Решение № 14941 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8996/2009 г.

Решение № 14941 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8996/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Бейра Муксин Ибрям, от гр. Хасково, чрез неговия пълномощник, срещу решение № 77/29.04.2009 г. по адм. д. № 376/2008 г. на Административен съд гр. Хасково. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на РДНСК - Хасково чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за връщане на делото за ново разглеждане. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана с оглед наведените касационни основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу Заповед № ДК-02-Х-29/24.11.2008 г. на началника на РДНСК - Хасково, с която на основание на Бейра Ибрям е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ "жилищна сграда", находяща се в ПИ 0 77195.727.24 по плана на гр. Хасково. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Развил е доводи, че с оглед липсата на категоричност относно годината на започване на строежа не може да се извърши преценка по § 16 ПРЗУТ. Така постановеното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процедурни норми. Съгласно чл. 7 АПК на преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая, като истината за фактите се установява по реда на този кодекс. В случая нито административният орган, нито съдът са изпълнили задължението за установяване истината в настоящия казус. В този аспект не е изяснено категорично кой е извършител на строежа, квалифициран като незаконен. Освен това няма доказателства за релевантния за приложението на нормата на чл. 225, ал. 1, т. 2 ЗУТ факт - времеизвършването на строежа. Съгласно § 16, ал. 1 строежите, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. В хипотезиса на правната норма е включена забраната за премахване на търпим строеж, поради което това обстоятелство е задължително за установяване от съда, дори и да няма твърдение от страна на оспорващия в тази насока. Липсата на установяване на този факт е пречка за преценка законосъобразността на обжалваното решение с оглед правилното приложение на материалния закон. Това налага отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, Върховният административен съд, второ отделение