Решение № 2120 от 28.2.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Мехмет, гражданин на Република Турция, чрез процесуалния му представител адвокат Г. Арабаджиев, против решение 4736/11.07.2022 г. по адм. дело 6489/2021 г. на Административен съд-София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 1623/07.06.2021 г. на Заместник - председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет. Релевирани са оплаквания за неправилност поради съществени нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяната на съдебното решение, ведно с присъждане на разноски. Ответната страна Заместник - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), чрез процесуалния си представител С. Бараков директор на Дирекция Качество на процедурата за международна закрила , с юридическо образование, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Т. Мехмет, гражданин на Република Турция, против решение 1623/07.06.2021 г. на Заместник - председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Въз основа данните от събраната административна преписка, първата инстанция обосновано приела за установени фактите, изложени в оспорения административен акт, и направила извода, че в случая е съобразено, че административното производство е образувано по последваща молба за предоставяне на статут в Република България по смисъла на § 1, т.6 от ДР на ЗУБ. Първоинстанционният съд е установил, че административният орган е направил правилен извод, че по отношение на жалбоподателя не са налице "нови обстоятелства" от значение за личното му положение, които да не са били предмет на обсъждане, тъй като в интервютата си се позовава отново на факти и обстоятелства разгледани и обсъдени в първото производство по международна закрила по молба с вх. 3464/12.09.2016г., по която има влязло в сила решение 5395/16.08.2019г., постановено по адм. д. 8266/2018г. по описа на АССГ, оставено в сила с решение 7767/18.06.2020г., постановено по адм. д. 12654/2019г. по описа на ВАС. В решенията си съдът установил, че са налице недостоверни и противоречиви доказателствата за членството му в организацията [заличен текст] и за живота си на територията на Иракски Кюрдистан. Приел, че мотивите му за напускането на Ирак били по икономически причини с цел да се установи в Швеция. Във връзка с подадената последваща молба за статут с рег. УП10580/02.12.2020г., с кандидата били проведени две интервюта обективирани в протоколи с рег. УП 10580/09.12.2020г. и рег. УП10580/05.03.2021г., от които се установило, че чужденецът е заявил, че турските власти продължавали да го издирват, заради членството му в организацията [заличен текст], като представя писма от негови роднини във връзка неговата молба за закрила. Отново заявил, че причината за неговото напускане и невъзможността за завръщането му в Република Турция е страх за живота му, защото членувал в [заличен текст]. Първостепенният съд приел, че тези факти и обстоятелства са изложени в предходната му молба за закрила с 3464/ 12.09.2016г., по която е отказано статут на бежанец и хуманитарен статут с влязло в сила решение. Първоинстанционният съд в обжалваното решение е посочил, че административният орган подробно е обсъдил твърденията на чужденеца от всички проведени интервюта, като приел, че са налице непълноти и противоречия. От фактическа страна е приел, че представените документи, в които се съдържали данни за заплахи срещу чужденеца, не са кредитирани от административният орган като достоверни, поради това, че са били изготвени от негови роднини, със съдържание за факти и обстоятелства, които са били установени за неоснователни в предходното административно производство и като такива са счетени за неотносими към молбата му за закрила. Установил, че в конкретния случай, в производствата пред българските власти, чужденецът се е представял с четири различни самоличности, предоставил противоречива информация относно годината на задържане от турските власти и родните, които са били изтезавани от тях. Констатирал, че всичките негови роднини продължават да работят и живеят в Турция, повече от двадесет и пет години. Никой от тях не е напуснал Турция заради страхове, че могат да бъдат затворени или убити от официалните власти, заради принадлежността им към [заличен текст] или подкрепата им за [заличен текст] и [заличен текст]. Съдът намерил за обоснован изводът на административния орган за липса на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Съдът приел за обосновано и становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на хуманитарен статут на Т. Мехмет, предвид липса на хипотезите на чл. 9 ЗУБ. Приел, че от доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт. От предоставените от ДАБ при МС справки от 31.05.2022 год., 02.03.2021г., 29.03.2022 год. за ситуацията в Турция и Ирак извел извод, че там не е налице насилие, което да достига степен на безогледност, поради което не може да се приеме, че цивилното лице, поради самия факт на пребиваване на територията, е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Предвид посоченото, съдът е приел оспорването за неоснователно и го отхвърлил. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от АССГ нарушения на материалния закон. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за която правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Съдът правилно е установил, че административният орган е направил обоснован извод за липса на основанията за предоставяне на закрила в Република България, въз основа на правилно установената фактическа обстановка и доказателствата по административната преписка. Бежанската история на чужденеца не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. Правилно съдът е установил, че административният орган е формирал законосъобразен извод, че спрямо оспорващия не са налице "нови" обстоятелства от значение за личното му положение, които да не са били предмет на обсъждане. Разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ определя, че "последваща молба" е молба за предоставяне на международна закрила в Република България, която чужденецът подава, след като има прекратена или отнета международна закрила или производството за предоставяне на международна закрила в Република България е приключило с влязло в сила решение за отхвърляне на молбата. В интервютата чужденецът се позовава отново на причини, по които има влязло в сила съдебно решение. Безспорно по делото е, че в процесната молба за международна закрила, чужденецът не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход, поради което решаващият съд правилно е заключил, че решението на административния орган, с което е отхвърлил подадената молба за предоставяне на закрила е законосъобразно и правилно. Обосновани и правилни са изводите на административния орган относно представените в хода на административното и съдебно производство, писмени доказателства писма, в превод от турски език, тъй като същите са неотносими документи към молбата за предоставяне на международна закрила на чужденеца и правилно е прието, че в тях се описват факти и обстоятелства, които вече са установени за неоснователни в предходните административни и съдебни производства. Ето защо настоящият състав приема, че административният орган обосновано е приел молбата на оспорващия за предоставяне на статут за явно неоснователна и като такава законосъобразно я е отхвърлил. В приложените по делото решения: 5395/16.08.2019г. постановено по адм. д. 8266/2018г. по описа на АССГ, оставено в сила с решение 7767/18.06.2020г. на Върховния административен съд по адм. д. 12654/2019г. четвърто отделение се установява по безспорен начин, че обстоятелствата, на които се позовава жалбоподателят - страх от преследване в Република Турция, тъй като бил член в [заличен текст] и изложените от него опасения за живота му в Иракски Кюрдистан са приети като недостоверни и противоречиви в предишното производство. Същите подробно са обсъдени в мотивите на горепосочените съдебни решения. В тези влезли в сила съдебни решения са разгледани и твърденията на оспорващия за връщането му страната на произход. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че релевираните твърдения пред настоящата инстанция, са поддържани и при първоинстанционното разглеждане на делото и същите не обосновават изискуемите от законодателя "нови обстоятелства", за да се приеме, че последващата му молба е основателна. Изводите за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ се споделят от настоящата инстанция, същите са правилни и почиват на точно прилагане на материалния закон към установените в хода на административното производство релевантни за спора факти. В тази насока административният съд е обсъдил наличието на основания за търсене на закрила като бежанец, въз основа на твърденията, посочени в интервютата на кандидата и е достигнал до законосъобразен извод, че не е налице страх от преследване основано на раса, религия, националност, принадлежност към социална група, изразено политическо мнение или убеждение. Правилно е тълкуван и приложен текстът на чл.9 от ЗУБ, относно който е изведено обосновано заключение, че не са установени условията за предоставяне на хуманитарен статут, защото твърдението на вътрешен конфликт в Република Турция и Ирак, създаващ опасност за живота и здравето на лицето не е доказано. Правилни са мотивите, развити в обжалваното съдебно решение, че разпоредбата на чл.9 ал.1 т.3 от ЗУБ изисква наличие на въоръжен конфликт, в какъвто смисъл не са ангажирани доказателства в хода на процеса. Съдът правилно е констатирал, след изисканата актуална справка за ситуацията в Република Ирак, включително и по отношение на актуалната обстановка в Иракски Кюрдистан към 31.05.2022г., относно положението на [заличен текст] и отношението на [заличен текст], че спрямо жалбоподателя не е налице заплаха поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход, включително и в Иракски Кюрдистан. Съдът правилно е извършил преценка за прилагане на критериите по член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО и тълкуването им по делото Elgafaji (дело С-465/07), подходът при преценка на молбата за закрила следва да бъде индивидуален и съществуването на въоръжен вътрешен конфликт може да доведе до предоставянето на субсидиарна закрила, само когато въоръжените сблъсъци пораждат тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за закрила, поради степента на безогледно насилие, която ги характеризира. Това безогледно насилие следва да достига толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В това отношение Съдът е уточнил, че колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарната закрила (Решение по дело Elgafaji, посочено по-горе, точка 39). Съобразно данните по делото, индивидуалният подход спрямо конкретния жалбоподател сочи, че не се представят данни същият, само поради присъствието му на територията на Република Турция, респективно Иракски Кюрдистан, да е изложен на реална опасност в хипотезата на чл. 15 буква "в" по посочената директива за живота или здравето му. Правилно е прието, че завръщането на чужденеца в страната му на произход не би попречило на неговото благосъстояние и социално развитие, както и не би могло да се приеме, че има основателни опасения относно безопасността и сигурността му. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, разноски за настоящото касационно производство на жалбоподателя не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение