване на кредитните известия в счетоводството на получателя и доказателства за двустранност на представените Договор и анекс към него, правилно е прието от съда в потвърждение изводите на ревизиращите органи, че процесните кредитни известия са издадени при липса на законовите представки по чл. 115, ал. 1 ЗДДС и са с цел неправомерно намаляване на данъчната основа за периода с размера на начисления по фактурите ДДС - 22 735 лв. В потвърждение изводите в процесния РА е и заключението на експерта по ССчЕ, че кредитните известия не са отразени нито в счетоводството на ЕТ "Л. Л." като техен издател, нито в счетоводството на ЕТ "Д. К.", като насрещна страна по фактурите, за които са издадени КИ. При касатора липсва обратно заприхождаване на силажа, което доказва, че разваляне на Договора с анекс към него не е счетоводно отразен нито в счетоводството на касатора, нито в счетоводството на ЕТ "Д. К.", който е бил ревизирано лице за този период, при което счетоводството му е проверено от органи на ТД на НАП. Поради липсата на каквито и да е отразявания в счетоводството на ЕТ "Д. К." свързани с издадените КИ, Договор и анекс към него, обосновават извод, че същите са издадени и подписани едностранно от ЕТ "Л. Л." с цел намаляване на задължението по ДДС и в същото време - избягване на последващо облагане с ДДС при осъществяване на последваща доставка със същата стока. Вещото лице по ССчЕ също е установило незавеждане на сметка 303 "Продукция" в счетоводството на жалбоподателя, което препятства проследяване движението на произведена/продадена продукция през 2010 и 2011 години. Установени са от съда и различия в посочената стока по КИ, Договора и анекса, което е допълнителен аргумент за издадени КИ при липса на основания. Неоснователни са и изложените твърдения за неправилност и противоречие на мотивите на решението по отношение начисления с РА ДДС върху посочената продажна цена на зърнокомбайн при сключване на Договор на 12.03.2013 г. скючен между касатора и "Б." ЕООД. Неотносими към установеното задължение за ДДС по доказаната документално доставка са твърденията за съображенията на участниците в сделката, свързани с други взаимоотношения между същите във връзка с плащане от "Б." ЕООД на ЕТ "Л. Л." сума в размер на 105 000 лв. по фактура № 37/15.03.2011 г. като аванс за покупка на пшеница, която е получил частично. Твърденията на жалбоподателя, че Договорът за продажба на зърнокомбайна е с цел обезпечаване на плащанията от страна на "Б." ЕООД за покупка на пшеница, която не е доставена от ЕТ "Л. Л.", правилно са ценени от ревизиращия органи и от съда, че не са неотносими към задължението за начисляване на ДДС от продавача и не освобождават от задължението продавача да начисли ДДС по процесната доставка на зърнокомбайн върху продажната цена, както е определено с РА - допълнително дължим ДДС в размер на 17 685, 05 лв. за данъчен период м. 03.2013 г. В потвърждение изводите на ревизиращите органи, вещото лице по приетата от съда ССчЕ е дало заключение, че не е установило в счетоводството на доставчика ЕТ "Л. Л." да е издадена фактура с начислен ДДС във връзка с Договора за покупко-продажба на зърнокомбайна. От значение е и допълнителното основание, изведено от действия на купувача "Б." ЕООД, който е регистрирал на свое име зърнокомбайна в съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 5, т. 2 от Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника. Този факт е потвърден и със ССчЕ, вещото лице по която потвърждава, че зърнокомбайна е заведен задбалансово в счетоводството на "Б." ЕООД от датата на подписване на договора. Тези факти не са опровергани и с представеното с касационната жалба удостоверение от Регионална служба на "Контролно-техническа инспекция" гр. П. за предходни регистрации на зърнокомбайна, за отчисляването му и за местонахождението на същата към датата на издаване на удостоверението - 07.01.2016 г. Представените пред касационната инстанция заверени от НАП справки за задълженията и плащанията за 2014 г. по посочен РА от 2012 г. са неотносими към спора, тъй като не са с адресат касатора, а "А. инвест", гр. П., като от страна на касатора не е изложено твърдение за връзка с процесния спор. По изложените съображения, решението е правилно и законосъобразно, обосновано със събраните доказателства и приета експертиза, при което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответната дирекция се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция за подаден отговор без явяване на процесуален представител в размер на 1505 лева. Воден от горното Върховният административен съд, първо отделение