Решение № 6501 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1635/2013 г.

Решение № 6501 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1635/2013 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Стефан Томов, гр. Варна, в качеството си на процесуален представител на Виолета Георгиева Найденова, Николинка Скулева Илиева, Стефан Скулев Стефанов, Гергана Димитрова Стоянова, Янко Димитров Георгиев, Никола Димитров Николов /починал/, Слави Николов Митев, Йордан Тодоров Узунов, Даниел Стефанов Митев, Теодор Йорданов Узунов, Петър Анещев Петров, Димитрина Николова Димитрова, срещу Решение № 12/28.09.2012 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, по адм. д. № 2124 по описа на съда за 2005 г. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде уважено оспорването. Ответникът кмета на община Варна не е взел становище по касационната жалба. Ответникът - Христо Иванов Николов, гр. Варна - не взема становище. Ответникът - "Амот" ООД, гр. Варна - не взема становище. Заинтересованите страни - Виолета Георгиева Найденова и Божидар Григоров Василев - не вземат становище по жалбата. Заинтересованите страни - Снежана Славова Иванова, Калица Тодорова Митева, Николай Славов Николов и Велика Иванова Георгиева заявяват оспорване на жалбата чрез процесуалните си представители. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Варненския окръжен съд е образувано по оспорване на Заповед № 1016/29.06.2004 г. на зам. кмета на Община Варна, с която е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 46, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Никола Митев Иванов върху имот, представляващ пл. № 3120 по ПНИ на м-ст "Ален мак", землище "Виница" с площ от 5068 кв. м. Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение с отреждането, предвидено с плана на новообразуваните имоти. Доводите на оспорващата страна са преценени като относими в това производство, тъй като е налице влязло в законна сила съдебно решение, с което е решен спора за собствеността на имотите Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват основания за отмяна. В касационната жалба се твърди, че лицата, по чиято жалба е образувано производството пред Варненския окръжен съд, не разполагат с правото на жалба срещу административен акт, издаден по реда и при условията на специалното административно производство по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което се развива единствено между правоимащите лица, в чиято полза следва да се възстанови, респективно признае правото на собственост и компетентния за това административен орган. Законодателят не е предвидил участието на други лица освен посочените в закона. На това възражение е отговорил Върховният административен съд, по адм. д. № 10829/2011 г., четвърто отделение, което е било образувано по частната жалба на адвокат Кремена Маринова, в качеството й на пълномощник на Велика Иванова Георгиева и на Христо Иванов Николов и двамата от гр. Варна, против протоколно определение № 26 от 23.06.2011 г., постановено по адм. д. № 2124 по описа за 2005 г. на Окръжен съд-Варна, с което съдът е оставил без разглеждане, като процесуално недопустима подадената жалба против заповед на заместник-кмета на община Варна и е прекратил производството по нея. Варненският окръжен съд е приел, че след влизането в сила на съдебното решение, с което по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е прието за установено, че наследодателката на жалбоподателите - Домна Николова Парушева е собственик на имота, подробно описан по площ и граници в решението по гр. д. № 1227/2001 г. и е влязло в сила на 08.02.2011 г., към момента на внасянето му ТКЗС, съдът е възобновил производството по делото. Въпреки представеното съдебно решение, окръжният съд е приел, че жалбоподателите не са се легитимирали за собственици на имот, който да е част от плана на новообразуваните имоти, влязъл в сила, поради което не са и имали правен интерес от обжалването на заповедта, защото тя по никакъв начин не е засягала техни права и интереси. Поради процесуалната недопустимост на жалбата съдът я е оставил без разглеждане и е прекратил образуваното съдебно производство. Върховният административен съд, четвърто отделение е приел, че определението е неправилно, постановено в нарушение на съществени процесуални правила. Констатирал е, че обжалваната заповед по правната си същност е индивидуален административен акт. Правото на жалба против него принадлежи на лицата, чийто законни права и защитими интереси се засягат с него. Безспорно е, че към момента на подаването на жалбата против заповедта на кмета жалбоподателите не са се легитимирали за собственици на имота, който е предмет на заповедта, но към момента на постановяване на протоколното определение, с което производството е прекратено, те са доказали принадлежността на материалното право на собственост върху имота, описан в заповедта, макар и не със същите индивидуализиращи белези, различни от тези описани в съдебното решение и в заповедта, но подлежащи на установяване според номерата на имотите в стария кадастрален план. Съдът е приел, че така издадената заповед засяга материалното им право на собственост, което те са защитили, чрез подадената жалба с твърдения за нищожност, като са упражнили публичното си субективно право. Преценена по този начин, с оглед и на представените писмени доказателства, подадената жалба не е процесуално недопустима поради липсата на правен интерес. По това възражение е налице сила на присъдено нещо и съдът се е произнесъл. Касаторите