Решение № 13426 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16410/2011 г.

Решение № 13426 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16410/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК, вр. чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Паркинги и гаражи" ЕООД, гр. Пазарджик, чрез синдик Петър Спасов, срещу решение № 1849/11.11.2011 г. по адм. дело № 1497/2011 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на "Паркинги и гаражи" ЕООД, гр. Пазарджик срещу ревизионен акт (РА) № 161004381/02.03.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП, гр. Пловдив, потвърден с решение № 391/16.05.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив при ЦУ на НАП, по отношение на допълнително начислен ДДС в размер на 10 451,96 лв. и лихва - 73,72 лв. за данъчен период м. август 2010 г., както и в тежест на жалбоподателя са присъдени разноски. В жалбата е изложено, че съдебното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване от касационната инстанция на решение по същество на спора, с което се отмени оспорения РА. Ответникът - Директорът на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, редовно призован, не се представлява. В подадено писмено възражение срещу касационната жалба излага становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че с оспорения РА на жалбоподателя законосъобразно е начислен ДДС в размер на 10 451,96 лв., поради недоказване извършването на вътреобщностна доставка (ВОД) по фактура № 466/03.08.2010 г., декларирана от "Паркинги и гаражи" ЕООД, гр. Пазарджик през данъчен период м. 08.2010 г. За законосъобразен е приет изводът на приходния орган, че в случая не е налице ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, както и че доставката по посочената фактура е осъществена на територията на страната, поради което е облагаема с общата ставка за облагане с ДДС на доставките, извършвани на територията на страната. За да обоснове този извод, съдът е изложил пространни мотиви, които основно могат да се сведат до следното: установено е, че не е изпълнено условието получателят по фактурата, към дата на ВОД, да е лице, регистрирано за целите на ЗДДС в друга държава членка, съгласно изискването на чл. 7, ал. 1 ЗДДС. На следващо място е прието, че макар и по делото да са представени документите по чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС - транспортен документ и писмено потвърждение за получаване на стоката, то те не обосновават безспорен извод за извършване на ВОД. Конкретно е прието, че представената международна товарителница не съдържа съществени реквизити съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), поради което същата не представлява надлежен документ по смисъла на чл. чл. 45, т. 2 ППЗДДС. По отношение на представеното потвърждение от румънския търговец - получател на стоката, същото не е кредитирано от съда, доколкото между него и представената товарителница съществува съществено разминаване на посоченото в тях място на разтоварване стоката. Съдът е обсъдил и получения отговор по линия на международния обмен на данни по реда на Регламент № 1798/2003 г. на Съвета относно административното сътрудничество в областта на ДДС, като е приел, че невъзможността представител на румънския търговец да бъде открит в хода на множеството проверки от страна на румънската данъчна администрация, е пряка индиция за наличието на противоправно поведение от страна на данъчния субект. В мотивите на решението съдът се е позовал на решение на СЕО от 27 септември 2007 г. по дело С-409/04. Обжалваното решение е законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Административният съд правилно е приел, че на първо място е необходимо да се прецени реализиран ли е фактическият състав на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, а именно налице ли са следните предпоставки: да е осъществена доставка на стоки, доставчикът да е регистрирано по ЗДДС лице в РБългария, съответно получателят по доставката да е регистриран за целите на ДДС в друга държава, членка на Общността и стоката да е транспортирана от доставчика или получателя, или за тяхна сметка от територията на страната до територията на друга държава членка. Липсата на всеки един от елементите на фактическия състав е основание да се приеме, че същият не е осъществен, поради което и не може да се приеме, че е налице вътреобщностна доставка на стоки. Съдът е установил, че по делото не е налице спор, че процесните стоки са били предмет на реална доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, не се оспорва и наличието на втората предпоставка от цитираната правна норма - доставчикът е регистрирано за нуждите на ДДС лице в РБългария. От събраните в хода на ревизията доказателства обаче, безспорно се установява, че получателят на стоките към дата на доставката не е регистриран за целите на ДДС в друга държава, членка на Общността (в случая Румъния). При проверка в информационния масив на НАП във връзка с валидността на VIN номера и регистрацията по ДДС на румънския контрагент "PIPO IMPORT EXPORT S. R. L", е констатирано, че същия е с дата на регистрация 01.12.2009 г., дата на дерегистрация - 01.08.2010 г. и последваща регистрация - 30.08.2010 г. Следователно към момента, към който се твърди, че е осъществена ВОД по инвойс фактура № 466/03.08.2010 г., както и към посочения момент на получаване на стоката от румънския контрагент - 04.08.2010 г. (видно от представената товарителница и потвърждение за получаване на стоката), "PIPO IMPORT EXPORT S. R. L" не е регистрирано лице за целите на ДДС в друга държава, членка на Общността. Тази кумулативна предпоставка, както се каза, е задължителен елемент от фактическия състав на чл. 7, ал. 1 ЗДДС и нейната липса е самостоятелно основание да се приеме, че не е осъществена ВОД на стоки по смисъла на закона. Независимо от това, съдът е обсъдил и доказателствата по делото относими към изпращането и транспортирането на стоките, предмет на ВОД, регламентирани в чл. 45, т. 2, б. а ППЗДДС - в случая са представени както транспортен документ, така и писмено потвърждение от получателя, че стоките са получени на територията на друга държава членка. В тази връзка настоящият състав на ВАС споделя изводите на административния съд, че формалното наличие на такива доказателства не може априори да обоснове извод за осъществяването на ВОД, доколкото доказателствената им сила следва да се преценява в съвкупност с останалите доказателства по делото. Съдът е обсъдил представената международна товарителница, потвърждението от румънския търговец за получаване на стоката, разминаването на информация в двата документа относно място на получаване на стоката (в писменото потвърждение - гр. Гюргево, а в товарителницата - село Gostinu), както и получения отговор от румънската данъчна администрация по линия на международния обмен на данни по реда на Регламент № 1798/2003 г. на Съвета относно административното сътрудничество в областта на ДДС. След комплексния анализ на тези доказателства, съдът е достигнал до правилния и обоснован извод, че не е осъществена вътреобщностна доставка на процесните стоки. По тези съображения, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По водене на делото на ответника не се присъждат разноски, тъй като същият не се е представлявал пред касационната инстанция. Предвид изложеното, Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК