Решение № 12751 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8329/2009 г.

Решение № 12751 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8329/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството по делото е по реда на чл. 145 вр. чл. 149 ал. 5 от Административнопроцесулания кодекс и чл. 38 ал. 1 от Закона за държавната собственост. Образувано по жалбата на Елена Колева Петкова от гр. Асеновград с искане за обявяване нищожност на решение № 950/13.12.2005 г. на Министерски съвет на Република България, в частта, с която на основание чл. 34а, ал. 1 от Закона за държавната собственост вр. чл. 34б и § 1 от ДР на ЗДС, за държавна нужда - изграждане на Национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линия Пловдив - Свиленград - турска (гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч) на територията на община Садово, област Пловдив, се отчуждава част с площ от 2 400кв. м от поземлен имот № 052005 в землището на с. гр. Садово в м. "Садовски орешак " от наследниците на Петър Костадинв Цветилов. Твърди, че решението в обжалвана част относно размера на определеното обезщетение е силно занижено, сумата е преведена в ДСК, но не е получена от наследниците, поради което считат, че оценката е извършена незаконосъобразно, което е съществено нарушение на закона, до степен, която го прави нищожно в оспорената част. Ответникът по жалбата Министерски съвет на Република България оспорва жалбата като неоснователна. Заинтересованите страни правят възражение за недопустимост поради просрочие на жалбата, тъй като РМС е от 13.12.2005 г. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото намира за установено от фактическа страна следното: Искането за обявяване нищожност на индивидуалния административен акт съгласно разпоредбата на чл. 149 ал. 5 от АПК може да се подаде без ограничение във времето, поради което жалбата се явява допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество същата е неоснователна. В жалбата си жалбоподателката, твърди, че порокът на оспореното решение, изразяващ се в това, че в нея е определена ниска цена на отчуждавания имот, е толкова съществен, че се отразява върху валидността му и го прави нищожен. С решение № 950 от 13.12.2005 г. на Министерски съвет на Република България (обн., ДВ, бр. 103/23.12.2005 г.) и на основание на основание чл. 34а, ал. 1 от Закона за държавната собственост, вр. чл. 34б и § 1 от ДР на ЗДС, във вр. чл. 34б и § 1 от ДР на ЗДС, за държавна нужда - изграждане на Национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линия Пловдив - Свиленград - турска (гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км) ч на територията на община Садово, област Пловдив, се отчуждава част с площ от 2 400кв. м от поземлен имот № 052005 в землището на с. гр. Садово в м. "Садовски орешак " от наследниците на Петър Костадинов Цветилов. По делото няма спор относно собствеността на имота и факта, че той е бил отчужден за държавна нужда. Доводите са свързани с размера на определеното обезщетение, което жалбоподателката смята за занижено и дали това води до нищожност на акта, така както се поддържа. Понятията нищожност и унищожаемост на административни актове не са законово определени, а са установени от административноправната теория. Подходът при разграничаването им е конкретен при всеки отделен случай в зависимост от допуснатото нарушение при издаване на акта, което се отразява върху съдържанието му и засяга волеизявлението на администретивния орган до степен да се приравни на липса на волеизявление. Нищожният акт не поражда правни последици, той е засегнат от толкова съществен порок, че не е годен да породи правно действие и за това съдът следва да обяви неговата нищожност. Съгласно константната съдебна практика, която е непротиворечива, липсата на компетентност на органа при издаване акта и не спазване на предписаната от закона форма винаги сочат на нищожност на акта, докато нарушението на административнопроизводствените правила и материалния закон, както и неспазване на целта на закона следва да се преценяват във всеки конкретен случай по какъв начин се отразяват на волеизявлението на административния орган (Адм. право К. Лазаров, издание "Фенея "). В настоящия случай оспореното решение е издадено от компетентния орган по чл. 34а от ЗДС в изискуемата по закон форма. Доводите сочени в жалбата, писменото становище от 8.10.2008 г. и писмена защита от 5.10.2009 г. за допуснати пропуски от длъжностните лица В ПК гр. Садово при приемане на подаваните от тях молби във връзка с имота и по повод своевременното им уведомяване не е порок, който да води до нищожност на оспорения административен акт, а възможността да се отмени същия е преклудирана с изтичане на 14-дневния срок по чл. 38 ал. 1 от ЗДС. По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховния административен съд, трето отделение