Решение № 2014 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12128/2009 г.

Решение № 2014 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12128/2009 г., II о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на Столична РДНСК против Решение № 34/13.07.2009 г., постановено от Административен съд София - град, второ отделение, 31-ви състав по административно дело № 1418/2009 г. Жалбата се основава на чл. 209, т. 3 от АПК, като се развиват оплаквания, че решението е неправилно и необосновано, немотивирано и в нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на атакуваният съдебен акт и оставяне в сила на отменената с него заповед, като се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът Никола Тенев Вълков от гр. София, чрез процесуалния си представител в писмени бележки моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. В съдебно заседание повереникът му оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна, поради което следва да се отхвърли, а решението като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна. С обжалваното решение административният съд по жалбата на Никола Тенев Вълков е обявил нищожността на Заповед № ДК-02-СО-116/24.07.2008 г. на Началника на Столична РДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Гаражна клетка", находящ се в УПИ I за ОЖС, кв. 210 по плана на гр. София, м. "ж. к. Хр. Смирненски - Слатина", с административен адрес гр. София, ж. к. "Хр. Смирненски" - тревна площ пред бл. 28А, район "Слатина" - Столична община, поради това, че е изпълнен без строителни книжа, в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Така постановеното решение е правилно, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Обосновано административният съд е кредитирал заключението на компетентно изготвената съдебно-техническа експертиза, от което явства, че гаражната клетка представлява преместваемо и демонтируемо съоръжение - касае се за стоманобетонова обемна гаражна клетка, поставена директно върху терена без монолитно закрепване към него. Верен е изводът на съда, че в случая не става въпрос за "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Според тази норма строеж е всяко съоръжение, което променя трайно субстанцията и начина на ползване на земята или сградата, независимо дали е предвидено по плана или не. Конструкцията, фундамента и начина на закрепване на процесната гаражна клетка сочат категорично на обект по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. За съоръженията по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ не се издава разрешение за строеж, а разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за общински терени - и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината. Съгласно чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, за премахването на преместваем обект поставен без съответното разрешение се издава заповед от кмета на общината. С оглед тази разпоредба и данните от делото правилно първоинстанционният съд, след като изяснил статута на гаражната клетка и надлежно е обсъдил събрания доказателствен материал, е приел, че обжалваната заповед на Началника на Столична РДНСК е нищожна като издадена от некомпетентен орган. Последният не разполага с правомощия да разпорежда премахване на преместваеми обекти, а същевременно не е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 2 от ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Предвид неоснователността на касационната жалба не може да бъде уважено акцесорното искане в нея за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а доколкото не е доказано извършването на деловодни разноски от ответника, такива не му се дължат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав