Решение № 2540 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9247/2019 г.

Решение № 2540 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9247/2019 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания, подадена чрез юрисконсулт Балашев, против решение № 4408/27.06.2019 г., постановено по адм. дело № 1123/2019 г. по описа на Административен съд – София-град. Навеждат се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и се претендира присъждането на направените съдебни разноски. Ответникът – "Ком. Макс" ЕООД, гр. София, представлявано от управителя П. Илиева, чрез адв. Христов, с писмен отговор и в съдебно заседание и излага становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното съдебно решение е отменена по жалба на "Ком. Макс" ЕООД заповед № 0023-7554/28.12.2018 г., издадена от изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания, с която на основание чл. 35в, ал. 1, т. 3 от ЗИХУ дружеството е заличено от Регистъра на лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления и съоръжения и медицински изделия, предназначени за хората с увреждания, поради извършване на две нарушения на разпоредбите на наредбата по чл. 35а, ал. 9 ЗИХУ (отм.); в рамките на една година. За да постанови този резултат, съдът е приел, че не би могло да бъде проверено спазването на изискването на закона да са извършени две нарушения в рамките на една година, поради липсата на дата на извършване на първото и второто нарушение. Приел е още, че не става ясно в какво точно се изразява второто извършено нарушение. По съображения в този смисъл е отменил заповедта като незаконосъобразна. Настоящият касационен състав споделя приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото доказателства. Решението е постановено при правилно тълкуване и прилагане процесуалните правила и материалния закон, и е обосновано. С процесната заповед от 28.12.2018 г. "Ком. Макс" ЕООД е заличено от Регистъра на лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления и съоръжения, и медицински изделия, предназначени за хора с увреждания, поради извършване на две нарушения на разпоредбите на наредбата по чл. 35а, ал. 9 ЗИХУ (отм.); в рамките на една година – основание по чл. 35в, ал. 1, т. 3 ЗИХУ (отм.); Мотивите на органа са, че дружеството не било представило анализ на продаваните от него медицински изделия за 2017 и 2018 г., с което е нарушило разпоредбите на чл. 12, ал. 2, т. 1 от Наредбата за условията и реда за осъществяване и контрол на дейностите по предоставяне на помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35г, ал. 1 от ЗИХУ /Наредбата/. Твърди се, че първото нарушение е било констатирано с акт за установяване на административно нарушение от 27.03.2018 г., а второто е било установено на 31.10.2018 г. Във връзка с АУАН, съставен на 27.03.2018 г. е издадено НП, отменено от СРС, чието решение е потвърдено с решение на Административния съд София-град от 17.06.2019 г. По отношение на второто нарушение, посочено в заповедта, е съставен единствено протокол от 21.12.2018 г., в който е вписано предложение от Н. Нейкова за заличаване на търговци на дребно на основание чл. 35в, ал. 1, т. 3 от ЗИХУ, поради извършване на две нарушения на наредбата в рамките на 1 година за 19 броя дружества, между които и "Ком. Макс" ЕООД. Както правилно е отбелязал и решаващият състав, в АУАН, както и в НП, не е вписана дата на извършване на нарушението, което е било и причината за отмяна на НП, видно от мотивите на решенията на СРС и на АССГ. Не е вписана и датата на извършване на второто нарушение, а само кога е установено. В този смисъл следва да бъде споделен изводът на съда, че не може да бъде проверено дали са извършени две нарушения в рамките на една година. Също така правилно е посочено, че няма доказателства за извършването на второто нарушение. Не става ясно в какво се изразява второто извършено нарушение. От събраните по делото доказателства не би могло да бъде направен несъмнен извод, че в рамките на една година адресатът на заповедта е извършил две нарушения на наредбата по чл. 35а, ал. 9 ЗИХУ (отм.);. Съгласно чл. 35в, ал. 1, т. 3 от ЗИХУ (отм.); регистрацията на лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления и съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, се заличава при извършване на две или повече нарушения на разпоредбите на наредбата по чл. 35а, ал. 9 в рамките на една година. На това основание административният орган е издал оспорения акт, но както правилно е приел и съдът, не е установил съществуването на фактическите обстоятелства, обуславящи издаването на акта. В хода на съдебното производство административният орган не е ангажирал доказателства, които да обуславят извод, различен от направения от съда. Административен съд София-град е приложил правилно материалния закон и процесуалните правила, изводите му са обосновани и се подкрепят от събрания доказателствен материал. При липса на твърдяните в жалбата нарушения, оспореното решение следва да бъде оставено в сила. В полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 28.01.2020 г. /л. 30/. Противната страна е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което не следва да се уважи при положение, че минималният размер на възнаграждението за процесуално представителство по административни дела е 500 лева, както е записано в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, шесто отделение