Решение № 15171 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7283/2020 г.

Решение № 15171 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7283/2020 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Н. Господинова с адрес в [населено място] чрез процесуален представител адвокат Челебиев АК Хасково срещу решение № 180 от 21.04.2020 г. на Административен съд Хасково по адм. дело № 0854/2019 г. С него се отхвърля жалбата й срещу решение № 2153-21-142/17.05.2019 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е оставена без уважение жалба на Т. срещу разпореждане № [ЕГН] от 28.04.2017 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се и иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ София град чрез процесуален представител взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана оп същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касаторката срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ София град. В пенсионната преписка се съдържат доказателства, че по заявление от Н. Господинова е отпусната с разпореждане от 7.04.2017 г. пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер, с начална дата на пенсията 15.02.2017 г. /датата на инвалидизиране/, при зачетен осигурителен стаж до тази дата от 15 г. 4 месеца и 9 дни. С последващо разпореждане от 28.04.2017 г. пенсията е определена в действителен размер като не е бил зачетен осигурителен стаж за периода от 1.06.1978 г. до 31.05.1984 г. положен при осигурителя ЖП завод "Г. Димитров"-София и за периодите от 1.01.1985 г. до 1.11.1988 г. и от 1.06.1999 г. до 1.10.1999 г., положен при осигурителя ДФ "Строймашинженеринг" СМИ "Строймашремонт". В мотивите към разпореждането е посочено, че представените трудова книжка и удостоверения не могат да удостоверят осигурителен стаж и доход и не следва да се ценят при определяне на пенсията, поради факта, че няма данни за лицето в разплащателните ведомости и че лицето за периодите е с адрес в [населено място], а осигурителите, вписани в документите са с адрес в гр. София. В решението, издадено от директора на ТП на НОИ по повод жалба срещу разпореждането е приел и споделил мотивите и ги допълнил, че има антидатиране на документите, издадени от осигурители, които не съществуват към момента на издаването им и че има документи, удостоверяващи осигурителен стаж едновременно за едно и също време при различни осигурители. Това решение на директора на ТП на НОИ София град е предмет на жалбата пред административния съд с доводи за незаконосъобразност и искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Установено е от доказателствата по приложената преписка, че представените документи по заявлението за отпускане на пенсия са различни от други представени документи, представени в предходно производство пред същия орган във връзка с друг осигурителен риск, установени са от съда констатациите, направени от административния орган, че са налице документи за осигурителен стаж за един и същи период при различни осигурители и че липсват данни в разплащателните ведомости, поради което представените писмени документи, удостоверяващи осигурителен стаж не могат да бъдат проверени. Съдът е констатирал и съдържание в документите попълнени от осигурител, името на който не е съществувало към датата на съставяне на документа. При тези констатации е изведен правен извод за неоснователност на жалбата, поради което е отхвърлена. Решението е правилно. Поддържаните доводи и в касационната жалба се свеждат до това, че представените трудова книжка и УП за осигурителен стаж и доход следва са взема предвид при отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като са съставени с такава удостоверителна цел и съдържат всички реквизити и съдържание да породят тези правни последици. Тези доводи са неоснователни. Съдът е изложил в мотивите си, че представените писмени доказателства- трудова книжка и удостоверения не са годни да удостоверят осигурителен стаж и доход като са изложени подробни мотиви защо не следва да се вземат предвид, както е постъпил и административния орган в обжалвания административен акт. Тези мотиви се споделят от настоящата инстанция тъй като и без откриване на производство по оспорването им представената трудова книжка и удостоверения за спорните периоди нямат съдържание годно да удостовери фактите вписани в тях. При липса на първични документи-разплащателни ведомости, грешки в името на осигурителя, антидатиране, съществуването на доказателства едновременно за осигурителен стаж за един и същ период при различни осигурители правилно съдът е извел правен извод за липса на годни писмени доказателства, установяващи осигурителен стаж и доход в спорните периоди. При липса на касационни основания решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 200 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, ВАС шесто отделение