Решение № 10444 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7182/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник - кмета на община Севлиево, чрез адв. Янков като процесуален представител, срещу решение 564 от 08.05.2025 г., постановено по адм. дело 405/2024 г. по описа на Административен съд Габрово. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Касаторът прави искане за отмяната му, както и за присъждане на направените пред двете инстанции разноски. Ответникът А. Х. А. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед 1080 от 15.10.2024 г. на заместник - кмета на община Севлиево, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ на настоящия ответник е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ стопанска постройка двуетажна, с размери 13.5 х 8.00 м и височина от 8.00 м, изпълнена без разрешение за строеж, находяща се в УПИ VI 70,135, кв. 13, по плана на [населено място]. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган в условията на делегиране на правомощия, в изискуемата писмена форма, като съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, включително фактическите и правни основания за постановяването й, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби. Прави извод, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като нарежда премахването на постройка, която се явява търпим строеж и съгласно Закона за устройството на територията (ЗУТ) не подлежи на премахване. Като кредитира техническите установявания на назначените по делото две съдебнотехнически експертизи (СТЕ) основна и комбинирана, съдът счита, че данните, посочени в съставения констативен акт 14 от 26.09.2024 г., според които сградата се намира на по-малко от законоустановените 3.00 м от северозападната граница на имота, са неверни. Стига до заключение, че не е налице посоченото в заповедта нарушение на чл. 42, ал. 3 ЗУТ и определя като неправилен извода на ответника, че сградата не отговаря на правилата и нормативите, действащи към настоящия момент. По отношение на приетата в административния акт недопустимост на сградата по правилата и нормативите, действали по време на изграждането й и по-конкретно посоченото нарушение на чл. 112, ал. 4 ППЗТСУ, преценява, че тази норма не касае конкретни изисквания, свързани със застрояването, а се отнася до необходимата строителна документация. Съдът приема, че такава в случая безспорно липсва, но това не е достатъчно основание за издаване на заповед по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Въз основа на определения от вещото лице период на строителство 1982 г. - 1989 г., обосновава извод, че постройката представлява търпим строеж по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, поради което не подлежи на премахване и отменя оспорената заповед. Решението е валидно, допустимо и правилно като резултат по следните съображения: Възражението на касатора за недопустимост на съдебния акт е неоснователно. Не се сочат конкретни доводи в тази насока. При извършената служебна проверка настоящият състав констатира, че решаващият съд се произнася по допустима жалба, подадена в предвидения 14 дневен срок по чл. 215, ал. 4 ЗУТ и от надлежна страна - адресат на административния акт, на когото е възложено задължението за премахване. Наведените в касационната жалба доводи се отнасят единствено до правилността на съдебния акт. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след обстоен анализ на събраните по делото писмени доказателства, вкл. и заключенията на основна и комбинирана СТЕ. Подробно са обсъдени възраженията и доводите на страните. Фактическите констатации се подкрепят от приетите доказателства. Неоснователно е направеното в касационната жалба възражение за съществено нарушение на процесуалните правила при преценка на доказателствата. Възприемането на заключенията на вещите лица по отношение на изследваните обстоятелства не означава, че правните изводи, обосновани в обжалваното решение, повтарят изложеното в експертните становища без извършване на самостоятелен анализ от страна на съда. От данните по делото се установява по несъмнен начин, че описаната в заповедта постройка представлява строеж според дефиницията на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, шеста категория съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ. Правилно първоинстанционният съд приема, че заповедта е издадена от компетентен орган - заместник - кмета на община Севлиево в изпълнение на делегираните му правомощия по т. 28 от заповед 1180 от 16.11.2023 г. на кмета на същата община в съответствие с изискванията на чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който предвижда, че заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория се издава от кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице. По отношение на сградата като строеж от допълващото застрояване се изисква разрешение за строеж. В случая не са налице изключенията по чл. 151, ал. 1 ЗУТ. В констативния акт и издадената въз основа на него заповед е констатирана липсата на строителни книжа. Такива не се представят и от собственика на сградата. Настоящият състав споделя крайния извод на съда, че процесната постройка представлява търпим строеж, поради което не подлежи на премахване. По отношение на приложимата правна норма първоинстанционният съд непрецизно определя периода на строителство и неправилно обосновава изпълнение на хипотезата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. При наличието на данни за незаконен строеж е необходимо да се изследва дали са налице предпоставките на търпимост по § 16 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, доколкото търпимите строежи не подлежат на премахване. Едно от условията за прилагане на режима на търпимост е строежът да е изпълнен в определен от закона период. Доказването на времевия период на извършване на строителството е от съществено значение при определяне на правната норма, която се прилага за обосноваване търпимостта на строежа. Служебно задължение на съда е да събере доказателства и да направи констатации в тази насока. В обжалваното решение е възприето заключението на вещото лице, че процесната сграда е построена в периода 1982 1989 г. Направен е извод, че в случая е приложима нормата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, която предвижда, че строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Първоинстанционният съд неправилно преценява, че постройката попада във времевия обхват по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ и по този начин обосновава приложимостта именно на тази правна норма. ЗУТ предвижда няколко периода на изпълняване на строежите, обуславящи тяхната търпимост строежи, извършени до 07.04.1987 г. (§ 16, ал. 1), извършвани в периода 08.04.1987 г. 30.06.1998 г. (§ 16, ал. 2) или в периода 30.06.1998 г. 01.01.2001 г. (§ 16, ал. 3). С разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ не се отменят изискванията и времевите периоди, предвидени в § 16 ПР ЗУТ. Предвиденият в него режим на търпимост не обхваща всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001 г., а се отнася само до тези, които не попадат в приложното поле на § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ. С тази норма се създава нов четвърти период относно строежи, изградени от 02.01.2001 г. до 31.03.2001 г. Предвид установения от вещото лице период на изграждане на процесната постройка (между 1982 и 1989 г.), § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ не е приложим в разглеждания случай. Въз основа на анализа на представените пред първата инстанция писмени доказателства, включително констатациите по приетите заключения на СТЕ, настоящият състав счита, че строежът, предмет на оспорената заповед, попада във времевия период на извършване на строителството по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. В заключението на вещото лице инж. Б. И. по назначената основна СТЕ като най-ранна възможна година на строителство е посочена 1982 г. годината на одобряване на плана за улична и дворищна регулация на [населено място], в който процесната постройка е нанесена. Като крайна възможна година на строителство е посочена 1989 г., през която е издаден нотариален акт за собственост, който предхожда този от 1990 г., отнасящ се до УПИ VI-70, 135, кв. 13, [населено място] и построените в него плевня и сушило. Според вещото лице постройката, предмет на оспорената заповед, е именно посочената в акта плевня. Съдът не обсъжда представения по делото протокол за съдебна делба от 25.02.1988 г. по дело 48/1988 г. по описа на Районен съд Севлиево, в който плевнята също е описана. Възможният период на строителство на сградата се стеснява още повече и може да се направи извод, че тя е построена във времето от 1982 г. до 07.04.1987 г. предвид становището на главния архитект на община Севлиево, дадено в писмо с изх. 599 /29.04.2008 г., според което за селскостопанската постройка в УПИ VI-70, 135, кв.13, [населено място], община Севлиево може да се установи статут на търпимост съгласно § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Относно направеното в касационната жалба възражение, че посоченото писмо не конкретизира за коя от трите селскостопански сгради в имота се отнася, първоинстанционният съд правилно възприема експертното заключение, че становището на главния архитект касае процесната сграда по аргумент, че то отразява фактическото състояние на същите в имота, които са свързани неразривно една с друга, включително се намират под една покривна конструкция. При тези факти е необходимо да се извърши преценка дали процесната селскостопанска сграда отговаря на останалите условия за търпимост по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Съгласно посочената разпоредба, за да се приеме строежът за търпим, той следва да отговоря кумулативно на три условия: 1. Да е изграден до 7 април 1987 г.; 2. Да е допустим съгласно подробен градоустройствен план, действал към момента на извършване на строежа или сега действащия план; 3. Да е допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно сега действащите такива според ЗУТ. Съгласно действащия в момента ЗУТ, както и според нормативните актове, действали в периода 1982 - 07.04.1987 г., а именно Закона за териториалното и селищно устройство (ЗТСУ) и ППЗТСУ, в селата се допуска изграждането на постройки със селскостопанско предназначение от всякакъв вид, които представляват допълващо застрояване (чл. 44, ал. 1 ЗУТ и чл. 121, ал. 1 ППЗТСУ, отм.). Според чл. 112, ал. 4 ППЗТСУ такива сгради могат да се строят и без да са предвидени с действащия застроителен и регулационен план, ако са спазени определените в същата норма изисквания и строителството се извършва въз основа на скица за проектиране, върху която се указват точни мерки, коти, разстояния и условия, а указаното застрояване се отразява служебно в действащия застроителен и регулационен план. Според заключението на вещото лице процесната постройка е нанесена в плана за улична и дворищна регулация на [населено място], одобрен със заповед 94/1982 г. Правилно първоинстанционният съд приема, че скицата за проектиране е част от строителната документация, която безспорно липсва в случая, но това не е достатъчно основание за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж. Търпимите строежи по правило са такива без строителни документи. В този смисъл неоснователни са възраженията на касатора, че в рамките на административното производство собственикът на сградата не представя каквито и да е строителни книжа, които да удостоверяват, че процесната постройка е построена законосъобразно или може да се квалифицира като търпим строеж. В оспорената заповед административният орган приема, че не е налице търпим строеж, тъй като постройката е недопустима по сега действащите правила и нормативи, както и по нормативите и правилата, действали по време на изграждането й. Посочва, че същата е изградена на по-малко от законоустановените 3.00 м от северозападната регулационна граница на урегулирания поземлен имот. Правилно съдът приема, че тази констатация е оборена с приетото по делото заключение на комбинираната СТЕ и изготвената от вещото лице комбинирана скица, от която е видно, че сградата се намира на 8.44 м от посочената регулационна граница на имота. Действащите в момента правила и нормативи за изграждане на селскостопански постройки са уредени в чл. 42 и чл. 44 ЗУТ. В случая е приложима разпоредбата на чл. 44, ал. 3 ЗУТ, която предвижда ограничение относно височината, а именно - стопанските постройки на допълващо застрояване за отглеждане на домашни животни, каквато е процесната, се изграждат с височина до 5,5 м над прилежащия терен и до 8,5 м до най-високата част на покрива. В рамките на тези височини се допуска обособяването на второ ниво за складови нужди. Процесната постройка отговаря на посочените условия тя е двуетажна, с височина 8 м и е с изискуемото предназначение. Правилата и нормативите, действали в периода 1982 г. - 07.04.1987 г., са уредени в Наредба 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм., в редакцията й преди измененията през 1990 г.). Според чл. 125, ал. 2 от наредбата, стопанските постройки, когато се разполагат свободно, трябва да са на разстояния от регулационните линии към съседите най-малко на 3 м или най-малко на 1,50 м от южна, югоизточна или югозападна (до 45° отклонение от южната посока) регулационна линия към съседите.