Решение № 1857 от 5.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3334/2019 г.

Решение № 1857 от 5.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3334/2019 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) гр. София, чрез председателя доцент доктор И. Иванов, против решение № 496/23.01.2019 г., постановено по адм. дело № 6193/2018 г. на Административен съд - София-град, с което е отменено решение № Ж-279/9.05.2018 г. на КЕВР, с което на основание чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката са дадени задължителни указания за преустановяване начислението на цена за пренос през разпределителната мрежа ниско напрежение за обект с абонатен № 53600012 на "Добревски - 1" ООД и да анулира и възстанови всички начислени суми за пренос през разпределителната мрежа ниско напрежение за обект "Добревски - 1" ООД до настоящия момент и е върнал делото като административна преписка на КЕВР за ново произнасяне. Излагат се подробни доводи за неправилност на съдебното решение с твърдение за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по съществото на спора, с което да бъде потвърдено решение Ж-279/9.05.2018 г. на КЕВР. Редовно призован за съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от главен юрисконсулт Бельова, която поддържа доводите изложени в касационната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "ЧЕЗ Разпределение България" АД в писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител Рашкова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. В писмения отговор се съдържа и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Добревски – 1" ООД не взима становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като съобрази чл. 218 и сл. от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – София-град е било образувано по жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД срещу решение № Ж-279/9.05.2018 г. на КЕВР, с което на основание чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката са дадени задължителни указания за преустановяване начислението на цена за пренос през разпределителната мрежа ниско напрежение за обект с абонатен № 53600012 на "Добревски - 1" ООД и да анулира и възстанови всички начислени суми за пренос през разпределителната мрежа ниско напрежение за обект "Добревски - 1" ООД до настоящия момент. С обжалваното решение Административен съд – София-град е отменил обжалваното решение № Ж-279/9.05.2018 г. на КЕВР и е върнал преписката на административния орган за продължаване на административното производство и ново произнасяне при спазване на указанията дадени в мотивите на решението. Осъдил е КЕВР да заплати на дружеството жалбоподател направените по делото разноски в размер общо на 350 лева. За да постанови този резултат от фактическа страна съдът е установил, че административното производство първоначално е започнало по жалба с вх. № Е-12-00-69/22.03.2018 г., подадена от "Добревски – 1" ООД срещу "ЧЕЗ Разпределение България" АД депозирана в КЕВР. Жалбата по съществото си е относно оплакване от страна на "Добревски – 1" ООД за начисляване от страна на електроразпределителното дружество на такса за пренос на електрическа енергия през мрежа ниско напрежение (НН) на обект: "Цех" с абн. № 53600012 на адрес: с. Български извор, ул. "Демокрация" № 2, електрозахранването на който обект се осъществявал от собствен трафопост и електропровод, както и мрежа ниско напрежение (НН) след трафопоста. Приел е за установен факта, че Обект "Цех" с абонатен № 53600012, находящ се в с. Български извор, ул. "Демокрация" № 2, обл. Ловеч, е присъединен чрез собствено електропроводно отклонение 20 кV, собствен трафопост и собствена мрежа ниско напрежение, както и че измерването на електрическата енергия се осъществява посредством средство за търговско измерване, монтирано в електромерно табло, монтирано на трафопоста на страна НН. Мрежата НН, захранваща обекта на "Добревски – 1" ООД, който е собственост на клиента. Установено е още, че в изпълнение на задълженията си по чл. 143, ал. 5 от Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, КЕВР е изпратила писмо до "ЧЕЗ Разпределение България" за становище по жалбата на "Добревски – 1" ООД. От страна на електроразпределителното дружество е депозирано становище изх. № 100000107800 от 10.04.2018 г. по жалбата на "Добревски – 1" ООД, в което жалбоподателят е посочил, че с оглед приложимите нормативни изисквания уредени в Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на количествата електрическа енергия, всички потребители, присъединени към разпределителната мрежа заплащат цена за използваните мрежови услуги, независимо от собствеността на електрическите съоръжения, посредством които притежаваният от "Добревски – 1" ООД обект е присъединен към разпределителната електрическа мрежа и границата на собственост на електрическите съоръжения. Към депозираното становище е представен и Договор за пренос на електрическа енергия по електроразпределителната мрежа № 1201793525-1/4.04.2015 г. На основание чл. 145, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката е изготвен доклад от Дирекция "Електроенергетика и топлоенергетика" с вх. № Е-ДК-332 от 16.04.2018 г. Констатирано е, че на 26.09.2014 г. е проведено закрито заседание на ДКЕВР, на което е взето атакуваното решение № Ж-279/9.05.2018 г. – предмет на настоящото производство. Със същото в т. 1 са дадени задължителни указания на "ЧЕЗ Разпределение България" АД да спре да начислява такса пренос през разпределителната мрежа НН за обект "Добревски – 1" ООД; 2.) да анулира и възстанови всички начислени суми за пренос през разпределителната мрежа НН за обекта на "Добревски – 1" ООД до настоящия момент и 3.) в тридневен срок от изпълнение на указанията по т. 1 "ЧЕЗ Разпределение България" АД да информира КЕВР. Въз основа на така установеното, първата инстанция е приела, че оспореният пред него административен акт е приет от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. След подробен анализ на приложимите разпоредби и приложените доказателства по делото, административният съд е приел, че