Решение № 3853 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13476/2009 г.

Решение № 3853 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13476/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 2 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ДОУИ-Велико Търново моли да бъде отменено решение № 17/17.7.2009 г. по адм. д. № 3/2009 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отменен ДРА № 483/2.12.2005 г. на ТДД - Монтана като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли да бъде отхвърлена жалбата против ДРА в частта, с която е определен данък върху печалбата за 2002 г. 11 340,37 лв с лихви и данък са общините 6373,58 лв с лихви, и корпоративен данък за 2004 г. 3568,93 лв с лихви, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ТПК"Септември", редовно призован, не изпраща представител. По съображения в писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение съдът е отменил хвърлил ДРА № 483/2.12.2005 г. на ТДД-Монтана в частта, с която е определен данък върху печалбата за 2002 г. 11 340,37 лв с лихви и данък са общините 6373,58 лв с лихви, и корпоративен данък за 2004 г. 3568,93 лв с лихви, като е увеличен финансовият резултат с 63 735,66 лв за 2002 г. и с 20 160 лв за 2004 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 17 и 13 ЗКПО (отм.) съответно, тъй като разходите за доставките на чугун са направени по неосъществени доставки. В тази част делото е върнато от ВАС за ново разглеждане от друг състав. В мотивите си съдът е приел, че в ДРА е прието, че фактурираните сделки са сключени с цел отклонение от данъчно облагане и са приложими чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 2 ЗКПО (отм.). За сделките е прието, че не са реално осъществени, тъй като не може да се извърши проверка в счетоводствата на доставчиците. Съдът е приел този извод за основан на предположение, а не на конкретни доказателства. По ЗКПО (отм.) за да се признае разходът трябва да е действително е извършен и да е осчетоводен правилно. Вещото лице установило, че закупеният чугун и кокс от доставчиците е заприходен по сметка 302-материали в счетоводството на кооперацията, която няма свое производство на тези стоки. Кооперацията за периода е произвела чугунени отливки, които по заключението на вещото лице не би могла да произведе без доставките по спорните разходи. Приел е също, че фактурите по тези разходи са издадени по изискванията на ЗСч (отм.) и съставляват доказателство за осъществените с тях стопански операции. Приходите от произведената продукция са отчетени в годишната данъчна декларация и признати от данъчните органи, с което е нарушен принципът за съпоставимост между приходи и разходи. Доводът на касатора за необоснованост и незаконосъобразност на решението е основателен. С решение № 5513/28.4.2009 г. по адм. д. № 39/2009 г. на ВАС е прието за установено, че по спорните по ЗДДС (отм.) доставки на ЕТ "Ганчо-Васил Киков", "Акби" ЕООД, "Металекспрес ММ" ЕООД, ЕТ "Рангел Милушев", "Евголи-59" ЕООД, "Маверком" ЕООД, "Филчев" ЕООД не са осъществени доставки. Делото е върнато за ново разглеждане в частта по ЗКПО (отм.) за 2002 г. и 2004 г., тъй като не са обсъдени събраните доказателства и заключението на вещото лице. Установеното от вещото лице съответствие на вложените материали в производството на кооперацията с фактурираните доставки от цитираните доставчици не са достатъчни, за да се приеме, че доставките по фактурите са реално осъществени, след като с влязло в сила съдебно решение е прието, че по спорните фактури липсват осъществени доставки. Необоснован е изводът на съда, че щом са произведени чугунени отливки от кооперацията в обем съответен на фактурираните доставки, последните са реално осъществени. От факта на производството следва само, че кооперацията се е снабдила с необходимият чугун и кокс, но не непременно от процесните доставки, след като по фактурите не са представени приемо-предавателни протоколи, транспортни документи. Представените складови разписки по някои от доставките нямат подпис на счетоводител и лице, предало стоката и не отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 2, т. 3 и 5 ЗСч. Законосъобразно данъчните органи са приложили чл. 23, ал. 2, т. 17 и 13 (отм.) за 2002 г. и 2004 г. съответно във връзка с чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 2 ЗКПО (отм.). Изводът на съда за нарушение на принципът за съпоставимост между приходи и разходи е незаконосъобразен. По чл. 15, ал. 2 ЗКПО (отм.) в случаите на чл. 14 от закона, когато резултатът за отчетния период на ревизираното лице е намален, при определяне на дължимия данък финансовият резултат се увеличава със сумите, произтичащи от тези сделки. За доказване плащане на разходите по фактурите са представени само разходни касови ордери, съставени от кооперацията. Не са представени фискални бонове за извършени плащания в брой по фактурите, поради което са налице и основанията на чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО -/отм./ за 2002 г. и т. 10 - за 2004 г. за увеличение на финансовия резултат с разходите, които не са осчетоводени по предвидения в нормативните актове ред. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против ДРА в частта, с която са определени за 2002 г. данък върху печалбата 11 340,37 лв с лихви и данък са общините 6373,58 лв с лихви, и корпоративен данък за 2004 г. 3568,93 лв с лихви. Поради промяната в резултата решението следва да бъде отменено и в частта за разноските. Първото решение на окръжния съд в частта за разноските е влязло в сила и по него е определено кооперацията да заплати на касатора 2589 лв разноски. По чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК сравнено с изр. 1 данъчната администрация има право на разноски по делото, които вече са присъдени при първото разглеждане на делото, няма право на разноски за всяка инстанция и в настоящото производство искането за разноски е неоснователно, тъй като дължимото юрисконсултско възнаграждение по делото вече е присъдено на касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,