навеждат твърдение за просрочие на първоначалната жалба като факт, който изобщо не е бил обсъден от решаващия състав на съда. Това възражение е неоснователно, тъй като заповедта не е била изрично съобщавана на първоначалните жалбоподатели, за да текат по отношение на тях срокове. Оспорената заповед е издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Съгласно тези разпоредби възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти се извършва със заповед на кмета, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Обоснован е правния извод на решаващия съд, че в това производство, предмет на контрол може да бъде само съответствието на издадената заповед на кмета за конкретния имот, с влезлия в сила план на новообразуваните имоти. След влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, с оспорената заповед приключва реституцията на земеделската земя. Тя съдържа описанието на имота по местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, които факти се съдържат във влезлия в сила план на новообразуваните имоти и регистъра на собствениците, неразделна част от ПНИ. Заповедта, издадена по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ не може да има друго съдържание, освен записванията в плана на новообразуваните имоти. С влязло в сила решение на ВРС от 11.08.2005 г., постановено по гр. д. № 1227/2001 г., Х-ти с-в, коригирано с решението за поправка на очевидна фактическа грешка от 11.06.2006 г., е прието за установено по иска на Велика Иванова Георгиева и Христо Иванов Николов, срещу Василка Николова Стоянова заместена на основание чл. 120 от ГПК от Марияна Георгиева Узунова, Виолета Георгиева Найденова, Петър Анещиев Петров, Димитра Николова Василева, Стефан Скулев Стефанов, Николинка Скулева Илиева, Слави Николов Митев, Никола Димитров Николов, Гергана Димитрова Стоянова, Янко Димитров Георгиев, че Домна Николова Парушева / починала 08.09.1993 г./ е собственик на имот с площ 3.2 дка /4 дка по измерване/, находящ се в м." Колева чешма", в землището на град Варна, кв. Виница, представляващ част от имот пл. № 6937 по КП от 1956 г., при граници: Митю Иванов, Колю Иванов, Манол Тодоров и път, към момента на внасянето му в ТКЗС, на основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. В касационната жалба са наведени доводи за това, че решението на съда било вътрешно противоречиво и постановено при липса на мотиви. Възразява се против правомощията на съда, които според жалбоподателите се свеждали единствено до проверка дали заповедта съответства на влезлия в сила ПНИ. Правилно съдът е взел предвид данните от решение на ВРС, постановено по реда на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ по гр. д. № 1227/2001 г. на ВРС - X състав, с което е разрешен спора за материално право относно част от имот 3120, възстановен с процесната заповед в полза на наследниците на Никола Митев. В хода на производството е установена по безспорен начин идентичността на имота, досежно който е разрешен спорът за материално право и имота, който е бил предмет на реституция с обжалваната заповед. В този смисъл съдът правилно е кредитирал заключението на вещите лица Попова, Власковски и Атанасова по тройната СТЕ, които графично са изобразили своето заключение на скица, приложена към СТЕ. Съдът по същество е установил основания за промяна на влезлия в сила ПНИ, който е одобрен при съществено нарушение на закона - при пълно отсъствие на позитивно решение на ПК или ОСЗГ Варна за възстановяване на правото на собственост върху имот 3120 в полза на наследниците на Никола Митев. Съществуването на подобно решение, постановено в полза на заинтересованите лица, се опровергава изцяло от данните по делото, а именно: липсва оригинал на решение с № 615/1999 г.; налице е писмо с изх. № 1214/20.04. 2007 г. на началника на ОСЗГ Йордан Андреев, с което същият декларира, че по заявление с вх. № 40839/1992 г. от наследниците на Никола Митев няма влязло в законна сила решение за имот в м. Калева чешма, с площ от 8 дка, с пл. № 6937; налице е писмо на началника на ОСЗГ Варна, с което същият заявява, че решение № 615/1999 г. не се открива в преписката с № 40839/1992 г., както и в архива на ПК. Опровергано изцяло е твърдението на началника на ОСЗ Варна инж. Силвия Василева в писмо до Варненския окръжен съд по адм. д. № 2124/2005 г. с изх. № ПО-04-67-19.01.2012 г., в което същата заявява, че оригиналното решение е предадено в РДВР - Варна, сектор Икономическа полиция. След извършената лично от съда справка по прокурорска преписка с вх. № 12024/10.04.2012 г. се установява, че в нея липсва оригинал на решение с № 615/1999 г., постановено в полза на наследниците на Никола Митев. Съгласно чл. 28, ал. 10 от ППЗСПЗЗ техническото задание, което общината следва да представи на областния управител с цел одобряване на ПНИ, следва да съдържа списък на собствениците и копия на влезлите в сила решения на ОСЗГ по чл. 18ж, ал. З от ЗСПЗЗ. Законодателят, уреждайки процедурата по възстановяване на собствеността на земите, попадащи в терен по § 4а от ЗСПЗЗ, е имал за цел да бъде проведена реституция на имотите в полза на бившите им реални собственици. Очевидно, възстановяването на имоти в полза на лица, за които по съдебен ред е установено, че не притежават материални права върху него, противоречи на тези цели, а издадените административни актове следва да бъдат счетени за незаконосъобразни. Като е възприел горните принципи, съдът е постановил законосъобразен и правилен акт, който следва да бъде потвърден. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,