КЕВР след като е приела сезиращата жалба за основателна, не е дала точни указания на дружеството жалбоподател по правилното прилагане на закона относно дължимостта на цената за пренос през електроразпределителната мрежа, включително и относно правоприлагането в бъдеще, а се е произнесла със задължителни разпореждания по смисъла на чл. 201, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗЕ. Направил е извод, че след като в мотивите на решението си КЕВР е констатирала, че е налице неспазване на нормативните задължения във връзка достъпа и преноса на консумирана от потребителя "Добревски - 1" ООД електрическа енергия, то е следвало да даде с оглед правомощията й по чл. 22, ал. 5 от ЗЕ указания по прилагането на закона, а не да прилага принудителна административна мярка за предприемане на определени действия в определен срок, довели до неизясняване на спора по жалбата от фактическа страна, а като резултат и до неправилно прилагане на материално-правните разпоредби. По отношение на неправилното приложение на материалния закон административният съд е изложил подробни мотиви, че процесното решение е в противоречие с разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от Правилата за търговия с електрическа енергия (обн. ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г.). По тези съображения първоинстанционният съд е отменил оспореното решение на КЕВР. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност, първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Настоящата касационна инстанция споделя направения от съда извод, че при постановяване на процесното решение на КЕВР не са изпълнени изискванията на закона, като КЕВР след като е приела сезиращата жалба за основателна, не е дала точни указания на "ЧЕЗ Разпределение България" АД по правилното прилагане на закона относно дължимостта на цената за пренос през електроразпределителната мрежа, включително и относно правоприлагането в бъдеще, а се е произнесла със задължителни разпореждания по смисъла на чл. 201, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗЕ. Обосновано съдът е приел, че след като в мотивите на решението си КЕВР е констатирала, че е налице неспазване на нормативните задължения във връзка достъпа и преноса на консумирана от потребителя "Добревски – 1" ООД електрическа енергия, то е следвало да даде с оглед правомощията й по чл. 22, ал. 5 от ЗЕ указания по прилагането на закона, а не да прилага принудителна административна мярка за предприемане на определени действия в определен срок. Правилно решаващият съд е приел, че Комисията не е установила допуснато от "ЧЕЗ Разпределение България" АД нарушение на условията за извършване на лицензионна дейност по смисъла на чл. 201, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, за което да наложи принудителна административна мярка. Редът по който КЕВР се произнася с решение за налагане на принудителна административна мярка е в Глава тринадесета от ЗЕ и този ред безспорно не е спазен при постановяване на оспорения акт. Направеният от съда извод, че с диспозитива на решението си КЕВР е излязла извън пределите на компетентността й възстановяване на всички начислени суми за пренос през разпределителната мрежа НН за обект на "Добревски - 1" ООД до датата на постановяване на акта. Спорът между доставчика и потребителите на електроенергия за възстановяване на начислени суми (правомерно или не) не е административноправен, а граждански такъв и подлежи на разглеждане по общия исков ред по ГПК. Въз основа на това обосновано съдът е заключил, че оспореното решение е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновани и правилни са и изводите на съда по отношение на противоречието на оспореното решение на КЕВР с материалния закон. С Решение № Ц-021 от 26.06.2008 г. Държавна комисия за енергийно и водно регулиране за първи път утвърждава две отделни цени за услугата разпределение на електрическа енергия, а именно: цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа по нива на напрежение, като ежегодно, КЕВР утвърждава цена за пренос на електрическа енергия през разпределителна мрежа на средно напрежение и цена за пренос на електрическа енергия през разпределителна мрежа на ниско напрежение. Цената за пренос се заплаща в зависимост от начина на присъединяване на обекта на потребителя към електроразпределителната мрежа и мястото и начин на измерване на консумираната електрическа енергия. Предназначението на цената за пренос на електрическа енергия по електроразпределителната мрежа е да възстанови технологичните разходи на електроразпределителното дружество във връзка със загубите на енергия при транспортирането й до крайния потребител и преобразуването й на различните нива на напрежение. Според чл. 29, ал. З от Правилата за търговия с електрическа енергия, всички клиенти, присъединени към разпределителната ел. мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за мрежови услуги. Единственото изключение от горното правило, както правилно е приел в мотивите на решението си съдът, от действащата нормативна уредба е установен в текста на чл. 29, ал. 4 от Правилата за търговия с електрическа енергия за производители, които захранват собствени обекти по мрежи, които не са собственост на преносното и разпределителното предприятие. Само тази категория ползватели на мрежи са освободени от заплащане на цена за пренос през съответната мрежа. Безспорно по делото е, че "Добревски - 1" ООД не е производител на електрическа енергия, за обекта си ползва електрическа енергия като небитов краен клиент, поради което дължи заплащане на цена за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа. Решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. При този изход на спора искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, като с оглед на разпоредбата на чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, намира, че в полза на "ЧЕЗ Разпределение България" АД следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, като дължимият размер на възнаграждението се определя на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,