Решение № 210 от 6.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1157/2017 г.
ВКСIV гражданско отделение06.10.2017 г.докладчик Любка Андонова
Диспозитив
ОТМЕНЯВА по молба на на П. М. Ц. от [населено място], вх. № 2293 от 24.2.2015 г., уточнена с молба № 4165/12.4.2017 г. влязлото в сила съдебно решение № 667/15.11.2012 г. на Окръжен съд-Русе, потвърдено с решение № 82/4.4.2013 г. по гр. дело № 34/2013 г. на ВТАС-недопуснато до касационен контрол с определение № 1006/14.10.2013 г. по гр. дело № 4351/13 г. на ВКС, Трето ГО. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за изслушване на експертиза със задача, формулирана в мотивите на съдебното решение. Решението е окончателно..
Мотиви
Решение № 210 от 6.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1157/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на П. М. Ц. от [населено място], вх. № 2293 от 24.2.2015 г., уточнена с молба № 4165/12.4.2017 г. за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 667/15.11.2012 г. на Окръжен съд-Русе, потвърдено с решение № 82/4.4.2013 г. по гр. дело № 34/2013 г на ВТАС-недопуснато до касационен контрол с определение № 1006/14.10.2013 г по гр. дело № 4351/13 г. на ВКС, Трето ГО. Молителката твърди, че са налице основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като е успяла да се снабди с нови писмени доказателства, които са съществували към момента на разглеждане на делото, но са се намирали в държание на противната страна, която съзнателно е възпрепятствала представянето им по делото. Ответникът по молбата "У. м. б. а. л. -Р.", представлявана от изпълнителния й директор д-р И. С. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното: С решението, чиято отмяна се иска е потвърдено решение № 667/15.11.2012 г. на Окръжен съд-Русе, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от П. М. Ц. против [фирма] [населено място] иск по чл. 49 ЗЗД за сумата 26 000 лв, предявен като частичен от иск с общ размер 200 000 лв, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от причинено непозволено увреждане, изразяващо се в погрешно премахване на жизненоважен орган-щитовидна жлеза, което е причинило на ищцата инвалидизация. В исковата молба и в хода на съдебното производство П. Ц. е подържала, че й е поставена погрешна диагноза "базедова болест". В действителност се касае за "струма хашимото", за което според молителката е противопоказано оперативно лечение, поради което след премахване на цялата щитовидна жлеза здравословното й състояние рязко се влошило. Изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза е дала заключение, че лечението е проведено правилно. Спазена е добрата медицинска практика. Хирургическата интервенция не е противопоказана, а е била наложителна. След постановяване на влязлото в сила решение ищцата е завела ново дело, образувано по искове срещу ответната болница и хирурга, осъществил операцията-д-р С. Г. По делото, в съдебно заседание на 24.11.2014 г. ответникът е представил ИЗ № 20478- история на заболяването в оригинал с оригинална снимка от преглед на видеозон от 5.8.2008 г. Страните не спорят, че оригиналната снимка от видеозона бива представена за първи път от ответната болница в съдебното заседание на 24.11.2014 г. по заведеното от ищцата ново дело. Следователно това доказателство е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. То е съществувало към момента на разглеждане на делото и постановяване на решението, чиято отмяна се иска, но не е било представено от ответната страна, въпреки искането на ищцата за представяне в цялост на оригиналната преписка ИЗ № 20478.Поради това следва да се приеме, че е налице невиновна невъзможност от страна на молителката за снабдяването й с този документ. Въз основа на изложеното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира от правна страна следното: Основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК освен новооткритите обстоятелства, са също новооткритите или новосъздадените документи относно факти, които са били твърдени по време на висящия исков процес. Необходимо е заинтересованата страна да не е знаела за доказателството или ако е знаела, да не е била в състояние да се снабди с него. Ако страната е знаела за доказателството и е могла да го представи, молбата за отмяна е неоснователна. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предоставя защита на страната срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна, обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Посочената правна норма не дава възможност да се поправят пропуските, допуснато поради бездействие на молителя. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК новооткритото обстоятелство/доказателство следва да е такова, че да е съществувало преди постановяване на решението, но не е било известно на страната към този момент или същата е била в обективна невъзможност да се снабди със съответния документ, като нейното незнание следва да се дължи на обективни причини. Новооткритото обстоятелство следва да е от съществено значение за изхода на делото по същество, така че съобразяването му от съда да доведе различно по съдържание съдебно решение. Ако то е такова, че дори и да беше релевирано по делото, не би се отразило върху съдържанието на съдебното решение, искането за отмяна е неоснователно. За да се допусне отмяна писмените доказателства трябва да са нови, непредставени по делото - може да са съществували към момента на гледане на делото, но тях страната да не е могла да узнае при полагане на дължимата грижа за воденето му или да е знаела, но поради обективни причини да не е била в състояние да представи. В разглеждания случай ищцата се е снабдила с доказателството на на 24.11.2014 г. и в тримесечен срок от тази дата е подала молбата за отмяна на въззивното решение. С тази молба е представила ксерокопие на снимка на видеозон и тетрадка за планов прием /с оглед датата на приемането в отделението на болницата за операция/. Копието от снимка на видеозон е направено на 5.8.2008 г. и отразява състоянието на щитовидната жлеза на молителката преди извършване на оперативната интервенция. Молителката счита, че представената оригинална снимка следва да бъде предмет на съдебно-медицинска експертиза, която да установи какво е било състоянието на Ц. преди извършване на операцията и било ли е необходима цялостната резекция на щитовидната жлеза. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че не разполага със специални знания, за да разчете снимката от видеозон и да отговори въз основа на нея, какво е било здравословното състояние на щитовидната жлеза на Ц., каква е била действителната диагноза и и необходима и наложителна ли е била извършената операция. Дали представеното доказателство е от съществено значение за делото и възможно ли е изхода на спора да бъде различен с оглед представената оригинална снимка не може да се каже без изслушване на съдебно-медицинска експертиза по делото. С оглед на горното, Върховният касационен съд намира, че въззивното решение следва да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да допусне и изслуша съдебно медицинска експертиза със задача поставена от процесуалния представител на молителката адв. Б. в съдебно заседание на 26.9.2017 г. пред ВКС, Четвърто ГО по гр. дело № 1157, а именно: след представяне на оригиналната снимка на ултразвукова диагностика, която се намира при ответната болница да се даде заключение отразява ли същата здравословното състояние на молителката съм посочената дата, въз основа на нея може ли да бъде поставена диагноза и каква, какво лечение се предвижда за съответното състояние и необходима ли е операция или такава е противопоказана. Воден от гореизложените мотиви, ВКС, Четвърто ГО