Решение № 11757 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9654/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Директора на Териториална дирекция Митница Пловдив, подадена чрез пълномощника му юрк. Димитрова, против Решение 4647 от 07.07.2022 г., постановено по адм. дело 55/2022 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отменено негово Решение РТД 3000-2500/30.11.2021 г./32-383993, изпратена е административната преписка на органа и е осъдена Агенция Митни за разноски. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди оспореното решение на митническия орган. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Огл Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ - Германия, VAT DE 129428682 със съдебен адрес: гр. София, ул. Владайска 75, ап. 2 оспорва същата чрез процесуалния му представител адв. Горанов по съображения, изложени в писмено становище, поддържано и в проведеното открито съдебно заседание, и иска от съда да остави в сила оспореното решение на административния съд, както и да му бъдат присъдени разноските за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт съгласно чл. 220, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е било Решение РТД 3000-2500/30.11.2021г./32-383993 на Директор на Териториална дирекция Митница Пловдив при Агенция Митници. АССГ е приел, че оспорването на решението на митническия орган е процесуално допустимо, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в предвидените от закона форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила. Обосновал е извод за неговата материална незаконосъобразност. Установените от първостепенния съд факти са следните: На 08.12.2020 г. в МБ Свиленград с митническа декларация /МД/ с MRN 20BG003010021698R9 са поставени под режим допускане за свободно обръщение с цел крайно потребление внесените от OGL Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH стоки пресни зеленчуци с произход от Турция. За стока 3 пресни тиквички е декларирана митническа стойност 3 902,93 лв. или 101,86 евро / 100 кг, а заедно с декларираните в МД разходи 124,30 евро/100 кг. Определената от Европейската комисия за дата 08.12.2020 г. стандартна вносна стойност за пресни тиквички с произход Република Турция е 42 евро/100 кг. Тъй като декларираната митническа стойност за стоките под 3 е с повече от 8 % от определената стандартна вносна стойност, на основание чл.74, § 2 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891 вр. чл.148 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 вносителят е представил обезпечение, в размер на 535,11 лева. С писмо рег. 32-361706/08.12.2020 г. дружеството е уведомено, че на основание чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891 в едномесечен срок от продажбата на стоките, но не по-късно от четири месеца от регистриране на митническата декларация, е длъжно да представи доказателства, че стока 3 е реализирана на пазара на ЕС при условия потвърждаващи коректността на декларираната вносната стойност. На 06.01.2021 г. жалбоподателят чрез пълномощника си представя доказателства на какви цени са продадени стоките от партидата пресни тиквички за 118 евро/100 кг., вкл. и документи за извършени плащания към доставчика. Митническите органи констатират, че продажната цена и на партидата е по-ниска от цената на придобиване на тези стоки, поради което приемат, че не е представено удовлетворяващо доказателство за условията на освобождаване и внесеният съответен депозит и той следва да се задържи за заплащане на вносни мита на основание чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891. С писмо рег. 32-221441/12.07.2021 г. жалбоподателят е уведомен, че предстои издаване на решение от ответника за възникване на митническо задължение за стока 3 пресни тиквички. С молба вх. 32-224731/14.07.2021 г. дружеството възразява срещу предстоящото издаване на негативно решение за усвояване на депозита за стока 3. След преценка на събраните доказателства съвместяващият длъжността директор на Териториална дирекция Тракийска при Агенция Митници на 31.03.2020 г. издава оспореното решение РТД 3000-2500/30.11.2021 г./32-383993, с което коригира данните от Митническа декларация MRN 19BG003010003588R6 касателно стока 3, определя нов размер на дължимите вносни мита и ДДС, ведно с лихви и отказва да освободи представените обезпечения на основание чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891, като задържа същите за плащане на възникналите публични вземания. След обсъждане на представените от жалбоподателя в хода на административното производство доказателства и приетата без оспорване от страните съдебно-икономическа експертиза АССГ е приел, че внесените от жалбоподателя тиквички попадат в обхвата на чл. 75 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 г. за допълване на Регламент 1308/2013. С тези актове по отношение на плодовете и зеленчуците е въведена системата на входните цени, съгласно която при внос на тези стоки се прилагат различни ставки в зависимост от декларираната вносна митническа стойност, при което зависимостта между митото и входната цена е обратно пропорционална колкото по-висока е декларираната входна цена, толкова е по-ниско митото и обратно. Като неправилни са приети, мотивите на административния, че след като декларираната митническа стойност на внесените пресни тиквички 110,86 евро/100 кг при фиксирана цена на внос към 08.12.2020 г. от 42 евро/100 кг. и стоката е реализирана на вътрешния пазар съответно по цена 118 евро/100 кг., не е доказана достоверността на декларираната при вноса митническа стойност и тази завишена стойност е с цел избягване на митническо облагане. Във вносната си митническа декларация жалбоподателят е декларирал, че ще прилага метода по чл.70 от Регламент /ЕС/ 952/2013. С цел избягване отклонение от митническо облагане чл. 75, § 2 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 