Решение № 1741 от 16.2.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/ АПК/. Образувано е по касационна жалба от Напоителни системи " ЕАД, гр. София , чрез процесуален представител, срещу Решение 3036 от 05.05.2022 г., постановено по адм. д. 11895/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 43 от 12.11.2021г. на Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че съдът не е съобразил, че оспореният АУПДВ е издаден без да са спазени изискванията за форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи и претендира отмяна на обжалваното решение и на оспорения АУПДВ. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" при Министерството на околната среда и водите, чрез процесуален представител, оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил оспорването на "Напоителни системи" ЕАД против Акт за установяване на публично държавно вземане 43 от 12.11.2021 г. на Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с който на дружеството е установено публично задължение за периода 1.01.2019 г. - 31.12.2019 г. главница в размер на 28 517.33 лева, представляващо такса за водовземане от повърхностни води по Разрешително 1037/20.02.2007 г. и са начислени следващите се лихви за забава в размер на 5 038.46 лв. за периода 16.02.2020г. - 12.11.2021г.. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването първоинстанционният съд е съобразил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е извел кореспондиращи фактически и правни изводи. Съдът е установил, че за откриване на процедурата по издаване на АУПДВ, дружеството е бил уведомено с писмо изх. ПО-02-493/1/ от 28.04.2021г. Уведомлението по чл. 26 АПК е предшествано от изпратена покана за доброволно заплащане на дължимата сума, чийто размер е констатиран въз основа на извършена проверка, обективирана в констативен протокол ПВ2-123/14.10.2020г., възпроизвеждащ данните, посочени от дружеството в декларация по чл. 194б от ЗВод. При тези релевантни факти и обстоятелства АССГ е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на законоустановената форма и липса на съществени нарушения на административно производствените правила. Преценил е, че правилно е приложен материалния закон както при установяване на публичното държавно вземане, така и при определяне на неговия размер и лихви за забава. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК, публични са държавните и общинските вземания за такси, установени по основание със закон. Основанието за дължимост на такси за водоползване е регламентирано в Закона за водите, който предвижда заплащането им, когато използването на водите се осъществява въз основа на издадени разрешителни или без основание. Според чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 ЗВод, вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи: 1 извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2 платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3 покана към лицето за доброволно изпълнение и 4. констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. Конкретният размер на дължимата такса се определя с подзаконов нормативен акт, като приложимият по време механизъм на изчисляване на таксите е регламентиран в Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване /приета с ПМС 383/29.12.2016 г., в сила от 1.01.2017 г./ Разпоредбата на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" вр. ал. 2 от ЗВод предвижда, че за правото на използване на повърхностни води се заплаща такса за водовземане, която се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а от ЗВод. Съгласно чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредбата за нормите на водопотребление, разпоредбите й се прилагат при изчисляване на годишните такси за водовземане по реда и начина, определени в тарифата по чл. 194, ал. 6 от закона. Препращането е към Тарифата таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, в сила от 1.01.2017 г., чийто чл. 3, ал. 1 сочи, че таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на базата на отнетия обем вода, целта на ползване на водите и съответните норми за водопотребление съгласно Наредбата. В случая първоинстанционният съд обосновано е кредитирал като верни релевантните данни в съставения от длъжностно лице в кръга на службата му констативен протокол, отразяващ декларираното от титуляра добито годишно водно количество, в резултат на което е формирал правилния извод, че на основание чл. 3, ал. 1 от Тарифата издателят на АУПДВ е определил точно размера на главницата на публичното вземане. Същият е в корелация с отнетия обем вода и с целта на използване на водата, като е изчислен по формулата по чл. 11, ал. 1 - Т = Е x W във вр. с чл. 12, ал.3, т.1 от Тарифата. Несподелим е доводът на касатора, че оспореният АУПДВ не е издаден в законоустановената форма. Същият е обстойно мотивиран от неговия издател, като са конкретизирани както фактическите, така и правните основания за дължимост на установеното публично държавно вземане. Изрично са посочени и предприетите процесуални действия за доброволно изпълнение на задължението от дружеството, а с оглед непогасяването му в срок е открито производството по издаване на оспорения АУПДВ. На основание чл. 26 АПК дружеството е надлежно уведомено за него, като в хода му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Неоснователно касаторът поддържа, че извършената от длъжностно лице проверка и съставянето на констативен протокол за резултатите от нея в отсъствието на представител на дружеството съставлява съществено нарушение на административно производствените правила. По дефиниция съществено е само това нарушение, което ако не бе допуснато би рефлектирало върху крайната воля на административния орган, а в случая констативният протокол е съставен въз основа на данните, декларирани от самия касатор, поради което присъствието му не би променило констатациите, че декларираната и дължима държавна такса за водовземане от повърхностни води не е заплатена от длъжника. Ето защо, правото на защита на дружеството не е нарушено в хода на административното производство, нито е препятствана възможността то да бъде реализирано в пълен обем. Като е достигнал до извода, че оспореният АУПДВ е законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение