Решение № 5563 от 8.6.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сейф Травел ЕООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. Дунав 5, срещу Решение 921 от 23.06.2021 г. на Административен съд - Бургас по адм. дело 956/2021 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Сейф Травел ЕООД срещу Заповед Т-РД-27-68 от 30.03.2021 г. на министъра на туризма, с която на дружеството е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Схема за държавна помощ SA.59990 (2020/N) съгласно чл. 26а Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (ЗМДВИППП), по заявление с вх. BG-176789478-2021-0138 в Системата за управление на националните инвестиции (СУНИ). Касационният жалбоподател Сейф Травел ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробно фактите по делото като твърди, че оспореният административен акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка. Вместо да установи това нарушение, съдът, в нарушение на съдопроизводствените правила е предприел действия за изясняване на фактите, посочени в акта, и допълването с доказателства вместо органа. Оспорва извода на съда, че подадената от дружеството декларация не е попълнена съгласно Образец 4, като сочи, че относимата към спора декларация е Приложение 3 към Насоките за кандидатстване и предоставяне на безвъзмездни средства на лица, извършващи туроператорска и туристическа агентска дейност, за компенсиране на загуби в резултат на епидемичния взрив от COVID-19 (Насоките). Твърди, че съдържанието й следва от изискването на чл. 8, ал. 5 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба Т-РД-04-1 от 22 януари 2021 г. за реда за предоставяне на безвъзмездни средства на лица, извършващи туроператорска и туристическа агентска дейност, за компенсиране на загуби в резултат на епидемичния взрив от COVID-19 (Наредбата). Счита, че съдът прави недопустимо допълване на законовите изисквания и на съдържанието на образците на министъра на туризма и въвежда изисквания и тълкуване каквито няма нито в Наредбата, нито в образците. Сочи, че изискването не е за липса на задължения въобще, а на конкретно посочени в нормата задължения и дописването им от органа и съда е в противоречие със закона. Според касатора неправилно не са анализирани, а само са преповторени от съда действията на длъжностните лица по изискване на удостоверение, от което да е видна липсата на публични задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и лихвите по тях към НАП. Дружеството е декларирало към 08.02.2021 г., че няма задължения по влезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или необезпечени задължения към държавата, което счита за относимото обстоятелство по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата. Позовава се на чл. 87, ал. 6 ДОПК, като сочи, че служебната справка от НАП, която длъжностните лица са направили, не съдържа данни за влезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или необезпечени задължения към държавата, защото ако имаше данни за такива, то те следваше да бъдат посочени като основание за недопустимост. Съдът неправилно е обсъдил в решението си възраженията на дружеството относно съдържанието на нормата на чл. 87, ал. 6 ДОПК, като не е обсъдил съотношението й с изискванията на Наредбата, като според касатора, относими към удостоверяването на обстоятелствата по чл. 87, ал. 6, изр. трето ДОПК и чл. 7, ал. 3 от Наредбата са само влезлите в сила актове. Разширителното тълкуване, каквото прави органът в заповедта си, за включване и на задължения по декларации, касаторът счита за неправилно. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да отмени оспорената заповед. Претендира разноски за двете съдебни инстанции по представен списък. Касаторът се представлява от адв. М. Кръстева, Софийска адвокатска колегия. Ответникът по касационната жалба министърът на туризма, излага становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от юрк. М. Панайотова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното: На 01.02.2021 г. със Заповед Т-РД-14-4, министърът на туризма утвърждава Насоки за кандидатстване и предоставяне на безвъзмездни средства на лицата, извършващи туроператорска и туристическа агентска дейност за компенсиране на загуби в резултат на епидемичния взрив от COVID-19. Със Заповед Т-РД-14-6 от 25.02.2021 г. насоките са допълнени. Актуалният пакет с документи за кандидатстване и предоставяне на безвъзмездни средства е публично достъпен на адрес: https://enims.egov.bg/bg/s/Procedure/InfoEnded/1fb363b6-0dc9-4c0f-ab05-0131abce951c. На 05.02.2021 г. със Заповед Т-РД-16-32 министърът на туризма определя състав на оценителна комисия, която да разгледа и оцени за съответствие подадените заявления за предоставяне на безвъзмездните средства. На 08.02.2021 г. Сейф Травел ЕООД подава проектно предложение BG-176789478-2021-01-0138. На 05.03.2021 г. до Сейф Травел ЕООД е изпратено уведомление за установени несъответствия по заявлението за подкрепа. Кандидатът е уведомен, че след направена служебна проверка е установено, че по отношение на дружеството са налични задължения, съгласно чл. 87, ал. 6 ДОПК, като е посочено, че предоставената информация е по данни от информационната система на НАП към 24.02.2021 г. Дадени са указания в 10-дневен срок да представи удостоверение, от което да е видна липсата на публични задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК и лихвите по тях към НАП. На 09.03.2021 г. Сейф Травел ЕООД представя удостоверение издадено от Община Бургас, Дирекция МПДТР, на основание чл. 87, ал. 6 ДОПК, в уверение на това, че "Сейф Травел" ЕООД няма задължения за местни данъци и такса битови отпадъци към Община Бургас, считано към 08.03.2021 г. На 30.03.2021 г., със Заповед Т-РД-27-68, на основание чл. 26а от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (ЗМДВИП), чл. 9, ал. 5, във вр. с чл. 8, ал. 5, т. 3 от Наредбата, Критериите за недопустимост и методологията за оценка на проектните предложения на кандидатите от Насоките, министърът на туризма отказва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по схема за държавна помощ SA.59990 (2020/N) от 18.12.2020 С(2020), съгласно чл. 26а ЗМДВИП, по подадено заявление с вх. BG-176789478-2021-01-0138. В мотивите на заповедта е изложено, че допълнително изисканият документ не е представен съгласно изискванията. Като мотиви е посочено, че съгласно Критерии за оценка на проектни предложения по процедурата (Приложение 6) към Насоките, в случай, че след допълнителното им изискване по установения ред документите по т. 2 - 19 не бъдат предоставени от кандидата или са представени, но не съгласно изискванията, проектното предложение се отхвърля. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Приема за безспорно установено, че дружеството не е депозирало изисканото удостоверение по чл. 87, ал. 6 ДОПК. Приема, че съдържанието на приложената към заявлението декларация, не отговаря на изискуемото в утвърдената по образец декларация, която подателят на заявлението е следвало да подаде - приложение 4 към Насоките, приложена на л. 37 от делото. В съдебното решение е посочено, че никъде в одобрения образец не се иска прилагане на удостоверение по чл. 87, ал. 6 ДОПК, а се изисква деклариране на факта, че кандидатът няма задължения към държавата. Приема, че след като безспорно към 24.02.2021 г. дружеството е имало непогасени публични държавни вземания (данъци), които са описани в изисканата и приета по делото справка от НАП, то не е отговаряло на условията за подпомагане. Според съда, макар формално към заявлението да е представена декларацията за липса на задължения, нейното съдържание не кореспондира на изискуемото по образец Приложение 4, поради което правилно и в съответствие с указаното в Насоките е констатирана и нередовност на заявлението. Прието е, че прилагането на удостоверение, каквото не е изискано е равносилно на неизпълнение на указанията. Съдът се позовава на Критериите за оценка на проектни предложения по процедурата (Приложение 6) към Насоките, а именно, че в случай, че след допълнителното им изискване по установения ред документите по т. 2-19 не бъдат предоставени от кандидата или са представени, но не съгласно изискванията, проектното предложение се отхвърля и приема извода на административния орган в този смисъл за правилен и обоснован. По изложените съображения, съдът обосновава извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата. Решението е неправилно. Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти, изложени като мотиви в акта, и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване. От фактическа страна постановения отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на кандидата Сейф Травел ЕООД, се основава на констатацията, че "след изпратеното уведомление за установени нередовности, кандидатът не е представил допълнително изисканото удостоверение от Националната агенция за приходите за липса на задължения на кандидата. Съгласно Критерии за оценка на проектни предложения по процедурата (Приложение 6) към Насоките за кандидатстване и предоставяне на безвъзмездни средства по процедурата: в случай че след допълнителното им изискване по установения ред документите по т. 2-19 не бъдат предоставени от кандидата или са представени, но не съгласно изискванията, проектното предложение се отхвърля. От доказателствата в административната преписка е видно, че така формулираните мотиви на органа са основани на извършена служебна проверка от която е установено, че кандидатът има задължения към НАП. След изпратеното до дружеството уведомление за отстраняване на нередовности в подадените документи, кандидатът е представил удостоверение от Община Бургас, а не от НАП. Като правно основание за издаване на заповедта органът сочи чл. 8, ал. 5, т. 3 от Наредба Т-РД-04-1 и Критериите за недопустимост и методологията за оценка на проектните предложения на кандидатите от Насоките. Съгласно чл. 8, ал. 5, т. 3 от Наредбата, към заявлението се подава и декларация по образец от законния представител на туроператора или туристическия агент за липса на задължения към държавата към датата на подаване на заявлението. В Критериите за оценка, в т. 17 е заложено изискването предприятието да няма задължения по влезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или необезпечени задължения към държавата, което се отразява в декларация по образец Приложение 3, а в т. 4 е предвидено задължението за подаване на декларация по образец от всички кандидати, съгласно Приложение 3 - подписана с валиден КЕП и прикачена в СУНИ. От друга страна съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, недопустим кандидат за подпомагане е предприятие, което има задължения по влезли в сила актове и/или има разсрочени, отсрочени или необезпечени задължения към държавата. Аналогично изискване се съдържа в Насоките, т. 4 от раздел 6.2 Критерии за недопустимост на кандидатите. Идентично е и съдържанието на декларация образец - Приложение 3 към Насоките, публично достъпни на посочения по-горе интернет адрес, а именно, че предприятието няма задължения по влезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или необезпечени задължения към държавата. Именно тази декларация е попълнил и приложил към формуляра си за кандидатстване касаторът, поради което, посоченото в отказа изискване на чл. 8, ал. 5, т. 3 от Наредбата е било изпълнено от кандидата. Прави впечатление, че по делото е приложена декларация Приложение 4 с различно съдържание, въз основа на която първоинстанционният съд е формирал изводите си за недопустимост на кандидата. Не е ясно на какво се дължи това несъответствие в приложения от административния орган образец, но видно от публично достъпния пакет документи по процедурата, а и видно от приложените по делото Насоки и по-конкретно Критериите за оценка (Приложение 6), релевантната в случая е декларацията Приложение 3, попълнена от кандидата към заявлението за подпомагане. На следващо място, административният орган е обосновал извода си за недопустимост на кандидата, при неизяснена фактическа обстановка. По делото е приложена справката от НАП, обективираща извършената от административния орган служебна проверка на 24.02.2021 г., в която, в графа Наличие или липса на задължения съгласно чл. 87, ал. 6 ДОПК е отразено Да. По смисъла на посочената разпоредба от ДОПК органът по приходите издава удостоверение за наличието или липсата на задължения, в което не се отбелязват задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. От направената служебна проверка не става ясно какви са установените задължения на кандидата и дали се касае за такива по смисъла на чл. 8, ал. 5 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата отговарящи на съдържанието на одобрения образец Приложение 3. Въз основа на извършената проверка органът е изискал от кандидата удостоверение за липсата на публични задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК и лихвите по тях към НАП. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК публични са държавните и общинските вземания за данъци, включително акцизи, както и мита, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета. С оглед подадената декларация Приложение 3, кандидатът е представил удостоверение от Община Бургас за липса на задължения по чл. 87, ал. 6 ДОПК за да удовлетвори изискването за доказване на липса на задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК, приемайки вероятно, че с подадената декларация е доказал липса на задължения към държавата и е допълнил доказателствата с удостоверяване на липсата на публични общински вземания. Действително в указанията на органа се съдържа информация за резултата от направената служебна проверка в НАП, но липсва информация за естеството на задълженията, за да може да се направи преценка за обхвата на търсеното доказване. Органът е приел, че не е представено исканото доказателство и е постановил процесния отказ, позовавайки се на Критериите за оценка (Приложение 6) към Насоките, посочвайки следния цитат: в случай че след допълнителното им изискване по установения ред документите по т. 2-19 не бъдат предоставени от кандидата или са представени, но не съгласно изискванията, проектното предложение се отхвърля. Подобен текст в Критериите за оценка липсва. Такъв текст липсва и в останалите документи в пакета документи за кандидатстване и предоставяне на безвъзмездни средства, в т. ч. Наредбата и Насоките. Регламентирано е уведомяването на кандидатите за установени нередовности, както и, че в уведомлението, което се изпраща на кандидата, задължително се съдържа информация, че неотстраняването на установените нередовности може да доведе до прекратяване на производството по отношение на съответния кандидат. Но липсва изрична регламентация на последиците в смисъла цитиран от административния орган в оспорения акт. Освен това в приложеното по делото писмо за установени нередовности (л. 55) липсва информация дали кандидатът е предупреден за последиците от неотстраняване на констатираните нередовности. Следователно органът се е позовал на несъществуващо основание за да обоснове процесния отказ, което е самостоятелно основание за отмяна на акта. Видно от изложеното изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения акт е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон. Това прави обжалваното решение неправилно и съдът следва да го отмени. Делото е изяснено от фактическа и правна страна и съдът следва да постанови решение, с което да отмени оспорения отказ и да върне преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Министерството на туризма юридическото лице, в чиято структура е органът ответник, да заплати на касатора направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Същите са в общ размер на 3 335,52 лв., от които по 237,76 лв. за държавни такси за двете инстанции и по 1 430,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, видно от договори за правна защита и съдействие от 26.05.2021 г. и от 14.02.2022 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 228 във връзка с чл. 173, ал. 2 АПК Върховният административен съд