Решение № 15325 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7886/2019 г.

Решение № 15325 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7886/2019 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от "Белви" ООД против решение № 681 от 04.04.2019 г. по адм. дело № 825/2018 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което жалбата на дружеството против решение № ПО-01-101/13.08.2018 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" (БДЗБР) – Благоевград, е отхвърлена. Излага доводи за неправилност на атакуваното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът при постановяване на решението е възприел неправилно фактическата обстановка по делото. Излага възражения по прилагането на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Закона за водите (ЗВ) и за липсата на издадена заповед на министъра на околната среда и водите за определяне границите на защитена зона "Среден Пирин-Алиботуш". Иска решението да бъде отменено и вместо това да бъде отменено решението на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район", а алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - Директорът на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище, че жалбата е неоснователна. Сочи, че от доказателствата по делото и заключението на вещото лице по назначената експертиза, се установява, че водохващането, площадката на сградата и напорния водопровод на МВЕЦ "Сугарево" попадат в границите на защитена зона "Среден Пирин – Алиботуш". Излага съждения, касателно липсата на заповед за определяне границите на защитената зона по чл. 12 от Закона за биологичното разнообразие, че независимо от последното с оглед приложените към делото карти може да се определи мястото на водовземане, както и мястото на изграждане на МВЕЦ. Приел е, че са налице доказателства, че водният обект попада в защитена зона по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ, поради което е налице основание за отказ по чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ.

Настоящият състав на Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Производството по делото пред Административен съд Благоевград се е развило по жалбата на "Белви" ООД против решение № ПО-01-101/13.08.2018 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" – Благоевград, с което е отказано продължаване срока на действие на Разрешително за водоползване и ползване на воден обект № 41140140/11.08.2009 г., изменено с Решение № ПО-01-226/08.10.2012 г., изменено и продължено с Решение № ПО-01-75/09.04.2015 г. с цел на ползването изграждане на речно водохващане алпийски тип в руслото на р. Сугаревска, ляв приток на р. Мелнишка, поречие р. Струма за производство на електроенергия, посредством МВЕЦ. Постановявайки обжалвания акт, административният орган е приел, че въпреки спазването на срока по чл. 78, ал. 1 вр. чл. 78, ал. 2, т. 1 от ЗВ, са налице основания за отказ за продължаване на срока на действие на разрешителното, тъй като то би довело до нарушаване на разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. чл. 78, ал. 2, т. 2 от ЗВ. Посочил е, че мястото на водовземане е разположено в руслото на р. Сугаревска, ляв приток на р. Мелнишка – част от водно тяло с код BG4 ST300 R074, който воден обект попада в ПУРБ – ЗРБ (2016 – 2021). Отбелязал е, че за него е предвидена забрана за водовземане от повърхностни води за производство на ел. енергия, във връзка с целите по чл. 156а от ЗВ. Констатирал е, че мястото на водовземане, водоползване и засегнатият участък от водния обект попадат в границите на зони за защита водите по чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ, каквато е ЗЗ "Среден Пирин – Алиботуш", приета с Решение № 802/04.12.2007 г. на Министерски съвет. С последното решение МС е приел Списък на защитени зони за опазване на дивите птици и на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗБР.

С обжалваното решение административният съд е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, при правилно приложение на закона. Изведен е извод, че законосъобразно е отказано исканото от дружеството изменение на издаденото му разрешително, тъй като са налице законови забрани - по чл. 118ж, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ, свързани с мястото на обекта, като попадащ в защитена зона.

Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е неправилно.

За да постанови атакувания отказ, административния орган при съобразяване и прилагане на чл. 118ж, т. 4 и т. 5 от ЗВ е приел, че не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от с. з. и когато са въведени ограничения и забрани в плана за управление на речните басейни, свързани с постигане на целите по чл. 156а от с. з. за опазване на околната среда. Съгласно чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ защитените територии и зони, определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване.