предвижда, че когато митническата стойност на продуктите, изброени в част A от приложение VII, се определя според договорната стойност и тази митническа стойност е по-висока с повече от 8 % от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранцията, посочена в член 148 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията. За тази цел размерът на вносното мито, което би се дължало, се равнява на дължимото мито, ако въпросният продукт е бил класифициран въз основа на съответната фиксирана стойност при внос. Предоставената гаранция съгласно чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 се освобождава, когато е предоставено удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване, като в противен случай гаранцията се задържа. От представените и приети като доказателства съдът е счел, че са налични убедителни, а и безспорни такива, които удостоверяват действителността на декларираната договорна стойност на внесената стока ангажирани са международно преводно нареждане от 29.12.2020 г., потвърждение към доставчика, всички фактури, касаещи закупуването, транспортирането и продажбата на стоката на търговската верига LIDL, за заприхождаване на стоката в счетоводната отчетност на дружеството и осчетоводяване на извършените продажби, дневници за покупки, справки-декларации и VIES-декларации. Тези изводи са потвърдени и от заключението на ССчЕ. Поради това според съда в нарушение на закона административният орган приема, че след като внесената стока не е продадена с печалба, декларираната митническа стойност е единствено с цел избягване на митническо облагане. Така постановеното решение е неправилно. Спор между страните по фактите няма. Спорът е относно това предоставено ли е от жалбоподателя удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция съгласно чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891. По-конкретно спорът е относно това достатъчно ли е обстоятелството, че в случая липсват ангажирани доказателства като договор с износителя и/или други такива, удостоверяващи начина на договаряне на цената на стоката; че в случая МОС е с повече от 50 % по-висока от изчислената за деня от Комисията Фиксирана стойност при вноса, стоката е продадена при цена, съответно от 118 евро/100 кг, а закупена при цена 124,30 евро/100 кг, за да се приеме, че представените от вносителя доказателства не доказват, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 от Регламент /ЕС/ 952/2013. За да се отговори на така формулирания спорен между страните въпрос, в по-общ план следва да се посочи следното. Относимо към настоящия правен спор е постановено Решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз по преюдициално запитване, отнасящо се по тълкуването на чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 година за допълване на Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците, отправено в рамките на спор между същите страни и по повод декларираната договорна стойност при вноса на пресни тиквички с произход от Турция. По разясненията в него член 1, параграф 1, втора алинея от МКС предвижда, че последният се прилага, без да се засяга законодателството на Съюза в други области, а Регламент 1308/2013 и Делегиран регламент 2017/891 съдържат специални митнически правила относно вноса на плодове и зеленчуци. За целите на прилагането на митата по Общата митническа тарифа за продуктите от сектора на плодовете и зеленчуците член 181 от Регламент 1308/2013 предвижда механизъм, наречен входна цена, който се основава на прагове на минималните вносни цени, под които се прилагат специфични допълнителни мита, които са толкова по-високи, колкото по-ниска е стойността на вноса. С член 181, параграф 2 от Регламент 1308/2013 се предоставя на Комисията правомощието да приема делегирани актове, с цел да се гарантира, че достоверността на декларираната входна цена на съответна партида се проверява, като се използва фиксирана стойност при вноса, както и да се определят условията, при които се изисква предоставяне на гаранция. Делегиран регламент 2017/891, който е приет на основание член 181, параграф 2 от Регламент 1308/2013, съдържа, първо, член 74, по силата на който за целите на изчисляването на тази фиксирана стойност при внос, държавите членки трябва да съобщават на Комисията за всеки пазарен ден средните представителни цени на продуктите, внесени от трети държави и продавани на пазарите на държавите-членки за вносни стоки, както и общите количества, отнасящи се за тези цени. Член 75 от Делегиран регламент 2017/891 предвижда правилата за определяне на входните цени на съответните продукти, като от една страна, съгласно член 75, параграф 2 от посочения делегиран регламент, когато митническата стойност на определени продукти се определя според договорната стойност, посочена в член 70 от Митническия кодекс на Съюза, и тази митническа стойност е по-висока с повече от 8 % от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос по смисъла на член 181, параграф 2 от Регламент 1308/2013 в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранция. Тази гаранция е равна на дължимото мито, ако въпросният продукт е бил класифициран въз основа на съответната фиксирана стойност при внос. От друга страна, съгласно член 75, параграф 5, първа алинея от Делегиран регламент 2017/891 вносителят разполага с един месец от продажбата на въпросните продукти, като се спазва максималният срок от четири месеца от датата на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, за да докаже, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС, или да определи митническата стойност, посочена в член 74, параграф 2, буква в) от този кодекс. Съгласно член 75, параграф 5, втора и трета алинея от Делегиран регламент 2017/891 неспазването на един от тези срокове води до загуба на гаранцията, предоставена за заплащане на вносните мита, като това важи и когато вносителят не представи удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на партидата. В разглеждания случай вносителят е избрал да определи митническата стойност на внесената партида въз основа на декларираната договорна стойност, поради което съгласно член 75, параграф 5, първа, трета и четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891, той трябва да докаже, че тази партида е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС. По разясненията от т. 81 и т. 82 от Решението на СЕС по дело С-770/21, доказателството, което трябва да се представи от вносителя, се отнася до всички условия, свързани с протичането на продажбата на внасяната в Съюза партида, които могат да представляват съвкупност от съвпадащи индиции, позволяващи да се потвърди правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС. Продажба на внесената партида на загуба може да представлява сериозна индикация, че декларираната договорна стойност е била изкуствено завишена от вносителя, за да избегне вносното мито, което следва да се плати, или да намали размера му, по-специално когато става въпрос за повтаряща се или извършвана през дълъг период продажба на загуба. Макар продажбата на загуба да не е достатъчно обстоятелство, въз основа на което митническите органи автоматично да заключат, че декларираната договорна стойност не отговаря на действителността, то в този случай вносителят трябва да докаже не само, че тази продажба на загуба се обяснява с обстоятелства, които не засягат правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС, но и че другите условия за освобождаване на тази партида потвърждават правилното определяне на посочените цени /т. 83/. На първо място, в съответствие с член 75, параграф 5, четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891 вносителят трябва да предостави на митническите органи освен фактурата всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от внесената партида, включително документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на посочената партида /т. 84/. В случай, че документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата от съответните стоки не са достатъчни, за да докажат достоверността на декларираната договорна стойност, вносителят следва да представи на митническите органи други документи, свързани с продажбата и освобождаването на тази партида, като например писмен договор, сключен между него и износителя, или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който може да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена внесената партида /т. 85/. Съгласно т. 3 от диспозитива на решението по дело С-770/21, член 75, параграф 5 от Делегиран регламент 2017/891 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на определянето на митническата стойност митническите органи трябва да изключат декларираната договорна стойност на партида внесени стоки, когато тази стойност е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия, като тази партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз и въпреки факта, че е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност, вносителят не е представил достатъчни за тази цел документи, макар че посочените органи не оспорват автентичността на издадената от износителя фактура, нито действителното плащане от вносителя. В казуса безспорно е, че декларираната договорна стойност на партида внесени стоки е значително по-висока /с повече от 50 %/ в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия; внесената партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз; вносителят е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност; вносителят е представил фактури за покупката и продажбата на внесените тиквички, както и такива във връзка с транспорта на стоките, разплащането на цената. Същественото е обаче, че не е представен писмен договор, сключен между вносителя и износителя, нито друго доказателство, позволяващо да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е придобита внесената партида. Категорично като такъв не може да бъде приета единствено и само търговската фактура. Не са налице и изходящи от износителя документи, вкл. и разменена кореспонденция и прочие доказателства, отразяващи водени търговски преговори, от които да се установят посочените относими към казуса факти. В случая като такива доказателства не могат да бъдат приети единствено посочените по-горе, което се субсумира напълно в разбирането изразено от СЕС в цитираното Решение, вкл. и в т. 3 от диспозитива. Предвид дадените отговори със същия акт на СЕС по първите два въпроса, не се налага обсъждане на аргументите на оспорващия относно начина на формиране на продажните цени в рамките на отношенията му с LIDL. Посоченото налага да се приеме за обоснован изводът на митническия орган, че "ОГЛ Фууд трейд Лебенсмителфертриб" ГмбХ не е представено удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на стоката (а именно такива, които да обосноват извод за липсата на изкуствено завишаване на декларираната договорна стойност с цел избягване заплащането на вносно мито) като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция съгласно чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891. Като е мотивирал обратния извод, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а жалбата срещу административния акт отхвърлена. При този изход на спора и своевременно заявеното искане право на разноски има само касаторът. С оглед материалния интерес по спора на Агенция Митници следва да се присъдят разноски за юрисконсулт за двете инстанции в размер на по 200 лева съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и разноски за платени държавна такса от 4,28 лева за касационното производство, или общо за двете инстанции в размер на 404,28 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 чл. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение