Решение № 11340 от 26.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7922/2015 г.

Решение № 11340 от 26.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7922/2015 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП срещу Решение № 1026 от 22.05.2015 г. по адм. дело № 125/2015 г. по описа на Административен съд П., VI състав в частта, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-24-1401026-091-01 от 19.09.2014 г., издаден от началник сектор "Ревизии", възложил ревизията и орган по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП П., потвърден с Решение № 1230 от 22.12.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. П. в частта относно отказано на "Руан 03" ЕООД право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 396 от 15.07.2011 г., издадена от "Стами АВ" ЕООД в размер на 2 376,80 лева и лихви за сумата от 754,09 лева. В останалата част решението не е обжалвано. Касаторът твърди, че решението в оспорената му част е неправилно, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изразява становище, че от събраните по делото доказателства не се доказва по несъмнен начин извършването на процесната доставка на стоки, доколкото няма данни доставчикът да е имал определен обект, от който стоките да са извозени, съответно няма такива относно установяване на факта, че доставчикът е имал съответното количество стоки и да ги е транспортирал и предал на ревизираното лице /РЛ/. Иска отмяната на решението в посочената част и да се постанови друго по съществото на спора с потвърждаване на РА в тази част. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна - "Руан 3" ЕООД, представлявана от адв. М. К. в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението в обжалваната му част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С решението в обжалваната му част АС П. е отменил РА № Р-24-1401026-091-01 от 19.09.2014 г., издаден от началник сектор "Ревизии", възложил ревизията и орган по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП П., потвърден с Решение № 1230 от 22.12.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. П. в частта относно отказано на "Руан 03" ЕООД право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 396 от 15.07.2011 г., издадена от "Стами АВ" ЕООД в размер на 2 376,80 лева и лихви за сумата от 754,09 лева. Ревизиращите органи отказват данъчния кредит на получателя по процесната фактура с оглед на установеното, че при извършената насрещна проверка доставчикът не е представил доказателства за осъществения транспорт на стоките, за тяхното местонахождение и за мястото и начина на предаването им от доставчика на РЛ. За да отмени РА в горепосочената част, съдът е приел за доказан факта, че РЛ е получило стоката - поцинкована ламарина / 110 бр./ от своя доставчик - "Стами АВ" ЕООД съгласно фактура № 396 от 15.07.2011 г. Позовал се е на заключенията по ССчЕ и СТЕ относно счетоводните записвания, извършени при получателя, както и на установена по несъмнен начин последваща реализация на стоката, като вложена при извършени от РЛ СМР на обект на "А. Б." АД съгласно рамков договор № 5186-1 от 02.11.2009 г. и приемо-предавателен протокол № 2 от 22.11.2011 г. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Установено е в хода на ревизията, че "Руан 3" ЕООД е упражнил правото на приспадане на данъчен кредит по фактура № 396 от 15.07.2011 г., издадена от "Стами АВ" ЕООД с предмет - 110 бр. поцинкована ламарина, с ДДС 2376,80 лева. Доказано е, че плащането на стойността по фактурата е в брой. ИПДПОЗЛ е връчено на доставчика при условията на чл. 32 от ДОПК и същият не е представил изисканите документи и писмени обяснения, касаещи доставката. Въз основа на съвкупен анализ на писмените доказателства относно последващо реализиране на процесните стоки / като вид и количество/ и на заключенията по ССчЕ и СТЕ, неоспорени от страните решаващият съд приема наличието на реално осъществена доставка по спорната фактура. Така формираният извод е в противоречие с материалния закон. Правото на приспадане на данъчен кредит е обвързано от реалността на доставката на стоки, като основна предпоставка за законосъобразното му упражняване. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, според която доставката на стоки означава прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. При наличието й правото на данъчен кредит представлява съгласно чл. 68, ал. 1, чл. 69, ал. 1 и чл. 25 от ЗДДС приспадане на ДДС, който получателят по доставката заплаща на своя доставчик, а последният макар да не е реалният платец на данъка, има задължението да го внесе в републиканския бюджет, като по този начин той посредничи между получателя и държавата относно задължението за ДДС. О. друга страна, следва да се посочи, че съществува различие между понятието "доставка на стока" по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО /Директивата/. Българският закон държи сметка да се прехвърли правото на собственост върху съответната стока, а Директивата изисква прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик, т. е. да се установи фактическото предаване на стоката. Това означава, че е допустимо за целите на данъчното облагане доставката на стока да се осъществи и от лице, което не е собственик, но при всички случаи както в ЗДДС, така и в Директивата се изисква да се установи реалното предаване на стоките. Съобразно това националният съд следва да определи във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото, дали е налице прехвърляне на правото на разпореждане със съответната вещ като собственик /т. 33-34 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12/. Съгласно цитираната материалноправна уредба необосновано АС П. приема за доказано реалното осъществяване на доставката от "Стами АВ" ЕООД с получател "Руан 03" ЕООД. Нито в хода на ревизията, нито в рамките на съдебното производство са ангажирани доказателства за приемо-предаването на стоките, описани във фактура № 396 от 15.07.2011 г. Предмет на фактурата е "поцинкована ламарина - 220/240 - 110бр. ". Фактурата е подписана само от представител на доставчика, като липсва подпис за получател. От друга страна, няма представен приемо-предавателен протокол или друг писмен документ, от който да се заключи, че "Стами АВ" ЕООД е предал на РЛ стоката - поцинкована ламарина в съответното количество. Във фактурата липсва отразяване на мястото на предаване на стоката, като няма други писмени данни за установяване на този факт. Следва да се посочи, че няма представени доказателства и относно начина на транспортиране на стоката /доколкото стоката е в големи количества - 110 бр. поцинкована ламарина и изисква транспорт/, въпреки че транспортът е за сметка на доставчика. Самото ревизирано лице не излага писмени обяснения относно конкретните особености при извършване на доставката - къде е предадена стоката, от кого, кой я е приел, как е извършен транспорта и от кого, които факти и обстоятелства са пряко значими за установяване на конкретната доставка на стоки. Действително по делото е доказана последващата реализация на стоката чрез заключенията по ССчЕ и СТЕ, рамковия договор и приемо-предавателния протокол между "А. Б." АД и "Руан 03" ЕООД, но това не води до категоричния извод, че именно доставчикът "Стами АВ" ЕООД е предал съответната стока в посоченото количество на РЛ. Следователно, от събраните доказателства не се установява факта на предаване на стоката в посоченото количество от "Стами АВ" ЕООД на получателя "Руан 03" ЕООД, което прави необоснован и неправилен изводът на АС П. за незаконосъобразност на РА в частта на отказания данъчен кредит по спорната фактура № 396 от 15.07.2011 г. Решението в обжалваната му част следва да се отмени и да се постанови друго, с което се отхвърли жалбата на "Руан 03" ЕООД срещу РА в посочената част. С оглед изхода на спора, в полза на ответната страна не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение поради липса на конкретизация на неговия размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение