Решение № 12788 от 19.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3249/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. с чл. 169, ал.5 ЗСВ. Образувано е по жалба на Е. Щъркелова, прокурор при Военно-окръжна прокуратура София срещу решение по т.17, от протокол 9 / 14.03.2023 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, с което е оставено без уважение заявление вх. 931 / 31.01.2022 г. за преназначаването й по реда на чл. 169, ал.5 от ЗСВ на длъжност съдия в Софийски градски съд. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт поради противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона отменителни основания по чл. 146, т.4 и т.5 от АПК. Претендира се оспореният акт да бъде обявен за нищожен поради несъобразяване на дадените на кадровия орган указания по тълкуване и прилагане на закона с решение 9283 / 20.10.2022 г. по адм. дело 2462 / 2022 г. на Върховния административен съд. Ответникът по жалбата Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез юрисконсулт А. Топалова в писмено становище и в открито съдебно заседание оспорва основателността на жалбата. Моли за отхвърлянето й и присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на оспорения акт съгласно чл. 168 АПК е неоснователна. По делото е установено, че със заявление до ВСС с вх. ВСС 931 / 31.01.2022г. Е. Щъркелова, в качеството си на заместник на административния ръководител на Специализираната прокуратура е поискала, на основание чл. 169, ал.5 от ЗСВ освобождаване от длъжността заместник на административния ръководител на Специализираната прокуратура и преназначаване на длъжност съдия в Софийски градски съд. След като е констатирала наличието на свободни щатни бройки на длъжността "прокурор в Специализираната прокуратура, сочещи на възможност за обезпечаване оставането на Щъркелова в този орган на съдебната власт, от една страна, и неминуемото нарушаване на законовите изисквания за конкурсното начало при преминаване на друга длъжност в съдебната система (по реда на чл.189 ал.4 от ЗСВ), Комисията по атестирането и конкурсите на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е предложила на кадровия орган да остави без уважение искането. С решение по т.9 от Протокол 7 от заседанието си на 22.02.2022г., Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е оставила без уважение молбата за преназначаване по реда на чл. 169, ал.5 от ЗСВ на длъжност съдия в Софийски градски съд, независимо че към релевантния момент за длъжността съдия в СГС са били налице свободни щатни бройки. Поради закриване на Специализираната прокуратура Щъркелова е била преназначена във Военно-окръжна прокуратура, гр. София. С решение 9283 / 20.10.2022 г. по адм. дело 2462 / 2022 г. Върховният административен съд, шесто отделение е отменил решението по т.9 от протокол 7 / 22.02.2022 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и е върнал преписката за издаване на нов акт. Процесното решение по т.17, от протокол 9 / 14.03.2023 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е издадено от компетентен орган, в предвидената форма и след спазване на административнопроизводствените правила. Разпоредбата на чл. 169, ал.5 ЗСВ в относимата й към датата на постановяване на съдебното решение редакция гласи, че след освобождаване от длъжността административен ръководител и заместник на административен ръководител, лицата се връщат на заеманата преди избора или на равна по степен длъжност, освен в случаите, когато са били назначени от по-ниско ниво на орган на съдебната власт. Т.е. разпоредбата е предвиждала изричната възможност за магистратите, заемали длъжността административен ръководител, да бъдат назначени на равна по степен длъжност без ограничение и забрана това да стане в друг орган на съдебната власт. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (обн. ДВ, бр.32 / 26.04.2022 г.) разпоредбата на чл. 169, ал.5 ЗСВ е променена, като е премахнат изразът или равна по степен длъжност, освен в случаите, когато са били назначени от по-ниско ниво на орган на съдебната власт. С новата редакция на разпоредбата на чл. 169, ал.5 ЗСВ, за административните ръководители и техните заместници се запазва възможността след освобождаване от съответната длъжност да се върнат на заеманата преди избора длъжност. Премахната е възможността след освобождаване от съответната длъжност те да се върнат на равна по степен длъжност в друг орган на съдебната власт от същия вид. Касае се за нормативен факт със значение досежно всички заварени и неприключили административни производства, предвид изискването на чл. 142, ал.1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон да се преценява към момента на издаването му. Наред с това всяка от двете колегии на Висшия съдебен съвет може в рамките на своите правомощия да прилага чл. 169, ал.5 ЗСВ за съответния вид орган на съдебната власт. Обратното би означавало двоен кариерен бонус след като задължително при преминаване от един вид орган на съдебната власт в друг се изисква конкурс. Относим за спора е и факта, че жалбоподателката е встъпила в длъжност прокурор във Военно-окръжна прокуратура и в качеството му на новонастъпил такъв в хода на административната процедура, той игнорира наличието на една от материалноправните предпоставки за възникване на ново магистратско правоотношение в хипотезата на чл. 169, ал.5 ЗСВ. По изложените съображения Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е издала оспорения акт при спазване на действащите материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона. Доводите за незачитане на силата на пресъдено нещо на постановеното съдебно решение 9283 / 20.10.2022 г. по адм. дело 2462 / 2022 г. на Върховния административен съд, шесто отделение са неоснователни. Указанията от съдебния акт са били съобразени от кадровия орган при зачитане и на новонастъпилите факти със значение на спорното материално право, породили действие след неговото постановяване. По изложените съображения оспорването на решение по т.17, от протокол 9 / 14.03.2023 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Предвид изхода на спора в тежест на жалбоподателя следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 200,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 168 вр. с чл. 172 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение