Решение № 1802 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11067/2017 г.

Решение № 1802 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11067/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на В. Михайлов, от [населено място], чрез адв. Д. Бозаджиев срещу Решение № 4941 от 21.07.2017 г., постановено по адм. дело № 1494/2017 г. по описа на Административен съд София-град с доводи, че e неправилно като постановено в нарушение на материалния закон – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна в оспорената му част, като се постанови друго с което да бъде уважена исковата претенция за обезщетение за причинени неимуществени вреди в цялост ведно със законната лихва. Претендира направените разноски пред настоящата инстанция. Ответната страна – Столична община, чрез процесуалния представител юрк. Танев в съдебно заседание изразява становище за неоснователност и недоказаност на касационната жалба и правилност на постановения съдебен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е осъдил Столична община да заплати на В. Михайлов, обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер от 300 (триста) лева, ведно със законната лихва, считано от 23.08.2016 г. до окончателното изплащане на главницата, представляващи платените от него разноски за процесуално представителство по дело НАХД № 22524/2015 г. по описа на Софийски районен съд. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Наказателно постановление № СИ-Ч-Д-15-01-267 от 11.11.2015 г., издадено от директора на Столичен инспекторат към Столична община, издадено на основание чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл. 78 от Наредбата за управление на отпадъците и опазване на чистотата в Столична Община, на В. Михайлов е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 (сто) лева за извършено нарушение на чл. 71, ал. 9 от НУОПОЧТСО. Административният акт е обжалван пред съда и с Решение от 21.07.2016 г., постановено по НАХД № 22524/2015 г. по описа на Софийски районен съд е отменен, като незаконосъобразен. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. В това производство ищецът е заплатил сумата от 300 (триста) лева за процесуално представителство по посоченото дело, за което е представил разписка от 08.04.2016 г. (л. 12). При тази фактическа установеност съдът е приел предявения иск, в частта му за понесените имуществени вреди за основателен и доказан в размер на претендираната сума от 300 (триста) лева. По отношение на претендираните неимуществени вреди, в размер на 1000 лева, съдът е приел, че такива не е доказано да са настъпили в пряка и непосредствена връзка с издаденото НП, а от доказателствата по делото е приел, че те са резултат от действията на трети лица, които публично са огласили, чрез средствата за масово уведомяване, събитието. С оглед на събраните гласни доказателства АССГ е приел, че не се доказва посочените в исковата молба преживявания да са във връзка с наложената административна санкция и е отхвърлил претенцията като неоснователна и недоказана. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция по отношение на претърпените имуществени вреди и за неоснователност на претенцията за неимуществени вреди. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е установил посочените касационни нарушения. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Дейността по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а властнически акт с наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органа - негов издател. Актът – наказателното постановление - се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. А определяща за квалифициране на иска, като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е основният характер на дейността на органа, който го е издал. В този смисъл не е от значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не е отменен по реда на АПК. Определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че акта се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е резултат от санкционираща административна дейност. В този смисъл е постановеното Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по тълкувателно дело № 2 от 2016 г., с което е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. На следващо място настоящата инстанция следва да отбележи, че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган, отменени по съответния ред. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. В случая не е налице засягане в гореописания аспект, което да обоснове основателност на претенцията за обезщетение. В тази връзка правилен е извода в обжалваното решение за неоснователност и на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. В исковия административен процес върху ищеца лежи доказателствената тежест, т. е. той трябва с допустимите доказателства и доказателствени средства претърпени неимуществени вреди, като докаже, че те са пряка и непосредствена последица от отменения акт. Правилно в случая съдът е преценил, че неимуществените вреди, твърдяни от ищеца не са в пряка и непосредствена причинна връзка с постановения акт на ответника, което съответно не обуславя обезвреда по реда на ЗОДОВ. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор и с оглед приложението на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от специалния закон - ЗОДОВ - претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователна и не следва да бъде уважена. Посочените текстове, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение