Решение № 6663 от 12.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9440/2010 г.

Решение № 6663 от 12.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9440/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Недялка Владимирова Минчева против решение № 1449 от 12.05.2010 г. по адм. дело № 8610/2009 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ЗЦУ-1182/19.11.2009 г. и против заповед № 788/19.11.2009 г. на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (НАП), с които на основание чл. 92, ал. 1 във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на Минчева е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното й правоотношение е прекратено. Жалбоподателката поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие със закона и доказателствата. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който оспорените заповеди да бъдат отменени. Ответникът - изпълнителният директор на Националната агенция по приходите не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № ЗЦУ - 1182/19.11.2009 г. е издадена от компетентния орган, в предвидената в чл. 97, ал. 1 от ЗДСл форма - актът съдържа подробно описание на извършеното нарушение, датата и мястото на осъществяване, обстоятелствата, при които е допуснато, както и доказателствата, които го установяват, а също и останалите, предвидени в нормата реквизити. Спазена е и процедурата по налагане на най - тежката дисциплинарна санкция. Жалбоподателката Минчева е наказана след като са приети писмените й обяснения (такива са изискани от административния орган и депозирани съответно на 08.10.2009 г.) и след като е изслушана от наказващия орган (протокол от 06.10.2009 г.). С това условията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл са изпълнени - служителката е уведомена за провежданата проверка по повод допуснати от нея нарушения и й е дадена възможност преди налагането на дисциплинарната санкция да депозира писмени обяснения и да направи устни възражения, като посочи доказателства. Проведеното пред дисциплинарния съвет производство е в съответствие с изискванията на чл. 96 от ЗДСл. Образувано е дисциплинарно дело (заповед № ЗЦУ-1008/09.10.2009 г. на изпълнителния директор на НАП), по което е проведено заседание, изяснени са фактите и обстоятелствата, при които е допуснато нарушението и е взето решение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Минчева. Обстоятелството, че не са поискани обяснения на служителката относно сумите, възстановени на "Хвойна комерс" ЕООД и "Ваада - ММ" ЕООД през 2007 г. - 2008 г., не опорочава издадената заповед, тъй като описаните и обсъдени от органа дисциплинарни нарушения не се свързани с тези дружества. Ето защо доводите в касационната жалба за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила в този смисъл, обосноваващи незаконосъобразност на съдебния акт, са неоснователни. Правилно е и заключението на първоинстанционния съд, че заповедта на изпълнителния директор на НАП, с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби. Актът за санкциониране на служителката е постановен след като са установени осъществени от страна на Минчева, която до уволнението заема длъжността "инспектор по приходите" в отдел "Контрол", сектор "Ревизии и проверки" - 3 в ТД на НАП - Русе, дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. От събраните пред административния орган и в хода на съдебния процес писмени и гласни доказателства се установява, че през месец април и май 2009 г. жалбоподателката подписва актове за възстановяване на суми по ЗДДС за извършени разходи за покупка на луковици и отглеждане на цветя на две дружества "Бетис комерс" ЕООД, гр. Русе и "Мика комерс" ЕООД, гр. Русе без обаче да извърши действителна проверка за наличието на основания за възстановяване на сумите - не е изследван въпроса дали доставката е действително осъществена и не са събрани доказателства за това, както и такива за броя на назначените в двете дружества работници. По този начин на дружествата е възстановена без основание общо сумата 383 021.80 лв. При тези данни съвсем аргументирано съдът приема, че са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Минчева. Като инспектор по приходите жалбоподателката има задължение да установи фактите и обстоятелствата от значение за реализиране на правата на задължените лица, както и да установи всички факти от значение за установяване на публичните задължения и прилагането на предвидените в закона облекчения (чл. 3 и чл. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В случая тези задължения не са изпълнени, тъй като от страна на жалбоподателката не са установени релевантните факти и обстоятелства от значение за възстановяване на посочената по-горе сума. Това поведение на служителката представлява неизпълнение на служебните задължения и е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. Следователно като достига до извод, че са налице основания за ангажиране на отговорността на служителката и санкционирането й с най-тежкото дисциплинарно наказание за нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл и административният акт е издаден при осъществяване на материалноправните предпоставки, предвидени в закона, съставът на Административен съд - София град постановява решение, което кореспондира с нормативната уредба. Възраженията в касационната жалба, свързани с липсата на виновно поведение на служителката, не могат да бъдат споделени. Служебните задължения на Минчева като инспектор по приходите са нормативно установени и подлежат на изпълнение. Следователно при всяко нарушение служителката осъзнава факта на пренебрегване на задълженията, т. е. нарушението е извършено виновно и е основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. В случая жалбоподателката е санкционирана с най-тежката дисциплинарна санкция след преценка на тежестта и характера на допуснатото нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, като е отчетено личното поведение и проявеното бездействие от служителката и са съобразени настъпилите от нарушението сериозни последици. В този смисъл са спазени изискванията на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, а доводите на касатора за нарушения на цитирания текст са неоснователни. Изложеното за законосъобразността на съдебния акт относно заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, обосновава правилността на съдебното решение и в частта относно заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като последният административен акт е последица от първия. Ето защо изводите на първоинстанционния съд и в тази част се споделят от настоящата инстанция. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на първоинстанционния съд е постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. Изводите на съдебния състав за наличие на основания за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителката са направени въз основа на ангажираните писмени доказателства: данни от извършени проверки, обяснения на служители, доклади и протоколи. Съвкупната преценка на изброените доказателствата, както и обстоятелството, че не са ангажирани такива, които да ги опровергават, обосновават крайните изводи на съда за законосъобразност на оспорените заповеди. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, оспореният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,