Констатирано е, че зона "Среден Пирин – Алиботуш" е включена в Списъка на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, приет с Решение № 802/04.12.2007 г. на Министерски съвет (обн. с ДВ, бр. 107 от 2007 г.). Посочено е в решението на Министерски съвет, че "Окончателните площи на защитените зони се определят в заповедите им за обявяване след предоставяне от Министерство на земеделието и продоволствието и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (Агенцията по геодезия, картография и кадастър) на опис на имотите с техните площи и координатен регистър на границите на защитените зони, като в границите на защитените зони се включват цели имоти. " Горното съставлява завършващият етап от процедурата по утвърждаване на двата типа защитени зони, съгласно разпоредбата на чл. 12 от ЗБР. Заповедта се издава от министъра на околната среда и водите. Безспорен по делото е фактът, че такава заповед относно зоната "Среден Пирин - Алиботуш" не е налице, което препраща и към липсата на определените цели, местообитанието и видовете, предмет на опазване, както и границите на зоната. Зоната "Среден Пирин - Алиботуш" фигурира единствено в Списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, с идентификации като код, име, област, община, обща площ, без да са установени границите й. Предвид липсата на яснота относно границите на защитената зона не могат да се постановяват откази и същите да се обосновават с забраните, наложени от съществуването на защитена зона, която не е обявена за такава по реда на чл. 12 от ЗБР.

В т. 7. 2 на раздел 7 от План за управление на речните басейни на западнобеломорски район (2016-2021 г.), са включени мерки в сектора на енергетиката, които се изпълняват главно от собствениците на хидро-енергийни съоръжения, като за контрола на изпълнение на мерките, разрешителния режим и избора на подходящ мониторинг за проследяване на евентуалното въздействие на съоръженията е отговорна БД ЗБР. Част от мерки са: Изграждане на съоръжения за осигуряване на непрекъснатостта на реката (рибни проходи, байпаси и др.) и реконструкция на съществуващите съоръжения; Контрол на оттока в участъка след съоръжения за водовземане от повърхностни води и/или съоръжения за регулиране на оттока; Въвеждане на условие в разрешителните за водовземане и/или ползване на ВТ на задължителен мониторинг от титуляра на разрешителните, за оценка осигуряването на непрекъснатост на реката и общо хидроморфологично въздействие, преразглеждане на издадените разрешителни за водовземане от повърхностни води, забрана за издаване на нови разрешителни за МВЕЦ на водопровод за питейно-битово водоснабдяване след ПСПВ; Недопускане на нови негативни промени в хидроморфологичния режим (причинени от ВЕЦ, и др.) във водните тела определени като или попадащи в зони за защита на водите; Оптимизиране на управлението на водите на язовирите, водностопанските системи и деривациите, за осигуряване на водни количества за екологичен отток и постигане на ДЕС/ДЕП; Постигане на степен на възстановяване на разходите за водни услуги за производство на електроенергия чрез ВЕЦ 30%.

Следва да бъде съобразено, че дружество е придобило права по Закона за водите въз основа на влезли в сила административни актове - Разрешително за водоползване и ползване на воден обект № 41140140/11.08.2009 г., изменено с Решение № ПО-01-226/08.10.2012 г., изменено и продължено с Решение № ПО-01-75/09.04.2015 г. с цел на ползването изграждане на речно водохващане алпийски тип в руслото на р. Сугаревска, ляв приток на р. Мелнишка, поречие р. Струма за производство на електроенергия, посредством МВЕЦ. Забраната предвидена в ПУРБ е за изграждане на нови ВЕЦ или разширение на съществуващите, каквато хипотеза не е налице в процесния случай. Искането на дружество е за продължаване действието на съществуващо разрешително, а не ново инвестиционно предложение. Както ВАС е приел в свое решение по адм. д. № 9254/2017 г. издадените разрешително и решения за изменение и продължаване са административни актове, чието действие може да бъде отменено само по реда на чл. 99 и сл. АПК, което води на извода, че не следва да се отказва продължаване срока на разрешително, тъй като предходните издадени актове се ползват със стабилитет.

Настоящата инстанция намира за необходимо да обърне внимание и на предвидената мярка за преразглеждане на издадените разрешителни за водовземане от повърхностни води. Не следва да се подминава касационният довод, че в Решение № 34-ПР/2003 г., е посочено, че не е необходимо да се извършва оценка на въздействието върху околната среда, тъй като инвестиционното предложение на "Белви" ООД "засяга защитени зони, но не ги уврежда". Издадено е и Решение № 12-ОС/2009 г. с което е преценена вероятността от отрицателно въздействие, с което е съгласувано инвестиционното предложение за изграждане на МВЕЦ "Сугарево" и е прието, че то "няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху местообитанията и видовете, предмет на опазване в защитена зона "Среден Пирин – Алиботушa" с код BG 0001028". Горното е счетено и в Становище с изх. № 2213/1/02.07.2009 г., издадено от директора на РИОСВ - Благоевград. С него е направено заключение относно допустимостта и съответствието на инвестиционното намерение на "Белви" ООД с ПУРБ.

От друга страна чл. 13, пар. 1 от Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.10.2000 г. вменява в задължение на държавите-членки да приемат планове за управление на речните басейни с цел провеждане на политиката на Съюза в областта на опазването на водите. Налице е изискване в Директивата, ПУРБ да бъдат публикувани до 9 години след влизане в сила на Директивата, а на всеки 6 години да се преразглеждат. Директивата влиза в сила на 22.12.2000 г., а срокът за приемане на първия ПУРБ е съответно 22.12.2009 г. Република България е приела съответни изменения в Закона за водите, а от 2010 г. действа План за управление на речните басейни в Западнобеломорски район 2010-2015 г., като към настоящия момент действащ е ПУРБ ЗБР 2016-2021 г. Съдът на ЕС се е произнесъл по тълкуването на чл. 13, пар. 6 от Директива 2000/60/ЕО в своето Решение по дело С-43/10. В пар. 67 от Решението си съдът приема че осъществяването на проект, който не попада в приложното поле на член 4 от Директива 2000/60 и е можел да има отрицателни последици за водите като посочените в параграф 7 от този член, е можело да бъде разрешено, ако поне

• са предприети всички практически действия за намаляване на отрицателното въздействие на проекта върху състоянието на водния обект,

• основанията, поради които този проект е трябвало да бъде осъществен, са били изрично посочени и обяснени,

• този проект е обслужвал обществен интерес, който може да се състои по-специално във водоснабдяване, производство на електроенергия или напояване и/или ако ползите за околната среда и обществото от постигане на целите по параграф 1 от посочения член са по-незначими от ползите за човешкото здраве, за поддържане на човешката безопасност или за устойчивото развитие и

• накрая, полезните цели, обслужвани от този проект, не са можели по технически причини или поради непропорционалност на разходите, да бъдат постигнати с други средства, които са значително по-добрата екологична възможност.

Както по-горе бе посочено с решение е установено, че МВЕЦ няма да окаже значително отрицателно въздействие върху местообитанията и видовете, предмет на опазване в защитена зона "Среден Пирин – Алиботушa". Инвестиционното предложение на "Белви" ООД е в съответствие с нормативната уредба, част от която е и Директива 2000/60/ЕО. Още повече с двукратното изменение и продължаване срока на издаденото на "Белви" ООД разрешително след приемане на План за управление на речните басейни в Западнобеломорски район 2010-2015 г., органът е съобразил, че изграждането на обекта няма да застраши целите, заложени в Директивата.

Настоящата инстанция намира, че решението на съда е неправилно и следва да бъде отменено. Спорът е изяснен по същество и следва да бъде решен от касационната инстанция, съгласно чл. 222, ал. 1 АПК. Като констатира, че на "Белви" ООД е издадено Разрешително за водоползване и ползване на воден обект № 41140140/11.08.2009 г., изменено с Решение № ПО-01-226/08.10.2012 г., изменено и продължено с Решение № ПО-01-75/09.04.2015 г. с цел на ползването изграждане на речно водохващане алпийски тип в руслото на р. Сугаревска, ляв приток на р. Мелнишка, поречие р. Струма за производство на електроенергия, посредством МВЕЦ, а за зоната в която попада обекта на заявителя, не е издадена заповед по реда на чл. 12 от ЗБР, касационният състав намира, че решението на директора на БДЗБР следва да бъде отменено, а преписката да бъде върната на административния орган за произнасяне по подаденото заявление на дружеството за продължаване на срока на разрешителното.

С оглед изхода на спора следва решението да бъде отменено и в частта на разноските присъдени в полза на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район – Благоевград", а с настоящото същата дирекция да бъде осъдена да заплати претендираните и сторени от "Белви" ООД разноски в двете съдебни производства. Поради наличието на възражение за прекомерност направено в съдебно заседание по адм. дело № 825/2018 г. по описа на Административен съд Благоевград, проведено на 18.03.2019 г., разноските следва да бъдат редуцирани, а именно от 6 381,44 лв. съгласно списък на разноски на 4 721,44 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение