Решение № 74 от 13.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 47/2009 г.

Решение № 74 от 13.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 47/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия И. С. И. срещу въззивно решение № 134 от 5.12.2008 г. по внохд № 111/2008 г. по описа на Военно-апелативния съд на Република България, с което е потвърдена присъда № 46/11.07.2008 г. по нохд № 46/2008 г. на Софийския военен съд. В жалбата се поддържа довод за нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Твърди се, че въпреки процедурата по чл. 371, ал. 2 НПК, съдът неправилно е признал подсъдимия за виновен и го осъдил за квалифицирана кражба по чл. 195, ал. 1, т. 4 пр. 1 НК без да има доказателства за това. Прави се оплакване и за явна несправедливост на наказанието. Иска се отменяване на съдебния акт. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Софийският военен съд е признал жалбоподателя- подсъдим И. С. И. за виновен в това, че на 8.02.2008 г. около 11.30 ч. в служебно помещение стая № 1 на клиника по хистология и алергология във Военно медицинска академия в гр. С. е отнел чужди движими вещи-пари 120 лева, лична карта и пропуск за ВМА - София на името на В. Л. Ц. с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на кражбата използвал специален начин-отворил вратата на шкаф в стая № 1 на клиниката, поради което и на основание чл. 195, ал. 1 пр. 3 вр. с чл. 194, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2 б. "б" вр. с чл. 42а, ал. 4 вр. с ал. 1 вр. с ал. 2, т. 1 и 2 и ал. 3, т. 1 НК го осъдил на пробация с пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. Касационната жалба е неоснователна: Присъдата и решението са законосъобразни, постановени при изяснена фактическа обстановка относно авторството и правната квалификация на деянието. Установено е, че подсъдимият е бил на лечение в Клиниката по токсикология и алергология във ВМА. На инкриминираната дата отворил заключения шкаф № 3, в който св. В на длъжност "изпълнител" държала личните си вещи, и взел пари 120 лева, личната й карта и пропуск за медицинското заведение. Майката на подсъдимия намерила у него инкриминираните вещи и ги предала на свидетелката. Производството е разгледано по реда на чл. 372, ал. 4 вр. с чл. 371, т. 2 НПК, в което подсъдимият е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Доводът, че няма доказателства относно правната квалификация по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3 НК - специален начин, не се подкрепя от данните по делото. Видно от проведеното на 11.07.2008 г. съдебно заседание на първоинстанционния съд, подсъдимият в правото си на лична защита е заявил, че "шкафчето бе отворено от мен с лъжица". Изложеното изцяло подкрепя обвинителната теза за използван специален начин при извършената кражба, което обуславя извода, че деянието е съставомерно по приетата правна квалификация. Неправилно се твърди, че изявлението на подсъдимия относно начина на отваряне на процесния шкаф не е доказателствено средство, което може да послужи за осъждането му по по-тежкия престъпен състав. Вярно е, че обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на обвиняемия съгласно чл. 116, ал. 1 НПК, но в случая няма място за подобно съмнение, тъй като признанието на подсъдимия е съответно на доказателствата. От протокола за оглед на местопроизшествието (л. 9 от дос. пр.) е видно, че шкаф № 3 е намерен в отворено положение на вратата, с прибрана в задно положение ригла на заключващия механизъм и без ключ в патронника. Това означава, че отварянето на шкафа е извършено по начин извън обичайния- посредством с ключ предназначен за него. На досъдебното производство подсъдимият не е обяснил механизма на проникване, но категорично е изяснено, че това не е сторено със съответен ключ или подправен ключ, респ.чрез разбиване на ключалката. Другите способи за проникване-използване на различни предмети за преодоляване на заключващото устройство, законодателят е квалифицирал като специален начин, установен именно посредством обяснението на подсъдимия, каквото последният може да направи във всеки стадий на наказателното производство. В този смисъл, като са приели, че кражбата е извършена при условията на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3 НК, съдилищата не са допуснали нарушение на материалния закон. Съвкупната оценка на доказателствения материал, проверен, анализиран от съдебните инстанции при спазване изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК е формирала и законосъобразния извод за съставомерност по по-тежкия престъпен състав, а не по чл. 194, ал. НК. Доводът за явна несправедливост на наказанието също е неоснователен. Същият не е мотивиран. Съображения подкрепящи го, не се излагат. Наказанието е възможно най-благоприятното за подсъдимия, въпреки неправилното приложение на закона, който факт не подлежи на обсъждане предвид липсата на протест. Относно възражението по чл. 78а НК, въззивният съд е изложил по реда на чл. 339, ал. 2 НПК мотиви, които съответстват на данните по делото и са правилни. Разпоредбата е неприложима тъй като предвиденото по закон наказание в чл. 195, ал. 1 НК не е до три години, а от една до десет години лишаване от свобода. Липсата на законова възможност за преквалифициране на деянието като извършено по чл. 194, ал. 3 вр.с ал. 1 НК, изключва приложението на чл. 218б НК, каквото искане е поддържано и през въззивния съд. По изложените съображения, тъй като при постановяване на обжалвания съдебен акт не са допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1, 3 НПК решението следва да се остави в сила. Воден от изложените мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение