Решение № 8584 от 6.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3825/2022 г.

Решение № 8584 от 6.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3825/2022 г., VIII о., докладчик съдията Александър Митрев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП срещу решение № 1342 от 02.03.2022 г. постановено по адм. дело № 8722/2021 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-С1134-612883/29.06.2021 година, издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при Централно управление на Националната агенция за приходите, с която на ЕТ "Гларус - Ц. Димитров" - София е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли подадената жалба. Претендира се присъждане на деловодни разноски. Ответникът – ЕТ "Гларус - Ц. Димитров" - София, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Иска спиране на настоящото съдебно производство и присъединяване към дело С - 97/21 на СЕС, както и поставяне на допълни въпроси в три пункта. Претендира се присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. С обжалваното решение е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С1134-612883/29.06.2021 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при Централно управление на Националната агенция за приходите. За да обоснове фактическите основания за издаване на оспорения ИАА, АО е посочил, че в случая при извършената на 18.05.2021 г. проверка на място в процесния търговски обект - павилион за цвета в град София, ж. к. "Овча купел", - стопанисван от ответника в настоящото производство ЕТ "Гларус - Ц. Димитров", при извършена контролна покупка от инспектор по приходите на един брой цвете в саксия, на стойност 15 лева не е бил издаден фискален бон от монтираното и в работен режим ФУ в обекта, за което е бил съставен протокол и е била издадена оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка, № ФК-С1134-612883/29.06.2021 г., издадена от началника на Отдел "Оперативни дейности", Главна дирекция "Фискален контрол", при ЦУ на НАП, с която е постановено налагане на ПАМ - "запечатване на търговски обект" - павилион за цвета, и забрана за достъп до него, за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Правилно съдът е отменил оспорената заповед, с оглед бланкетността и неконкретиката на изложените от страна на АО мотиви касателно срока за запечатване на процесния обект на наложената ПАМ. Следва да бъдат споделени като обосновани изводите на съда, че изложените от страна с оспорения ИАА бланкетни мотиви не са относими към конкретното нарушение и нарушителя, както и че от същите не може да бъде обоснован извод какви по размер и начин на причиняване са визираните от страна на АО значителни и труднопоправими вреди за фиска. Обосновано решаващият състав сочи, че с оспорения ИАА АО е мотивирал решението си за запечатване на процесния обект с недоказано и оборимо предположение за извършвани "действия за прикриване на доходи", както и за недобра организация, спомагаща за такива действия, в която връзка последният не е ангажирал доказателства в подкрепа на подобни обобщаващи, генерални изводи именно по отношение конкретния търговски обект. Анализът на съвкупния по делото доказателствен материал налага идентичен на изведения от страна на съда обоснован извод за неналичие на данни за неиздаване и в други случаи, освен в процесния, на фискални бонове за извършени продажби на стоки в този обект, както и за липса на данни за укриване на доходи/приходи и пр. в обекта. Гореизложеното води до извода за обосновано определена от съда незаконосъобразност на оспорената заповед поради наличие на отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК. Същността на изложените към оспорения ИАА мотиви дава основание да се приеме липса на изложени такива, като неизлагането им съставлява неизпълнение от страна на АО на регламентираните с разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК изисквания. Предвид изложеното оспореното съдебно решение е правилно - постановено при липсата на основания за неговата отмяна и като такова следва да бъде оставено в сила. Съдът намира за неоснователно заявеното от адвоката на жалбоподателя искане за спиране на настоящото съдебно производство, тъй като не счита, че за правилното решаване на спора по настоящото дело съществува необходимост настоящият съдебен състав да изчака постановяване на решение от СЕС по отправено от Административен съд - Благоевград преюдициално запитване. Същото се отнася и по повод поставяне на допълнителни въпроси в три пункта по образуваното дело пред СЕС. Така формулираните въпроси не биха допринесли за законосъобразното формиране на изводите при решаване на делото пред настоящата инстанция. Предвид гореизложеното, искането на жалбоподателя, чрез неговия процесуален представител, за спиране на настоящото съдебно производство и присъединяването му към дело С - 97/21 на СЕС, както и поставяне на допълнителни въпроси в три пункта към преюдициалното запитване следва да бъде оставено без уважение. Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, касаторът следва да бъде осъден за заплати на ответника сторените по делото разноски. Претендирана е сумата от 700 лева за настоящата инстанция. Направено е обаче възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като се свежда до съблюдаване на константната съдебна практика. Ето защо съдът намира, че сумата от 500 лева по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за размера на минималните адвокатски възнаграждения е справедлива и обоснована по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,