Решение № 16128 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6471/2018 г.

Решение № 16128 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6471/2018 г., VIII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД на НАП Бургас против решение № 550/21.03.2018 г., на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело № 3317/2017 г., с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 938/09.05.2016 г., издадена от Директора на ТД на НАП Бургас, с която е наложена ПАМ "запечатване на обект – магазин за железария", находящ се в гр. Бургас, ул. "Фердинандова" № 81 А за срок от един месец и е забранен достъпа до обекта за срока на действие на ПАМ. В жалбата се твърди неправилност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се че неправилно решаващият съд е приел че грешно посоченото основание за налагане на ПАМ – чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в" от ЗДДС касаеща реда и начина за ежедневно отчитане на оборотите от продажбите е в противоречие с нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., по който текст е наложена наказание с издаване на НП. Сочи се че правното основание посочено в ПАМ най-общо съдържа в себе си различни хипотези, към които може да се отнесе и установеното нарушение. Твърди се че щом като търговеца не спазва реда да въвежда всяка една промяна в касовата наличност, то няма как отчетените от него ежедневни обороти да съответстват на изискванията, които поставят императивните разпоредби на ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Твърди се още че вторият довод на съда, че ПАМ не съответства на целта която му се поставя с нормата на чл. 22 от ЗАНН е неправилен., тъй като късното налагане на мярката се дължи на недобросъвестното поведение на търговеца, който се укрива. Искането е за отмяна на решението и за потвърждаване на наложената ПАМ. Ответникът – "Жордия" ООД, не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи че липсват доказателства за неспазване на финансовата дисциплина от страна на търговеца, като касовата разлика е само индиция за неотчетени продажби, но извода за неотчетени такива не е единствено възможен. Върховният административен съд, осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е........... основателна, по следните съображения: С обжалваното решение на Административния съд - Бургас, е отменил по жалба на "Жордия" ООД Бургас Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 938/09.05.2016 г. на териториалния директор на ТД на НАП – Бургас, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, вр. чл. 186, ал. 3 и чл. 187 ЗДДС, за нарушение на разпоредбите на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е постановена Принудителна административна мярка /ПАМ/ – запечатване на обект – магазин за магазин за железария", находящ се в гр. Бургас, ул. "Фердинандова" № 81 А за срок от един месец и е забранен достъпа до обекта за срока на действие на ПАМ За да постанови този резултат, административният съд е приел, че при извършена проверка на 30.03.2016 г. на търговски обект – магазин за железария, находящ се в гр. Бургас, стопанисван от жалбоподателя в качеството му на търговец е установено, че в касовата наличност е констатирана разлика от 92. 68 лв. в по-вече. В случая административно-наказващият орган е приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства и чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и по отношение на търговеца, освен наложената с Наказателно постановление № 444/06.03.2016 г. имуществена санкция в размер на 3000 лв., е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в" ЗДДС - "запечатване на обекта, в което е констатирано нарушението, за срок от един месец". АС-Бургас е приел, че не са налице основанията, посочени от органа при издаване на оспорената заповед. По съществото на спора съдът е приел, че търговецът не е бил наказан за деяние което да съответства на разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС тъй като е налице различие между тази законова норма и нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ – първата касае неспазване на реда или начина за ежедневно отчитане на оборотите от продажби, а втората се отнася за случаи извън продажбите. На второ място съдът е посочил че при издаване на процесната заповед не е спазен принципа на чл. 6 от АПК и целта която се преследва с налагане на заповедта уреден в чл. 22 от ЗАНН. Решението е правилно, но само по отношение наведените доводи за неспазване целта на наложената мярка. Изложените от съда мотиви, че ПАМ е незаконосъобразна, тъй като търговеца не е извършил вмененото му нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в" от ЗДДС вр. чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ не се споделя от настоящата инстанция. В разпоредбата чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в" от ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице, което не спазва реда или начина за ежедневно отчитане на оборотите от продажби, когато това е задължително. Този ред е уреден именно в Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, в разпоредбите на Глава IV "Издаване на документ за продажба чрез фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност", която попада в разпоредбите на чл. 25-38. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Това означава, че заповедта представлява индивидуален административен акт, който следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание. В случая с неотчитането на промяната в касовата наличност в монтираното и работещо при проверката фискално устройство е изпълнена хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за налагане на ПАМ "запечатване на обект", като съобразно чл. 186, ал. 3 органът действа в условията на обвързана компетентност. Изрично е посочено в оспорената заповед, че устройството няма функциите "служебно въведени суми/служебно изведени суми" като следва всяка промяна на касовата наличност да се отбелязва в книгата за дневните финансови отчети. Такива отбелязвания липсват. Посочването на извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ в издаденото НП не касае факта за установено нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в" от ЗДДС тъй като въпросът за правилната правна квалификация на констатираното нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. е въпрос по съществото на спора относно законосъобразността на НП, който не стои за решаване в настоящото производство, а в отделно такова. Доводите на съда във връзка с неправилното приложение на чл. 22 от ЗАНН са основателни. Видно от данните по делото, извършеното нарушение на данъчното законодателство е установено от приходния орган на 30.03.2016 г., принудителната административна мярка за запечатване на обекта е издадена на 09.05.2016 г., и е връчена на търговеца едва на 02.11.2017 г. т. е. 1 година и 6 месеца след установяване на нарушението. Целта на принудителните административни мерки е да предотвратяват и преустановяват извършването на нарушения, съответно да предотвратяват и отстраняват вредните последици от нарушенията – чл. 22 ЗАНН. Това само по себе си предполага своевременно прилагане на принудителната административна мярка при констатиране на допуснато нарушение от съответния субект. Неизпълнението на това изискване прави прилагането на принудителната административна мярка неефективно, т. е. не в съответствие с целта на закона, което само по себе си е самостоятелно основание за отмяна на заповедта за налагане на ПАМ – чл. 146, т. 5 АПК, както правилно е посочил и първоинстанционният съд. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - Бургас не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и като правилно и законосъобразно на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,