Решение № 5538 от 8.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7522/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), подадена чрез пълномощника юрисконсулт Т. Василева, срещу решение 543 от 30.06.2023 г., постановено по адм. дело 170/2023 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отменено издадено от него уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021, с изх. 02-260-6500/1579 от 12.01.2023 г., в обжалваната му част на извършеното прихващане за сумата от 437,42 лева и преписката върната на органа за ново произнасяне в тази част при спазване на дадените указания. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Заявява, че ДФЗ има основания да извърши прихващането, като посочва относимите норми и начина на възникването на задължението с което е било извършено прихващането. По изложените съображения иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на издадения от него административен акт в частта на прихващането. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Н. Пиронкова, чрез пълномощника си адвокат М. Стоянова, в представени писмен отговор и писмено становище, оспорва касационната жалба и пледира за отхвърлянето й. Претендира разноски по представен нарочен списък. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество и с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, тя е неоснователна. За да постанови оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в писмена форма, но няма изискуемото съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и не става ясно кои са конкретните фактически и правни основания за прихващане на субсидията по схемата за единно плащане на площ (СЕПП). Изложил е, че от пояснението към колона 4 не може да се установи каква е волята на органа, доколкото са посочени множество хипотези за прихващане на субсидията, но не е изяснено коя от тях е приложима. Изложил е, че представеното в хода на съдебното производство становище по жалбата от страна на административния орган, макар да дава някаква яснота за основанието на което е било извършено прихващането, не изпълнява ролята на мотиви, защото е изготвено след подаване на жалбата до съда. Изведен е краен извод, че допуснатото нарушение на изискването за спазване на законоустановената форма на акта, обуславя незаконосъобразност по чл. 146, т. 2 АПК и тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, преписката е върната на органа за ново произнасяне в частта касаеща прихваната сума. Решението е правилно. Административен съд Хасково обосновано е приел, че оспореният административен акт не съдържа фактически и правни основания за издаването му. В уведомителното писмо, административният орган е посочил, че от оторизираната сума по СЕПП на дата 16.12.2021 г. в размер на 9394 лева, прихванатата сума и/или удържан данък общ доход е 437,42 лева и изплатената сума е 8956,58 лева. Към поясненията по повод прихващането, дадени в колона 4, бланкетно са описани обстоятелства които могат да бъдат основания за прихващане, но не и кои са фактите или разпоредбите заради които то е било извършено в случая. Следователно от текста на уведомителното писмо не се разбират конкретните фактически и правни основания за извършеното прихващане, поради което и предвид неспазването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е налице самостоятелно основание за отмяна на оспорената част на уведомителното писмо. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че изпратеното в хода на делото становище, макар и да изхожда от органа, не може да бъде прието за мотиви. Съгласно тълкувателно решение 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, мотивите на акта могат да бъдат изложени и отделно от него, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган (а не до съда), ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая конкретни съображения за постановения отказ не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи. Приложеното писмено становище изх. 02-260-6500/30.01.2023 г., не санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е издадено в процедура по административно обжалване, а същото е в отговор на вече постъпилата жалба до административния съд от 25.01.2023 г. При така направената правилна преценка на Административен съд Хасково за липса на фактически и конкретни правни основания за издаване на акта, което налага отмяна му в атакуваната част, съдът е постановил правилно решение и то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 3 АПК в полза на ответника по касация следва да се присъдят поисканите разноски. Те възлизат на 800 лева, заплатено в хода на производството пред настоящата инстанция адвокатско възнаграждение по представения договор за правна помощ и съдействие По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение