Решение № 607 от 29.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2283/2008 г.

Решение № 607 от 29.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2283/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, 2 ГПК. И. Н. И., Р. Н. Г., Ж. П. Р., Р. П. Л., всички от гр. Б., И. Д. Д., Г. Д. Д., И. М. П. и Т. М. П., всички от гр. С., са подали молба за отмяна на въззивното решение на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 833/2006 г.. Молителите считат, че въззивното решение е опорочено, тъй като съдът е направил изводите си и постановил решението съобразно заключение на вещо лице, което е с невярно съдържание. Ответниците О. с. по земеделие и гори гр. Б. и О. Б. не са взели становище по искането за отмяна. След проверка, касационният съд установи следното: Бургаският районен съд с решение от 11.07.2006 г. по гр. д. № 2849/2005 г. е признал за установено по отношение на ОСЗГ - Б., че ищците И други, в качеството им на наследници на И. Д. Д., починал през 1945 г., имат право на възстановяване на нива от 98 дка и нива от 9 дка, двете в м. "Ш", землището на гр. Б. По въззивна жалба на О. с. по земеделие и гори гр. Б. е образувано гр. д. № 833/2006 г. по описа на Бургаския окръжен съд, който с окончателно въззивно решение от 20. 6. 2007 г. е отхвърлил иска с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Въззивният съд е установил, че наследодателят на ищците И. Д. Д. с нотариални актове № № 731 и 732/24. 2. 1915 г. е закупил процесните две ниви и по делото няма данни, впоследствие тези земи да са били отчуждени и наследодателят да е изгубил собствеността върху тях. Наред с това въззивният съд е констатирал, че съгласно заключението на вещото лице В. Г., прието по делото, по кадастралния план от 1958 г. на същата местност, теренът на двете ниви е отразен като гробищен парк. При тези обстоятелства, решаващият съд е приел, че при образуване на ТКЗС през 1957 г., закупените от наследодателя на ищците две ниви не са били земеделска земя и не е налице основание за възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ. Молбата за отмяна е подадена на 13. 5. 2008 г. при действието на ГПК в сила от 1. 3. 2008 г. и като правно основание за отмяна е посочена разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК - неистинност на заключение на вещо лице, върху което е основано решението. Молителите са заявили, че заключението на вещото лице Г. относно включването на процесните ниви в гробищен парк, поради което имотите не са били земеделски земи, е с невярно съдържание. В молбата, обаче, не е посочено влязло в сила решение или присъда, с които актове да е установена неистинност на заключението на вещото лице. Обратното, от изложението на молбата за отмяна и приложено копие от искова молба, следва че молителите са предявили срещу О. Б. и О. с. по земеделие и гори гр. Б., иск по чл. 124, ал. 4 ГПК, за установяване че заключението на вещото лице е с невярно съдържание, което производство е висящо пред Бургаския районен съд като първа инстанция. С оглед на тези данни, следва че искането за отмяна е неоснователно, тъй като не е налице материалноправната предпоставка, визирана в чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК - установяване неистинност на заключението на вещото лице по надлежния съдебен ред, т. е. чрез влязло в сила решение. Върховният касационен съд