Решение № 1644 от 9.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9635/2009 г.

Решение № 1644 от 9.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9635/2009 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията, представлявано от Юлиян Атанасов Чолаков от гр. Варна, срещу решение № 739 от 30.04.2009 г. по адм. д. № 2601/2008 г. на Административен съд Варна, Трето отделение, 24-ти състав, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се уважи първоначалната жалба и да се присъдят разноски за двете инстанции. Ответникът Окръжен съд Варна не излага становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че решението е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взема предвид доводите на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията, представлявано от Юлиян Атанасов Чолаков от гр. Варна, срещу заповед № РД - 0798/31.07.2008 г. на зам.-председателя на Окръжен съд Варна, в частта, в която е забранено влизането в сградата на Съдебната палата гр. Варна пл. "Независимост" 2 на лица с неприличен вид - с къси панталони, много къси поли, по потници или джапанки, като неоснователна. По делото са събрани всички относими към спора доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. Фактическите и правни изводи са обосновани и законосъобразни и настоящата инстанция ги споделя напълно. Процесната заповед е издадено на основание чл. 168, ал. 3 от ЗСВ и съгласно заповед № РД-0762/24.07.2008 г. в изпълнение на заповед № ЛС-04-689 от 16.07.2008 г. на министъра на правосъдието относно Правила за вътрешния ред, пропускателния режим и сигурността на сградите на апелативните, окръжни, административни и районни съдилища, прокуратури и следствени служби и визираните правила в т. 17 "Не се допускат в съдебните сгради и обекти граждани в явно нетрезво състояние или под влияние на упойващи или наркотични вещества" и "Не се допускат и граждани с неприличен външен вид - без дрехи, със силно замърсени дрехи, с къси панталони, с много къси поли, по потници и джапанки", касаещи въвеждане на единен режим, свързан с престижа, респекта и уважението към съдебната власт и нейните служители. Неоснователни са твърденията, че обжалваният административен акт е издаден от некомпетентен орган, в противоречие с нормативен акт от по-висока степен и че с него се засягат права или свободи и законни интереси на граждани. При издаване на заповедта е спазена разпоредбата на чл. 168, ал. 3 от ЗСВ. Взето е предвид и обстоятелството, че заповед № ЛС-04-689 от 16.07.2008 г. на министъра на правосъдието, която след като е била обжалвана пред Върховния административен съд по адм. дело № 13828/08 г. е потвърдена и влязла в сила, не противоречи на ЗСВ и Конституцията на РБългария. В тази връзка обратното - допускането в сградата на лица с неприличен вид и в специфично психическо и физиологическо състояние, е предпоставка за нарушение на морала, добрите нрави, възприетите правила за приличие и може да доведе до нарушение на чл. 2 от Закона за здравето и прокламираните принципи в чл. 8 от Конституцията на Р България. Като е установил горното и с оглед разпоредбата на чл. 146 от АПК е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, без да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. По отношение на него не са налице отменителните касационни основание по чл. 209 от АПК и затова следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,