Решение № 12311 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4299/2010 г.

Решение № 12311 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4299/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Божилекс - Младен Маринов" - със седалище и адрес на управление в гр. Бяла Слатина, ул. "Сердика", № 6, ЕИК по Булстат 040092782, подадена чрез адв. Р. Маречкова от ВТАК против решение № 536/15.02.2010 г. на Административен съд Велико Търново - Трети състав, постановено по адм. д. № 276 по описа за 2009 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу РА № 800511/06.01.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Враца, в частта му, потвърдена с решение № 101/16.03.2009 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. В. Търново. В полза на Д "ОУИ" - гр. В. Търново са присъдени разноски в размер на 1 531 лева. От съдържанието на касационната жалба могат да се извлекат отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът счита, че съдът е възприел безкритично констатациите на приходните органи за липса на доставки, не е обсъдил всички доказателства по делото съгласно чл. 235 ГПК и е направил необосновани правни изводи. Според пълномощникът на търговеца, по делото са събрани достатъчно доказателства, установяващи реалността на доставките, включително такива депозирани по време на съдебното производство и заключението по съдебно - икономическата експертиза. В касационната жалба се акцентира върху обстоятелството, че депозираните във връзка с доставката от "Дариз - М" ЕООД - гр. София документи, не са били оспорени от ответника, поради което същите се ползват с присъщата им доказателствена сила. В съдебното решение се съдържа вътрешно противоречие, тъй като от една страна съдът приема за установено, че са налице договори за наем на МПС и за възлагане на транспорта, но от друга страна съдът прави необоснования си краен извод, че дружеството не е разполагало с осигурена материална база и персонал, позволяващи му да осъществи реално доставката. Относно наименованието на доставчика "Дариз - М" ЕООД е допусната техническа грешка при неговото изписване - "Дариз" ЕООД. Със заключението по СИЕ е констатирано заплащане в брой по процесните фактури, но въпреки това съдът не го кредитирал в тази част. Административният съд отбелязва в решението си, че цени представените фактури от предходния доставчик "Драгомиров строй" ЕООД - с. Негованци във връзка с доставките от "Еси строй" ЕООД - гр. София, но прави необоснован краен извод, според който липсват безспорни данни за реално извършени доставки. В търговския оборот е допустимо неформалното възлагане на поръчката във връзка с транспорта, а освен това съдът трябва да даде вяра на доказателствената сила на представените пътни листи с получател ЕТ "Божилекс - Младен Маринов" и на свидетелските показания, снети от Замфир Замфиров в качеството му на пълномощник на прекия доставчик. Останалите оплаквания са конкретизирани в касационната жалба. Касаторът моли за уважаване на неговата жалба и присъждане разноските по делото. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП я е оспорил с доводи, съдържащи се в подробен писмен отговор. Според ответника съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като е обсъдил всички доказателства и доводи на страните, формулирал е обосновани изводи за липса на реални доставки именно от процесните доставчици. Аргументира се с липсата на доказателства за съхранението, превозването, товаренето на стоките, съответно не е доказана кадровата и материалната обезпеченост на доставките. Съдът не трябва да взема предвид свидетелските показания, не е доказано приемо-предаването на предмета на доставките, който е родовоопределена вещ. Ответникът моли за отхвърляне на касационната жалба и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна. В първоинстанционното производство е установено следното: С РА на ЕТ "Божилекс - Младен Маринов" - гр. Бяла Слатина са определени допълнителни задължения за внасяне по ЗДДС, ЗДДФЛ и на осигурителни вноски, ведно с лихвите върху тях. Ревизираното лице е обжалвало акта само в частта му, с която е отказано правото на данъчен кредит за данъчни периоди м. 01.2008 г. и за м. 06.2008 г. по доставки, за които са издадени фактури от "Дариз - М" ЕООД и от "Еси строй" ЕООД, общо в размер на 52 398,80 лева, начислени са лихви в размер на 2 128,82 лева. Правото е отказано поради това, че фактурите и ДКИ не отразяват реално извършени доставки на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, респективно не са настъпили данъчни събития съгласно чл. 25 от същия закон. Предмет на фактури № 322/28.01.08 г. и № 323/29.01.08 г., издадени от "Дариз - М" ЕООД, са 55 000 кг пшеница и 118 000 кг царевица. Съгласно ПИНП доставчикът е представил част от изисканите документи, като спорните фактури, дневник за продажби и СД, разпечатки от хронологични регистри, оборотни ведомости, справка за началните салда, договор за наем на складова база в гр. Бяла Слатина от 01.01.2007 г., фактура за плащане на тази услуга на 28.12.07 г., удостоверение за вписване в регистъра на търговците на зърно от 18.09.06 г., 4 бр. фактури от предходен доставчик с касови бележки по две от тях, декларация от управителя на "Дариз - М" ЕООД. Допълнително са представени още 15 бр. товарителници. С възражението срещу РД са представени договор за доставка на зърно от 21.10.06 г., сключен между ЗППОК "Единство" - с. Соколаре и "Дариз - М" ЕООД, 13 бр. товарителници за изпратени от кооперацията товари, 8 бр. кантарни бележки, 6 бр. пътни листа, още 8 бр. товарителници, 2 бр. приемо-предавателни протокола, хронологичен регистър на прекия доставчик, 3 бр. талони на товарни автомобили, договор за наем на същите от м. 01.08 г., договори за възлагане превоз на зърно с физически лица и ведомост за изплатени суми по тях. По време на съдебното производство жалбоподателят е депозирал по делото 2 бр. нотариални актове, удостоверяващи правото му на собственост върху земя и сгради в землището на с. Славяново и в гр. Бяла Слатина. Прието е заключение по СИЕ относно осчетоводяване на спорните стопански операции и определяне на стоковия поток. Изслушани са показанията на свидетеля Антон Пецев Тошев - пълномощник на "Дариз - М" ЕООД. След преценка на доказателствата съдът е направил извод за законосъобразност на констатациите от РА, че не е доказано извършването на процесните продажби към едноличния търговец именно от прекия доставчик. По този повод са изложени мотиви във връзка с недоказване плащането по доставките, липсата на приемо - предаване на родово определената вещ, невъзможността "Дариз - М" ЕООД да обезпечи фактическото извършване на доставките. Съпоставени са вида и количествата на стоките, липсата на материални активи и персонал у прекия доставчик, недоказване съхранението и обработката на количествата зърно. Изследван е произхода на стоките в контекста на принципната възможност прекия доставчик да извърши доставка към жалбоподателя. Анализирани са товарителниците и липсата на индивидуализиращи реквизити за получателя на стоката, а така също несъответствията между фактурите и товарителниците, издадени от кооперацията, която е производител на стоки. Поради това РА е потвърден в тази част. Отказано е правото на данъчен кредит в общ размер на 36 026,80 лв. по фактури № 85/23.06.08 г. и № 86/24.06.08 г., издадени от "Еси строй" ЕООД с предмет на доставките - 148, 552 тона царевица и 130 тона смески. По време на насрещната проверка доставчикът е представил копия от фактурите, от месечната СД и дневник за продажбите към нея, разпечатка на хронологическа сметка 4532, 12 бр. пътни листа и толкова товарителници с превозвач ЕТ "Крал - Красимир Русев" - гр. Видин. Жалбоподателят е депозирал два броя касови бележки от ЕКАФП за плащания по процесните фактури. В съдебната фаза на обжалване са представени още разпечатка на оборотната ведомост на доставчика, изслушани са заключение по СИЕ и показанията на свидетел, който е пълномощник на "Еси строй" ЕООД. Ответникът е оспорил пътните листи, издадени от ЕТ "Крал - Красимир Русев". Съдът е направил извода, че не е доказано реалното извършване на доставката, което е основание по чл. 68, ал. 1 ЗДДС за отказ за признаване правото на данъчен кредит. Не било установена обезпечеността на доставката от "Еси строй" ЕООД. Съдът е ценил писмените доказателства от предходния доставчик "Драгомиров строй" ЕООД, но е допълнил, че не са налице доказателства относно реалното получаване на стоките от прекия доставчик в хипотезата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Изложени са допълнителни мотиви във връзка с необходимостта от съхранение на стоките в складове на "Еси строй" ЕООД. Освен това съдът е посочил, и че в пътните листа не е отразено завръщането на автомобилите в гр. София. Прието е, че показанията на Замфиров не установяват относими факти към спора. За това според съда не е доказано реалното извършване на доставките от прекия доставчик, съответно РА е потвърден в тази част. Обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Фактическата обстановка е установена много подробно по делото и не е спорна, което е видно от съдържанието на касационната жалба, отговорът срещу нея и съдебните мотиви. Поради това същата не следва да бъде описвана отново при преценка правилността на обжалваното решение. Основният спор по делото във връзка с доставките и от двата преки доставчика е дали те са реално извършени. Относно доставките от "Дариз - М" ЕООД настоящият касационен състав прие за доказано следното: По действащия за процесните периоди ЗДДС изискването за възникване правото на приспадане на данъчен кредит за стоките се отнася до конкретната доставка по която ревизираното лице претендира това право, а не по всяка предходна доставка. Установяване произходът на стоката не е регламентирано като предпоставка за признаване правото на данъчен кредит. В този смисъл евентуалното неустановяване на произхода няма за последица извод, че стоката изобщо не съществува, респективно че тя не може да бъде предмет на доставка между преките доставчици и жалбоподателя. Независимо от това анализът на доказателствата по делото показва, че незаконосъобразно в случая е отказано правото на данъчен кредит на едноличния търговец с констатации за нереалност на доставките. Видно е, че ЗППОК "Единство" - с. Соколаре - производител на зърно, е доставчик на "Дариз - М" ЕООД. Производителят разполага с възможността да осъществи фактурираните сделки. Относно придобиване правото на собственост върху зърното от този доставчик "Дариз - М" ЕООД е представило 4 бр. фактури с доказателства за плащане по част от тях, както и 13 бр. товарителници. Неправилно първоинстанционният съд не е зачел доказателствената сила на товарителниците, аргументирайки се с разминаването в наименованието на получателя по тях. Разликата е само в една буква и очевидно се дължи на техническа грешка. Констатираните от съда неточности в предметното съдържание на фактурите и товарителниците са обясними с пропуски при изготвянето им и с количествата зърно. При наличието обаче на други многобройни писмени доказателства тези неточности не могат сами по себе си да опровергаят извода, че прекия доставчик е разполагал с процесното зърно, което е придобито от кооперацията - производител. Непосочване на качеството на физическото лице, издател на документите е ирелевантно за спора, след като търговецът, който то представлява, не е оспорил неговите действия по приемо - предаване на стоката. Следва да се има предвид, че то е действало за негова сметка и в негова полза. Освен това, при съвкупната преценка на доказателствата съдът е трябвало да даде вяра на заключението по СИЕ, в което е констатирано плащане по доставките. В потвърждение на тези изводи е и обстоятелството, че стопанските операции са надлежно осчетоводени при прекия доставчик и при жалбоподателя. По делото е депозиран договор за наем от 01.01.2007 г. за наетите помещения от "Дариз - М" ЕООД. Вярна е констатацията на съда, че липсват доказателства за направени разходи във връзка със съхранението и запазване качеството на зърното, но неправилен е крайния извод, че същото означава неползване на складовата база. Това е така, защото с представената фактура е установено заплащането на услуга по наемния договор, макар и на по - късна дата (28.12.2007 г.). При все това, плащането е преди издаване на процесните фактури за доставки. В първоинстанционното решение правилно е прието, че към датата на издаване на фактурите, "Дениз - М" ЕООД е разполагало с необходимите транспортни средства и работна сила за извършване превоза на спорните количества зърно. Съдебните мотиви се подкрепят от депозираните договори за наем на МПС и за възлагане извършването на транспорт, ведомост за изплатени суми. В същия смисъл са показанията на св. А. Тошев, който е обяснил пред съда, че прекият доставчик е имал облигационни взаимоотношения с жалбоподателя, свързани с търговия на зърно. Между счетоводствата им е разменяна документация във връзка с тези сделки. При така събраните доказателства касационната инстанция, счита че касаторът е доказал реалното извършване на доставките от "Дариз - М" ЕООД, което налага отмяна на първоинстанционното решение и решаване делото по същество чрез отмяна на акта в тази негова част. Относно доставките от "Еси строй" ЕООД съдът прие за установено следното: В първоинстанционното решение е отбелязано, че съдът цени представените фактури от "Драгомиров строй" ЕООД, доставчик на "Еси строй" ЕООД, като въз основа на тях е прието, че по принцип е възможно получаване на процесните стоки в складове на доставчика, чрез транспортирането им от "Драгомиров строй" ЕООД. Липсата на кантарни бележки и приемо - предавателни протоколи между "Драгомиров строй" ЕООД и "Еси строй" ЕООД в случая не е от съществено значение за резултата по делото, тъй като са събрани други доказателства за придобиване на царевицата и смеските от прекия доставчик и доставянето им на жалбоподателя. Няма констатации по делото спорните количества царевица и смески "Еси строй" ЕООД да е придобило от доставчик, различен от "Драгомиров строй" ЕООД. Депозираните по делото пътни листа и товарителници установяват осъществяване на превоза от ЕТ "Крал - Красимир Русев", като изпращач е именно прекия доставчик, който очевидно е притежавал процесните количества царевица и смески. Основателно е касационното оплакване, че за възлагането на превоза не е необходима писмена форма, като във връзка с него и с направеното оспорване са събрани гласни доказателства. Разпитан е пълномощникът на "Еси строй" ЕООД, който е заявил, че дружеството е разполагало с един склад, върху оспорените документи е положен подпис на лицето Красимир Русинов, който е осъществявал превоза на стоката. На свидетеля са предявени в съдебно заседание товарителниците и пътните листи и според свидетеля отразените в тях километри са реални. Замфиров е изяснил въпроса с маршрута и изминатите километри в смисъл, че автомобилът е пътувал в посока от гр. София до гр. Бяла Слатина, като обратната посока е без значение за търговеца. В подкрепа на горните изводи е заключението на вещото лице Р. Борисова, според което стопанските операции са надлежно осчетоводени при доставчика и при касатора. Вещото лице е констатирало редовно водене на счетоводството от страна на преките доставчици и на ЕТ "Божилекс - Младен Маринов". Страните не са оспорили заключението, поради което същото следва да бъде кредитирано при съвкупната му преценка с останалите доказателства по делото. С оглед на това настоящият състав на ВАС счита, че е доказано реалното изпълнение на доставките от "Еси строй" ЕООД и решението на ВАДмС е неправилно в тази част. С оглед резултата по делото в полза на едноличния търговец трябва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции в размер на 2015 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение