Решение № 8794 от 17.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15656/2014 г.

Решение № 8794 от 17.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15656/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопорцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Венета Томова Петрова срещу решение № 949 от 29.10.2014 г. по адм. д. № 883/2014 г. на Административен съд София-област, с което е оставена без разглеждане подадената от нея жалба срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 179/31.03.2008 г., издаден от орган по приходите в отдел "Местни данъци и такси" при община Ботевград, в частта по отношение на данъчния период 1999 г. - 2003 г. и е прекратено съдебното производство в тази част и е отхвърлена жалбата й срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 179/31.03.2008 г., издаден от орган по приходите в отдел "Местни данъци и такси" при община Ботевград, в частта по отношение на данъчния период 2004 - 2007 г. Счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответната страна е представила писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е приел, че за периода от 1999 Г. -2003 г. жалбоподателката няма правен интерес от обжалване на АУЗД, тъй като видно от Протоколи № 9400-592/06.11.2013 г. и № 9400-2/10.01.2014 г., на основание чл. 171, ал. 2 и чл. 173 от ДОПК органът по приходите при община Ботевград е погасил по давност и отписал задължения на Венета Петрова по АУЗД № 179/31.03.2008 г. за периода 1999 г. -2003 г. Посочил, че след като задълженията за ДНИ по процесния акт за периода 1999 г. - 2003 г. са погасени по давност и отписани от органа по приходите при община Ботевград, същите са недължими от жалбоподателката и няма правен интерес да оспорва акта в тази му част. В останалата част жалбата за нищожност на Акт за установяване на задължение по декларация/АУЗД/ № 179/31.03.2008 г., издаден от Калина Димитрова Петкова - орган по приходите в отдел "Местни данъци и такси" при община Ботевград, в частта, с която са установени задължения за данък недвижими имоти/ДНИ/ за три имота за периода от 2004 г. до 2007 г. е отхвърлена. Претендирала се е нищожност на акта, поради противоречие с материално правни разпоредби, по - конкретно: поради изтекла 10 - годишна абсолютна давност, както и поради допуснато съществено нарушение на административно производствените правила. Съдът е посочил, че тези твърдения не водят до нищожност на оспорения акт, тъй като същия е издаден от компетентен орган - К. Петкова, орган по приходите, на длъжност гл. експерт "Контрол" в отдел "МДТ" при община Ботевград, в кръга на правомощията й, видно от заповедите на кмета на община Ботевград по чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ, в съответната писмена форма и на предвиденото в закона основание, което е установено от представените по делото доказателства. Съдът е изложил мотиви за неоснователност на възражението за изтекла погасителна давност. Приложимата разпоредба за 2004 г. и 2005 г. е чл. 140, ал. 1 от ДПК , която разпорежда, че публичните вземания се погасяват с изтичането на 5 - годишен давностен срок, смятано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по - кратък срок. За 2006 г. и 2007 г. приложимият текст е чл. 171, ал. 1 от ДОПК, който разпорежда, че публичните вземания се погасяват с изтичането на 5 - годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Задължението за 2004 г. е следвало да се плати през 2005 г. Давностният срок започва да тече от 01.01.2006 г. и изтича на 01.01.2011 г., а преди тази дата - на 31.03.2008 г. е издаден АУЗД. Съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва с издаване на акта за установяване на публично вземане. Следователно, към момента задължението за 2004 г. не е погасено. По същите съображения не са погасени задълженията и за 2005 г., 2006 г. и 2007 г. Пределният 10 - годишен давностен срок по чл. 140, ал. 2 от ДПК е започнал да тече от 01.01.2005 г./ за задълженията за 2004 г./ и към момента не е изтекъл. В този смисъл неоснователно е възражението за изтекла 10 - годишна давност и по отношение на останалите периоди - 2005 г., 2006 г. и 2007 г. Дори да беше изтекла давността, това би било основание за отмяна на акта като незаконосъобразен. От друга страна погасяването по давност на дадено задължение погасява правото да се търси принудителното му изпълнение. Решението е правилно. Законосъобразно съдът е оставил без разглеждане жалбата на касатора и е прекратил съдебното производство, поради липса на правен интерес от обжалване на АУАЗД за периода 1999 г. - 2003 г. Основанието е погасяването по давност на данъчните задължения за посочения период и отписването им от страна на органа по приходите при община Ботевград. Извършената от съда проверка на оспорения индивидуален административен акт в частта по отношение на данъчния период 2004-2007 г. е в съответствие с чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Преценени са цялостно доказателствата по делото, възраженията на жалбоподателя, изяснени са релевантните факти и обстоятелствата по спора. Жалбоподателката е подала жалба за обявяване на нищожност на АУЗД.. Правилно и обосновано съдът е отхвърлил жалбата, приемайки, че процесният акт не е нищожен. Не са налице пороци, водещи до нищожност на оспорения акт, като същият е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му, в съответната писмена форма и на предвиденото в закона основание. В резултат на извършената цялостна и проверка по реда на чл. 168 от АПК от страна на съда не е установено органите на общинската администрация да са нарушили правата и задълженията си като органи по приходите по отношение установеното спрямо касатора задължение за местен данък за недвижими имоти. Неотносим е доводът в касационната жалба, че административният орган е приложил неправилно разпоредбата на чл. 32 от ДОПК относно връчване чрез прилагане към данъчното досие. Правилното приложение на чл. 32 ДОПК има значение при преценка за спазване на срока за обжалване на АУЗД. В случая не се обжалва законосъобразността на акта, за да се преценява спазен ли е срока за обжалването му, а е подадена жалба за нищожност на акта, която се подава безсрочно. Досежно възражението на касационната жалбоподателка, че при издаване на АУЗД № 179 от 31.03.2008г не е спазена разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК съгласно която не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, следва да се има предвид, че недопустимостта на производството по издаване на АУЗД не прави завършващият го акт нищожен, а унищожаем, освен когато допуснатото нарушение е резултат на превратно упражнена власт. По настоящото дело няма данни за превратно упражнена власт. Ако се приеме, че към момента на издаване на АУЗД № 179/31.03.2008 г., административното производство е недопустимо относно задължението извън регламентирания петгодишен срок, това нарушение обуславя незаконосъобразност на издадения АУЗД в частта относно установеното задължение извън гореописания срок. Същото в този смисъл не е порок, водещ до нищожност на акта в тази негова част. Отмяната на акта като незаконосъобразен би била възможна, ако жалбата против него е депозирана в срок, но при разглеждането й в условията на чл. 149, ал. 5 от АПК и при липсата на основания за прогласяване на нищожност, същата се явява неоснователна. Освен това чл. 109, ал. 1 ДОПК им предвид декларация за данъчно задължение, не декларации за придобиване на собственост на имотите, каквито декларации сочи жалбоподателката от 1998 г. В случая за периода 2004 - 2007 г., за който се е произнесъл съдът, до издаването на АУЗД през 2008 г. не е изтекъл 5 -годишен срок от възникване на задължението за плащане на данъка. Поради това с оглед разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ДОПК не е налице пълна липса на правно основание за издаване на акта, както претендира жалбоподателката. За да е нищожен един административен акт е необходимо той да е издаден при пълна липса на условията, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма, да е лишен изцяло от законово основание или когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Посочените обстоятелства в случая не са налице. Изтичането на 10-годишна давност за задълженията за 2004 г. е относимо в изпълнителното производство. Решението на АССО не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му и следва да бъде оставено в сила. Юрисконсултско възнаграждение в касационната инстанция не следва да се присъжда.